Новите мощности на АЕЦ "Козлодуй" трябва да заработят до края на 2034 г.

АЕЦ "Козлодуй"

Допълнителните мощности на атомната електроцентрала (АЕЦ) "Козлодуй" трябва да се въведат в търговска експлоатация до края на 2034 г. Това реши парламентът в понеделник, като одобри график за изграждането на 7-и и 8-и блок на централата.

Новината идва след решението на Министерския съвет да се построят 7 и 8 блок на централата. Тогава премиерът Николай Денков каза, че изграждането на двата блока трябва да върви паралелно. По-рано в средата на януари предишният парламент задължи правителството да сключи споразумение със САЩ за изграждане на нова ядрена мощност в централата с технологията АР1000.

Гласуваното в понеделник проекторешение беше внесено от Бойко Борисов и Делян Добрев от ГЕРБ, Делян Пеевски от ДПС и Кирил Петков от "Продължаваме промяната- Демократична България (ПП-ДБ).

Предстои министърът на енергетиката да увеличи капитала на АЕЦ "Козлодуй" с до 1,5 млрд. лв. За целта той трябва да използва парите от продажбата на оборудването, предназначено за неосъществения проект АЕЦ "Белене". България води преговори с Украйна да ѝ продаде двата реактора.

Вижте също България и още 21 страни подкрепиха утрояването на ядрената енергетика до 2050

Графикът, одобрен сега, представлява ускорен план за изграждане на нова ядрена мощност на площадката. Двата нови реактора с технологията AP1000 ще се строят от американската компания "Уестингхаус електрик" (Westinghouse Electric). Подизпълнители в проекта ще са българските "Оскар-Ел", "Главболгарстрой", "ЕНПРО консулт", "Енерго Сервиз" и "И Кю И България".

Двата работещи 1000-мегаватови реактора на АЕЦ "Козлодуй"- пети и шести, са по руската технология BBEP-1000, но са в процес на лицензиране за преход към американско и френско гориво.

АЕЦ "Козлодуй" е най-големият производител на електрическа енергия в България и обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Към момента той работи с руско ядрено гориво.

Вижте също Хватката, за която не се говори: Русия и световната ядрена енергетика