"С фантазия и перо". Що е то активно мероприятие?

Какво общо може да има между вируса на СПИН и машинното гласуване в България? Ами точно начинът, по който е била поднасяна информацията и по двете теми, когато те са започнали да добиват значимост. Този начин за представяне на действителността се определя като "активно мероприятие".

Първият пример е отпреди точно 40 години. Вторият – само отпреди няколко дни.

През 1983 г. в един индийски вестник излиза неподписана статия, в която се твърди, че вирусът на СПИН е изкуствено създаден в американска военна лаборатория. През следващите години твърденията в тази анонимна публикация са цитирани широко в съветската преса, а по-късно и в западната. Хиляди хора и до днес вярват в конспиративната теория.

Архивите обаче еднозначно показват, че разпространението ѝ не е продукт на случайност. Зад него стоят службите на СССР – тогава в Студена война със САЩ. В операцията, която носи кодовото име „Инфекция“, участва и българската Държавна сигурност (ДС), а случаят е един от най-известните документирани примери за „активно мероприятие“.

В петък, само 2 дни преди местните избори в България, няколко партии разпространиха информация, която доведе до отмяна на машинното гласуване. А впоследствие редица политически фигури, сред които и премиерът Николай Денков, определиха случилото се със същите две думи – „активно мероприятие“.

Оказва се, че в дългата история на този израз се преплитат множество сюжети - за шпионаж, атентати и медийни манипулации. Някои смятат, че той е синоним на димка, компромат и инсинуация, но всъщност той е нещо повече - кампания, която използва различни инструменти за дезинформация, за да постигне определена цел.

Свободна Европа говори с изследователи и с тяхна помощ достигна до следното най-кратко обяснение на израза: подривна информационна дейност, зад която най-често стоят тайни служби, и чиято цел е да постигнат две неща - внушения, нямащи общо с реалността, както и фактически резултати, необходими на организациите, застанали зад съответните служби.

Да започнем с изборите в България

Най-новият повод да си спомним за термина активно мероприятие дойде в петък. Тогава, само 2 дни преди местните избори, Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ съобщи, че е получен „доклад“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в който има информация, че зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е „записал на телефона си и прехвърлил на флашка процеса на генериране на кодове за машинното гласуване“.

Последва моментална реакция на "Има такъв народ" (ИТН) ДПС, ГЕРБ, „Възраждане“, по-късно и на БСП, които казаха, че правителството се готви „да открадне“ изборите, а още същия ден Централната избирателна комисия (ЦИК) се съгласи с искането им за отмяна на машинното гласуване. Така първият тур се проведе само с хартиени бюлетини и произведе стотици хиляди невалидни гласове. Просто защото при гласуване на хартия са възможни стотици пъти повече нередности.

Впоследствие обаче се оказа, че „докладът“ на ДАНС представлява само справка и в нея няма доказателства за манипулации. В нея се изказват единствено предположения, че действията на зам.-министъра могат потенциално да доведат до „формиране на недоверие към използването на машини за гласуване”.

Самият зам.-министър потвърди, че е направил такова заснемане, но каза, че в този факт няма нещо тайно. По думите му действията му са били част от процедурата по тестване на кода. Докато я е извършвал, са присъствали и други специалисти и това се е случило в официално помещение на министерството, което е под видеонаблюдение.

Междувременно различни политици и коментатори определиха случилото се като „активно мероприятие“. А след това и разшириха контекста, в който то е приложено.

„Днес стана ясно защо ГЕРБ и ДПС бламираха реформата на българските специални служби“, каза съпредседателят на ПП-ДБ Атанас Атанасов.

„С една митична справка на ДАНС, подписана от зам.-председателя, назначен от ДПС, бе проведено класическо активно мероприятие за дестабилизиране на властта в навечерието на местните избори, за дезинформиране и манипулиране на вота на гражданите“, добави той.

Премиерът Николай Денков каза, че в случая става въпрос за „класически пример за активно мероприятие“, а водачът на листата на ПП-ДБ и „Спаси София“ в столицата Борис Бонев използва същия израз, като коментира, че отмяната на машинното гласуване е „активно мероприятие с много добра координация между служби, партии и институции“.

Откъде се е взел този израз

Терминът активно мероприятие има дълга история, която излиза извън границите на България. Той започва да се използва още през 20-те години на миналия век от КГБ – тайните служби на Съветския съюз. По думите на пенсионирания генерал от КГБ Олег Калугин той обозначава нейните подривни дейности, целящи да отслабят западните съюзници, особено тези в НАТО, и да посеят раздор помежду им.

Активните мероприятия са „сърцето и душата на съветското разузнаване“, казва Калугин.

През 1955 г. тези „сърце и душа“ официално идват и в България. Тогава в българската Държавна сигурност (ДС) – тайните служби на комунистическия режим – е създаден специален отдел, който да се занимава с активни мероприятия.

Оттогава те се превръщат в „един от основните атрибути на ДС“, каза пред Свободна Европа Екатерина Бончева, изследователка на архивите на ДС и член на Комисията по досиетата.

По думите ѝ с тях ДС е целяла да разпалва преди всичко външно-, но и вътрешнополитически конфликти, да насочва общественото мнение в определена посока. А основното „оръжие“ в тези операции е дезинформацията.

Неслучайно в един от документите на ДС, публикувани от Комисията по досиетата, пише, че кадрите на службите, „които са най-важната предпоставка за създаването на активните мероприятия, трябва да бъдат с „ум и сърце, с фантазия и перо“.

И няколко примера – от операция „Инфекция“ до Георги Марков

Един от най-известните примери, в които службите на СССР, но и на България действат с „фантазия и перо“ е операцията „Инфекция“, каза пред Свободна Европа историкът Момчил Методиев. Именно под това кодово име години наред КГБ и ДС работят за популяризирането на твърденията, че вирусът на СПИН е бил създаден изкуствено в американска лаборатория.

В архивите на българските комунистически служби Методиев открива „Справка относно възможните мероприятия във връзка със заболяването СПИН“. В нея българските разузнавачи планират анонимно мероприятие, което да започне от остров Крит, където има американска военна база, след това да се разшири към Гърция, а после и към Испания и Португалия.

Испания е избрана, защото е конкурент на Гърция в международния туризъм и затова „би било естествено заинтересовани среди в Испания да разпространят появили се съобщения в Гърция, които на практика могат да отблъснат чуждестранните туристи от Гърция“, пише в справката.

Както Методиев, така и Бончева отбелязват, че повечето активни мероприятия на ДС се провеждат на чужда територия и срещу чужди граждани и институции. Има обаче и мероприятия, при които целите са български. Сред тях са и журналисти на Радио Свободна Европа, казва Бончева.

Журналистът и писател Георги Марков

Преди журналистът и писател Георги Марков да бъде прострелян с миниатюрна сачма с отрова в Лондон, ДС планира активни мероприятия за компрометирането му. Целта е да се лансира внушението, че Марков е агент на ЦРУ. По това време той вече е започнал да чете своите „Задочни репортажи“ по Радио Свободна Европа, пише Христо Христов в книгата си „Двойният живот на агент „Пикадили”.

Стигаме до последните години

През 1990 г. ДС спира да съществува като такава – тя е преструктурирана и разделена в няколко отделни служби. Въпреки това обаче изразът активно мероприятие продължава да се използва масово и днес.

По думите на Момчил Методиев той започва да навлиза в обществения език в началото на прехода. Един от първите пъти, когато се използва, е при „минирането“ на първия опит за разсекретяването на досиетата на ДС.

В началото на 90-те е формирана първата комисия, която има за цел да ги отвори. Тогава обаче вестник „24 часа“ публикува списък с имена, за които се твърди, че имат досиета. В него има и множество хора от Съюза на демократичните сили (СДС), тогавашната опозиция.

„Стана голям скандал, защото не се разбра на основа на какво беше създаден този списък. Но в резултат на това комисията беше закрита. Тоест беше бламиран опитът за разсекретяване на досиетата на ДС“, казва Методиев.

Друг по-скорошен пример е от 2013 г., допълва Екатерина Бончева. Тогава ДАНС съобщи, че е открила данни за подготвяна изборна измама с допълнително напечатани стотици хиляди бюлетини за ГЕРБ. Информацията беше разпространена от журналиста Николай Бареков в самия ден на размисъл. Впоследствие обаче случаят „спихна“ - съдът отсъди, че измама не е имало, става въпрос за „дезинформация“, а цялата история стана известна като "Костинбродската афера".

„Направиха ни едно активно мероприятие чрез техните медии, че ГЕРБ иска да фалшифицира изборите“, каза тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Според наблюдателите обаче тези примери от последните избори свидетелстват за един нов феномен – в който изразът активно мероприятие толкова често се използва и от политици, и от коментатори, че се изпразнил от значение.

„Терминът е много съблазнителен, терминът е провокативен. Но много хора, които го използват не знаят за какво става дума, че всъщност това е операция, която е по-сериозно и по-отдалече подготвяна“, казва Екатерина Бончева.

„Дали сега това с машините е активно мероприятие? Няма класическите белези, защото [активното мероприятие] се подготвя дълго време, използват се агенти за влияние, а тук всичко е мърлява работа“, допълва тя.

Момчил Методиев добавя още нещо. По думите му не е толкова решаващо дали случилото се с машините отговаря на дефиницията за активно мероприятие. Според него много по-важен е въпросът доколко службите се държат далеч от политическия процес.

„Службите имат информационна функция и разбира се, те трябва да я изпълняват. Въпросът е кога те се намесват в политическия процес или кога политиците употребяват службите за намеса в политическия процес“, казва той.