"Обратен ефект". С час по религия и оценка за дисциплина ли се възпитават "добри хора"

Военна подготовка, възпитание в родолюбие и добродетели, а скоро и задължителен час по религия, и оценка за дисциплина.

Това е представата за българско училище в 21 век. Военното обучение гимназистите имат от години (предмет "Защита на отечеството"). Останалите идеи са напът да бъдат реализирани.

Ще има и повече часове по математика и природни науки - все пак живеем в 21 век. Плюс матура - в бъдеще.

Логиката на оглавяваното от Красимир Вълчев (ГЕРБ) Министерство на науката и образованието (МОН) изглежда е следната:

• Има непослушни ученици. Затова всички получават оценка за дисциплина.
• Има неморални ученици и недобри хора. Затова - задължителен час по религия и добродетели за всички.

"Това е начин (...) да направим децата добри хора", казва Вълчев.

"Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално (което се отнася до вероизповеданието - бел. ред.) образование, ще има възможност да избере без такива елементи - етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро", добавя той.

Експерти обаче казват, че часовете по религия и оценките по дисциплина не са решение, но може да бъдат проблем.

Кой иска час по религия?

Идеята на Вълчев идва наред с предложения за въвеждане на предмет по "родолюбие и родова памет" и предложения за налагане на оценки за дисциплина.

Той неведнъж е казвал, че училището трябва да възпитава и в патриотизъм.

Изначален застъпник на обучението по религия са Българската православна църква (БПЦ) и патриархът.

Още след интронизацията си през 2024 г. Даниил каза, че е "много важно да се въведе предметът "Религия и православие".

След среща с Даниил Вълчев се обяви за по-задълбочено "сътрудничество" между МОН и БПЦ и каза, че ще предложи задължително изучаване на религия.

Среща на министър на образованието Красимир Вълчев с патриарх Даниил, 19 февруари 2025 г.

"Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с БПЦ най-вече, да направим децата добри хора. Това не си противоречи с това децата да бъдат знаещи", каза министърът.

"На какво основание приемаме, че добродетели се възпитават само през призмата на религията", каза пред Свободна Европа Ирина Манушева, философ, преводач и застъпник за реформа в образованието.

"Внушението, че моралът е изключителен прерогатив на религията, е не просто необосновано, но е опасно и неморално."

Манушева е автор на петиция срещу въвеждане на задължително религиозно обучение. В нея се напомня, че българското образование е светско и "задължителен час по религия би подронил облика на училището, чиято мисия е да предоставя съвременни научни знания".

"Да си мислим, че добродетели и ценности се насаждат механично, чрез задължително "обучение", е не просто несъстоятелно, но твърде опасно. Съществува риск подобно начинание да произведе тъкмо обратен на желания ефект", казва тя.

Религия се изучава и сега - православно християнство, ислям и неконфесионално (което не се отнася до вероизповеданието - бел. ред.) обучение - но като факултативен и избираем предмет. През настоящата учебна година в 147 училища (без духовните) се изучава "Религия", казаха от МОН пред Свободна Европа. Учебниците са написани от БПЦ и одобрени от министерството.

Според Манушева е "силно обезпокоително" да се търси в религията решение на евентуален проблем с липса на ценности и добродетели у децата.

Дискусията "за" и "против" се засили и с появата на "контрапетиция". В нея пише, че това е "необходима стъпка за възстановяване на духовните и нравствени ценности, които са в основата на българската идентичност и на многовековната история на нашия народ".

Югозападният университет се включи с декларация, в която изразява "готовност да съдейства" на Даниил и Св. Синод за въвеждане на предмета "Религия и православие".

Митрополит Арсений и кметът на Ямбол Валентин Ревански са обсъдили с училищни директори въвеждането на вероучение, пише във фейсбук страницата на общината. Митрополията ще плаща на учителите и ще осигури безплатно учебници. В ОУ "Любен Каравелов" дори се преподава вероучение в часа на класния ръководител.

Кой иска оценка за дисциплина?

Старо предложение на учителския синдикат "Образование" да се възкреси практика от социализма - оценката за дисциплина, както и наказания за родителите, изглежда също е напът да се превърне в реалност.

Скорошно проучване на агенция "МЯРА" показва, че 84% от българите са "за" оценка за дисциплина.

МОН ще предложи мерки, които позволяват по-лесно да се налагат санкции, както и въвеждане на оценка за дисциплина - от учебната 2026/27 г., каза Вълчев пред БНТ.

Според синдиката с оценката ще се намали агресията в училище и оттам в обществото. Експерти и психолози не са съгласни.

"Ако искаме адекватна, емоционално развиваща и грижеща се за нуждите на децата среда, е крайно време да оставим всички остарели похвати от дълбокото минало с дъх на социализъм", каза пред Свободна Европа психоложката Яна Алексиева.

Наказания за учениците има и в момента: забележка, мъмрене, предупреждение за преместване в друга паралелка, за преместване в друго училище и самото преместване.

Как се "формират" чувства?

Идеите за час по религия, родолюбие и оценка за дисциплина идват и с нова концепция на МОН за учебните програми.

"Основна цел на образователната система е да възпита децата в национално самосъзнание, човешки добродетели, граждански ценности и личностни качества", пише в нея.

Чрез нови учебни програми МОН казва, че ще реализира целите и на готовата от 2019 г. Стратегия за възпитателната работа.

Сред въпросните цели срещаме:

• превенция спрямо поведенчески прояви на национален нихилизъм;
• формиране на патриотични чувства, патриотични нагласи, патриотично самосъзнание и национална идентичност;
• формиране на позитивно отношение към историята на българската нация;
• личността на учителя като основен възпитателен фактор.

Още при обсъждането на стратегията неправителствената организация Национална мрежа за децата излезе с критично становище.

Специалистите предупредиха, че тя връща България към тоталитарното общество, защото "почива на фундаментално погрешна концепция, която изкуствено разделя знанията, уменията и ценностните нагласи, възпитанието от образованието в надживели времето си парадигми от средата на миналия век".

Как е възможно да се формират чувства, след като те са комплексен резултат от средата и не могат да бъдат цел на дадено въздействие, пита организацията.

Матура по математика?

Международни тестове като PISA, и вътрешните оценявания показват, че учениците в България имат затруднения с математиката и природните науки.

Сега МОН иска да увеличи броя часове по тези дисциплини.

"Математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива (...) умения ключови за 21 век", казва Вълчев.

Но към това добавя, че е добра идея да се въведе задължителна матура по математика.

Той вижда "голям смисъл" от матура по математика в 12 клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10 клас. Вълчев казва това пред в. "Труд". Идеята се обсъжда в МОН, но "матура по математика няма да има скоро", успокои той в интервю за БНТ.

След 12 клас учениците държат задължителна матура по български език и втора задължителна - по избор. Общо около 20 хил. зрелостници годишно избират чужд език и само около 2 хил. - математика. Химия и физика - едва около 200.