Започва с пиано, продължава с оперно пеене и стига до бийтбокса. Макар и само на 14 години за първи път да научава какво е това, на 17 вече е световен шампион по бийтбокс. Заради това си печели и прозвището "кралицата на бийтбокса".
Тя е Адриана Николова - Печенката и в неделя отново спечели Световното първенство по бийтбокс за жени в Берлин.
"Ще излъжа ако кажа, че не ме беше страх. Беше ме и то много, но исках с това си “приключение” да докажа на всички мои ученици, които все мрънкат колко им е трудно, че няма невъзможни неща, стига да ги пожелаеш истински", написа тя във Фейсбук след победата си.
Адриана Николова е родена и израснала в Плевен. Като малка започва да се занимава с пиано, но в девети клас се насочва към оперното пеене. Горе-долу по същото време разбира и за съществуването на бийтбокса.
Тогава неин приятел ѝ показва това изкуство. "Започнах и просто не спрях", казва тя в интервю за Капана.бг.
Да се занимаваш с бийтбокс през 2009 г. обаче не е особено лесно. Няма много уроци в интернет, а за курсове или училище не може да става и дума.
"Имаше само няколко урока, които гледах по цял ден и се учех от тях, опитвах се да ги имитирам. Постепенно задобрях и реших да пусна едно клипче за шампионата, който се провежда в България", казва тя.
Неочаквано за нея, тя се класира за финала. До този момент родителите ѝ дори не знаят с какво се занимава. И двамата са музиканти, но тя се притеснява да им сподели за страстта си.
"Криех се в стаята си, за да репетирам. Майка ми си казваше: "Какво стана с това дете? Откачи ли?", но винаги са ме подкрепяли напълно", казва тя.
От момента, в който разбират, родителите ѝ не са спирали да я подкрепят. А тя има нужда от това в този жанр, който е предимно мъжки особено когато тя започва.
"Аз винаги съм била единственото момиче тук в България. Бях чувала само за още едно момиче, но никога не съм я срещала и не съм попадала на нейни видеа", казва тя.
Вижте също Александър Велинов, който отглежда поколения медалисти по лингвистикаСамо 3 години, след като започва да се занимава с бийтбокс, Печенката отива на Световното по бийтбокс в Берлин. Там на финала тя се изправя срещу французойката Flashbox. 5-членното жури, съставено от най-добрите бийтбоксъри в света към онзи момент, отсъжда победа за българката.
Тя казва, че в годините след това сцената на бийтбокса се променя и се появяват все повече момичета. Според нея те не отстъпват по нищо на мъжете, макар и бийтбоксът традиционно да се смята за "мъжки спорт".
За да развива музиката в България, а и за да предаде знанията си на най-малките, основава музикална школа в София заедно с Мария Стоянова и Стойчо Стоянов.
Тя обаче не е типичната школа. В нея се преподават пиано, китара, солфеж, бийтбокс. Когато я откриват, тя е първата и единствената школа, в която се преподава този стил музика.
"Опитваме се да развиваме децата като музиканти и таланти. Искаме да ги накараме да мислят, да имат творческо мислене, а не просто да повтарят нещо написано или изсвирено от друг", казва тя.
А попитана за това каква е любимата ѝ публика, казва, че това са именно децата, които винаги са искрени в мнението си за музиката. Затова започва да прави и образователни концерти заедно с "Фортисмо" (Максим Ешкенази, Веско и Хари). Там тя комбинира двете си страсти - бийтбокса с оперното пеене.
"Може би начина да накараме децата да чуят класическата музика е да я съчетаем с нещо модерно", казва тя.
През 2016 г. в друг свой проект тя смесва модерното и с традиционното. В него тя пресъздава "Тракийска сюита" на Петко Стайнов. В песента включва мотиви и от други произведения – "Ръченица" от Любомир Пипков, народни песни и скоропоговорки. Всичко това е в акомпанимента на гъдулка и бийтбокс.
В свое интервю през 2021 г. споделя, че няма търпение пандемията да отмине, за да може да се завърне към изпълненията на сцена. И когато това се случва, тя грабва първата възможност отново да се яви на Световното по бийтбокс в Берлин.
Така на 5 август тя за втори път става световен шампион по бийтбокс при жените.
"Първия път се зарекох, че няма да си причиня тази “утрепия” отново. Сега пак се заричам…НИКОГА ПОВЕЧЕ", пише тя във Фейсбук профила си. Изглежда обаче е само въпрос на време това да се случи отново.
Вижте също "Дубиоза колектив", за които няма бягство от Балканите