"Това е единственият начин, по който можеш да се омъжиш тук и е много по-хубаво и забавно. Спазваме си традициите", казва 21-годишната Фатима Хатип. Това е нейният ден. Фатима се омъжва за 24-годишният Къдри Инуз така, както повелява традицията в Рибново.
Фатима танцува на площада в селото, огряна от факли и заобиколена от момичета.
Населението на Рибново е около 3 хил. души. Това е планинско село, което се намира в западната част на Родопите. Повечето от хората са от т.нар. помашка общност и изповядват исляма.
Жените в Рибново продължават да носят малките деца на гърба си в т.нар. цедилки, които изработват ръчно.
Основният поминък на хората в Рибново е бил тютюнът. Сега повечето от тях работят в чужбина. "Тук препитание няма", разказва пред Свободна Европа Фатима. Жителите на Рибново са пръснати из Англия, Франция и Испания. "[Работят в] земеделието повечето. Мъжете - строителство", казва Фатима.
В Рибново жените носят традиционни шалвари и престилки.
За голяма част от жителите на Рибново гурбетът свършва през есента.
Хората се прибират и селото оживява през зимата. Тогава започва и сезонът на сватбите. "Тази зима почти всяка събота и неделя имаме сватба", разказва Фатима.
В последните няколко години тържеството около сватбата започва в петък срещу събота - с факли и танци на площада.
Традиционната сватба в Рибново има дълга история. "Женили са се нашите баби и прабаби по този начин и до днес продължава по същия начин. Не се изменя. Става по-шарено. Става по-красиво", казва Фатима.
В петък неомъжени момичета от селото танцуват около булката.
Сватбата в Рибново продължава два дни. Първият ден е на момчето, а вторият – на момичето.
Площадът е пълен с хора, които танцуват.
В къщите на младоженците работата не спира.
На едното място стъкмяват даровете за момичето от свекъра и свекървата, а на другото изнасят чеиза, с който изпращат булката.
Чеизът на булката се изнася навън, за да може всеки да види какво ще занесе момичето в къщата на момчето.
Работата е разпределена между мъжете и жените. Първите коват дървените скелета и подреждат, а жените "командват" кое къде да бъде сложено. "Показва се обзавеждането и хората след това ходят и го гледат. Коментират дали е бил хубав, красив ли е, как е", разказва Фатима.
Има случаи, когато чеизът изглежда изцяло нареден, но изведнъж идва "някоя жена и вика: "о, не! Това не е хубаво така! Ще ни се смеят хората!" И мъжете започват - разковават, казва се какво да се закове. Те го коват наново".
Изнасянето на чеиза продължава часове наред. Чеизът съдържа всичко - килими, пътеки, юргани, одеала, мебели, техника.
Следобед младоженците посрещат гости и приемат дарове за сватбата.
Слагането на пари върху булката и младоженеца е част от традицията в Рибново.
Гостите се събират в сградата на читалището в Рибново. В същото време оркестър обикаля в улиците наоколо.
Парите се раздават щедро навсякъде.
Междувременно в къщата момчето се коват т.нар байряци. Това са дървени конструкции, върху които сватовете нареждат подаръците за момичето. Те включват основно дрехи и обувки. Традиционната носия на Рибново е скъпа. Шалварите се купуват най-често от Дубай и струват около 400 лева.
Байряците се нареждат в центъра на селото, за да се видят от всички.
Кулминацията на сватбата е втората вечер, когато момчето отива да вземе булката от дома й. И това не става нито лесно, нито без пари.
Вечерта в неделя даровете се носят в къщата на момичето.
Момчетата, които носят байряците получават пари от бащата на булката за даровете, които са донесли.
Междувременно в дома на булката е започнало превръщането й в гелина.
Това е думата за шарените булки в Рибново.
Булката е със затворени очи през цялото време.
"Не е в бяла рокля и не е булка, а е гелина, защото е в крем, в пайети, и е шарена", разказва Фатима.
Булката е със затворени очи през цялото време. Така тя излиза от къщата и тръгва към къщата на момчето, където може да ги отвори. През цялото време носи в ръцете си огледало, д което да отблъсква лошите погледи.
Булката тръгва от дома си.
Ритуалите и обичаите на Рибново се предават от родителите на децата и единственият период, в който спират, са годините на комунистическия режим в България.
Тогава шарената сватба е забранена. Имената на хората са сменени със сила, а властта иска да заличи традициите на хората.
Шерифе Мекерозова
"Забраниха. Когато влезе този режим - забраниха ги сватбите. Която мома реши, ама то нямаше кой, да се направи булка – с бяло було, тогава имаше музика. Инак не даваха да се женят", разказва Шерифе Мекерозова.
Дядото на Шерифе е бил дълги години кмет на Рибново. Затова и режимът използва членовете на семейството й, за да демонстрира, че хората се отказват от традиционните местни сватби и приемат тези, които са посочени от комунистическата власт за правилни. Това става със заплахи.
Сватбите в Рибново са събитие за цялото село.
Шерифе разказва как сестра й е била заплашена, за да се омъжи в бяла рокля. "Аз имах една сестра. Мъжът й беше бригадир. Още едни имаше такива млади момчета - бригадири, полски бригадири. И й казаха, че ако не се направи булка, ще уволнят мъжа й от работа".
Сестрата на Шерифе се съгласява. "Мъжът й вика: "защо да ме махнат от работа, направи се булка! Това ще е днес, утре пак ще си вървиш така - с шалвари и други дрехи". Хубаво, ама след това като ги намрази селото, никой не ги зачиташе и бащите им казаха - изгонете ги, защото направиха така. И ги изпъдиха".
Танц на момчето и момичето в центъра на Рибново.
Родителите на момчето така и не се примиряват, че булката е нарушила традицията. Малко след сватбата сестрата на Шерифе е принудена да напусне, както мъжа си, така и Рибново. И не се връща никога повече.
"Сега никой не ни закача. Каквото искаме си правим. Който има пари - прави сватба, който няма – кротува. Забождат се там и бягат", казва Шерифе.
Традиционната сватба в Рибново е номинирана за вписване от ЮНЕСКО като част от световното нематериално културно наследство.