Русия и балистичните ѝ ракети по Украйна. На какво отгоре се чака мир от агресора

Русия нанесе нов удар по украинския град Суми през изтеклата нощ. Той идва след две балистични ракети, изпратени от Русия по същия град ден по-рано. Идва дни след други подобни удари по големи градове – Киев, Кривой рог, Днипро. Русия и преди е изпращала балистични ракети по тези и други места, но жертвите сега са повече, отколкото бяха преди. Причината е в това, че Украйна изчерпва запасите си, нужни за противовъздушна отбрана.

Този недостиг на ракети и системи за защита е единственото, което си струва да помни човек, докато научава какво е положението на фронта. Ето две причини за това.

• Първо, това е истинският „нов елемент“ в хода на войната от много месеци. Фронтовата линия практически не се изменя или това става твърде бавно. Преговорите „за мир“ са там, където си бяха – до никъде. А сигурността на хората в украинските градове изтънява с всеки ден, защото няма с какво да се прихванат руските балистични ракети.
• Второ, защото темата „война“ негласно се отмести на заден план под натиска на два фактора. За нея се говори все повече не като за състояние на фронта, а като за действия на американската дипломация. Освен това има и нов дневен ред от САЩ – митническите войни. Само че войната е факт и всичко, в което тя се е променила, откакто започнаха преговорите за мир, е по-високата успеваемост на Русия в отнемането на живот на цивилни.

Суми

Суми е център на украинска област със същото име. В града живеят над 256 000 души. Районът граничи с Русия – от града до границата са по-малко от 40 км. Руската армия беше превзела части от тази област още в първите дни от агресията си след 24 февруари 2022 г. Месец и половина по-късно Русия сама се изтегли от тези територии, като каза, че предпочита да се фокусира върху превземането на Донецка и Луганска области (тя не ги е превзела напълно и до днес).

В неделя, 13 април, Русия нанесе два удара с балистични ракети „Искандер“ по центъра на града. И двете се взривиха непосредствено преди сблъсъка си с някой обект (в единия случай обектът е сграда на университета). По данни към понеделник вечерта загиналите са 35, а ранените – 129.

Военни експерти от Украйна и Русия заключиха, че двете ракети са съдържали и касетъчен заряд, който увеличава смъртоносната зона около взрива до радиус от 100 метра чрез хиляди шрапнели.

Русия потвърди, че е изстреляла ракети „Искандер“, не засегна въпроса за осколъчните елементи и каза, че е преследвала военни цели – целила се е в място, на което е смятала, че се провежда заседание на командния състав на украинската оперативно-техническа група „Северск“.

Ако Москва е искала да порази точно определена цел, тя не би трябвало да използва нито ракети „Искандер“, нито касетъчни елементи, защото те са предназначени за причиняване на масови щети, а не за удар с прецизна насоченост, казва военният експерт Ян Матвеев пред Радио Свобода.

Видът на изстреляните ракети обяснява снимките, на които се виждат десетки унищожени коли и градски автобуси, пет блока, кафенета, магазини, районният съд.

Мъж плаче, облегнат на автобус, ударен от руска балистична ракета в Суми, 13 април 2025 г.

Ракетите са били изстреляни от две различни руски области – 112-а ракетна бригада е стреляла от Воронежка област, а 448-а ракетна бригада – от Курска област.

В нощта на понеделник срещу вторник Русия нанесе удар с още една ракета „Искандер“, но тя се взриви извън град Суми и не причини жертви.

Предишният удар с балистична ракета по голям украински град беше нанесен на 5 април – по Кривий риг (Кривой рог). Тогава загинаха 20 души. И тази ракета беше въоръжена с касетъчен боеприпас.

На 29 март балистична ракета удари град Днипро. На 12 февруари Русия изстреля 6 балистични ракети по столицата Киев.

Преговорите

Последното, което знаем за хода на преговорите между САЩ и Русия, е нещо, което е известно от година и половина – че Кремъл смята за свои полуостров Крим и четири украински области – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска.

През септември 2022 г. Русия организира свои референдуми на чужда територия и ги проведе без избирателни списъци, секции и секционни комисии, в условията на частична окупация и активни военни действия. Тя се позова на това, че гласувалите са поискали областите да станат част от Русия и внесе в конституцията си уточнението, че тези територии са нейни.

В края на миналата седмица специалният пратеник на Доналд Тръмп за Русия – Стив Уиткоф предаде на американския президент какво иска Русия, за да пристъпи към разговори за примирие – тези области да се смятат за нейни.

Уиткоф предаде това послание след среща с Путин, продължила 4 часа и половина. Това е втората му среща с руския президент през последните два месеца.

След три години и два месеца война Русия все така не е превзела напълно нито една украинска област.

Преговорният процес, иницииран от САЩ, се развива обратно пропорционално на руските удари по Украйна – докато ударите на Русия нарастват, целите на САЩ се свиват.

Идеята започна от обещанието на Доналд Тръмп да спре войната за 24 часа, продължи с твърдението, че ще е нужно повече време, после се сведе до целта да се осигури 30-дневно прекратяване на огъня, накрая стигна до опита да се спре временно огънят само по обекти на енергийната инфраструктура, защото Русия се съгласи само с този пункт от предложенията.

В Украйна се притесняват не толкова от това, че идеите на Тръмп за мир ще се провалят, а от това, че Тръмп просто ще вдигне ръце от цялата тема за войната, казва украинският политолог Володимир Фесенко. Той оценява преговорите като навлезли в задънена улица и прогнозира, че до Великден няма да може да влезе в сила никакво временно прекратяване на огъня, както беше обещал Доналд Тръмп.

Европа

Изходът е да се подпомага военно Украйна и да се оказва натиск на Русия, за да свърши войната. Това каза президентът Володимир Зеленски след удара по Суми в неделя.

В изказването му липсва думата „преговори“, но няма и остър език по отношение на подхода на Белия дом. Зеленски казва това, което беше политика на Европа и САЩ още от началото на войната – за да спрат военните действия, Украйна трябва да има с какво да се отбранява, а Русия – да няма пари и възможности, с които да финансира войната.

ЕС и предишният президент Джо Байдън отхвърляха като несъстоятелна идеята да се преговаря с агресора – Русия. ЕС запази позицията си, без да се противопоставя на желанието на новия лидер в Белият дом да изпробва пътя на разговора. Сега въпросът е колко дълго американският президент ще остане на този път.