"Уреждане със закон на частен проблем". Как ГЕРБ тайно узакони поликлиниката в АЕЦ "Козлодуй"

Парламентът променя два закона в опит да оправдае незаконно работещата поликлиника в атомната електоцентрала (АЕЦ) "Козлодуй". Това става чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Сега Конституционният съд (КС) решава дали това не нарушава основния закон.

За случая съобщи пред Свободна Европа медицинската сестра от поликлиниката в атомната електроцентрала Наталия Станчева. Заведено от нея дело срещу работодателя ѝ е повод Районният съд в Козлодуй да сезира КС за казуса.

Промени, "скрити" в закон, който няма нищо общо с темата, обикновено се правят, защото така предложенията не минават обществено обсъждане и често пъти се разбира, че са приети, едва когато влязат в сила.

В случая са променени Законът за ядрената енергия и Законът за здравето чрез преходните и заключителни разпоредби на закона за възобновяемите енергийни източници. Текстовете са предложени от депутата от ГЕРБ Делян Добрев на второ четене по време на заседание на парламентарната комисия по енергетика, която оглавява, и приети окончателно от парламента - с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. И без обсъждане.

Каква е тази поликлиника в АЕЦ

Случаят на Наталия Станчева стана известен, след като АЕЦ "Козлодуй" заведе, а впоследствие (новото му ръководство) оттегли дело-шамар срещу нея за 500 хил. лв. за репутационни щети . Заради разкритието, че здравното заведение на площадката на "Козлодуй" е незаконно, Станчева беше уволнена, а впоследствие - върната на работа от съда.

Поликлиниката обаче продължава да работи и след като контролните органи потвърждават, че е незаконна и през юни 2023 г. разпореждат затварянето ѝ. Тя наистина затваря за кратко, но от октомври възобновява дейността.

В нея работят над 60 медици, назначени на трудови договори от АЕЦ "Козлодуй". В началото на тази година от централата казаха, че медицинските дейности в поликлиниката ѝ "се извършват при стриктно спазване на действащата в страната нормативна уредба".

Тогава вече са приети промените в закона за ядрената енергия и закона за здравето, които позволяват на АЕЦ "Козлодуй" да наема в собствено здравно звено медицински специалисти, които да решават кой служител да бъде допускан до работа.

Промените в тези закони обаче не могат да узаконят поликлиниката. За това е нужно тя да бъде регистрирана по правилата на Закона за лечебните заведения. Това няма как да се изпълни като условие, защото лекарите са щатни служители на работодателя. Освен това поликлиниката се намира в зона на йонизиращи лъчения, законът за ядреното регулиране не позволява на площадка на АЕЦ да има медицинско заведение.

Възстановената на работа Наталия Станчева е изолирана, работа не ѝ се дава, променено е работното ѝ място. Затова и тя завежда дело срещу работодателя си.

Как поликлиника в АЕЦ попадна в закон за ВЕИ

Именно покрай това дело съдията от районния съд в Козлодуй Адриана Добрева се натъква на казуса, за който сезира КС. Става дума за две разпоредби, приети в парламента на едно четене, които позволяват на ядрените централи да наемат в собствено здравно звено медицински специалисти, които да решават кой служител да бъде допускан до работа.

Става дума за нов член (16а) в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и ново изречение в член (64, ал. 3) от Закона за здравето.

Те са приети с преходните и заключителни разпоредби на закон за промени в ЗЕВИ. Освен че нямат нищо общо с възобновяемите енергийни източници, новите разпоредби нито са част от първоначалните предложения на Министерския съвет, нито са внесени писмено между първото и второто четене на проекта за промени в ЗЕВИ.

Те са предложени устно на заседание на парламентарната комисията по енергетика по време на второто четене на промените в ЗЕВИ от председателя на комисията Делян Добрев от ГЕРБ. В края на септември парламентът ги гласува без осъждане и влизат в сила след публикуването им в Държавен вестник на 13 октомври 2023 г.

Правилникът на Народното събрание позволява на депутатите да правят предложения по време на заседание, като изисква да се мотивират. В искането си до КС съдия Добрева отбелязва, че предложението на Добрев не е аргументирано и очевидно не се отнася до промените в ЗЕВИ, които се правят по съвсем друг повод - транспониране на европейска директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници.

В практиката си КС приема, че между двете гласувания на един законопроект може да се правят предложения за изменение на неговите разпоредби, но те трябва да са съобразени с приетите на първо четене общи принципи и обхват на проекта, отбелязва "Лекс".

Адриана Добрева определя като "конституционно недопустима" злоупотребата на Делян Добрев с възможността да прави предложения извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, както и последвалото гласуване на парламента.

Съдия Добрева пише още, че в случая "е нарушен принципът на правовата държава, защото за уреждането на частен проблем на единствената АЕЦ у нас се изменя закон".

Тя напомня, че до законовите промени се стига, след като контролиращи медицински органи установявиха, че АЕЦ извършва медицински дейности в нарушение на Закона за лечебните заведения.

Освен това с приетите промени работодателят получава средство за натиск, пише Добрева в искането си до КС. С тях се дава право само на работодателя – ядрена централа, чрез наети от него лекари в негово собствено звено да извършва медицински дейности и да издава заключение за медицинската пригодност на работниците.

Това право "значително надхвърля работодателската власт и е предпоставка да бъде упражнено неконтролирано от държавата влияние върху работещите, а също и възможност работодателят да осъществява различни форми на натиск, с което пряко се нарушава правото на труд на гражданите", казва съдийката. Тя добавя, че АЕЦ е единственият работодател в България, на кого е дадено това право.

Конституционният съд все още не се е произнесъл по допустимостта на искането.