Само за Пеевски "се е бързало много". Как партиите са получавали своите офиси

Нито една партия в парламента не е получавала офис толкова бързо, колкото Делян Пеевски. Неговата формация в един и същи ден поиска и получи от Министерския съвет правото на нова сграда.

В рамките на още два дни тази сграда беше освободена от своите наематели – три различни държавни институции.

Проверка на Свободна Европа показва, че повечето партии са получили офисите си много по-бавно, дори и в случаите, когато са подавали молба за това, докато са били на власт. Някои все още нямат имот, предоставен от държавата.

По закон парламентарните сили имат право на офис, в който да извършват дейността си. Ако имотът е на държавата, той е безплатен, но така е едва от 2019 г. Преди това формациите плащат нисък наем за него.

Свободна Европа изпрати запитване до областната администрация на София и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за да научи в какви имоти се помещават централите на парламентарно представените партии и по какви критерии се избират те. Но двете институции не отговориха до редакционното приключване на статията.

Времето, за което партиите са получавали държавен офис, в момента изглежда така:

• ГЕРБ има два етажа в сграда на НДК, дадени от държавата със спорно решение 5 месеца след като партията идва на власт;
• ДСБ има два етажа в сграда на бул "Витоша", дадени от държавата година и половина след влизането на формацията в парламента;
• "Да, България" няма предоставен имот;
• ПП има две помещения, чакани 5 месеца;
• До разцепването си през това лято ДПС ползва 7-етажна сграда на бул. "Стамболийски", предоставена през 90-те години;
• "Възраждане" получава един етаж на пл. "Славейков" най-малко 3 месеца след влизането си в парламента през 2021 г.;
• БСП обитава 6-етажна сграда, в която се нанася през 1992 г.;
• ИТН има малък офис, предоставен месеци след влизането си в парламента;
• МЕЧ, която едва на 27 октомври влезе в парламента, все още сама плаща за своя офис.

Как партиите получават имоти

Държавата и общините могат безвъзмездно да предоставят помещения на парламентарно представените формации. Това гласят последните промени в Закона за политическите партии и Закона за държавната собственост от 2019 г. Преди тези промени формациите са имали право на преференциален наем.

Имотите, които се дават безплатно, трябва да са частна държавна собственост. Те се стопанисват от областната администрация.

Предложението за поправките е направено от ГЕРБ, а в парламента е подкрепено от ДПС и „Обединени патриоти“. През 2019 то идва едновременно с актуализация на държавния бюджет, която предвижда намаляване на партийните субсидии.

Новата сграда на ДПС-Пеевски на ул. "Врабча"

Тази процедура често отнема месеци, каза пред Свободна Европа бившата областна управителка от "Продължаваме промяната" Вяра Тодева. По думите ѝ е нужно технологично време, в което да се подготви документацията по смяната на предназначението на дадена сграда, но "очевидно [в случая на ДПС-Пеевски] се е бързало много".

Ето един детайл от тази процедура: партиите подават искания за предоставяне на такива имоти до министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител. Всички останали елементи от процедурата също изискват синхронизиране на няколко държавни институции, дори и сградата да е на разположение за нов обитател. А в случая с ДПС-Пеевски молбата е достигнала до министъра и е получила одобрение от държавата в рамките на един и същи ден.

Партиите могат да ползват тези имоти не повече от 10 години.

Обикновено партията казва на областната администрация какви площи са ѝ необходими и може да посочи конкретна идея за локация, каза Тодева пред БНР.

Ето как и къде са се настанили другите партии, влезли в парламента.

ГЕРБ

В началото на 2007 г. ГЕРБ наема 16-ия и 17-ия етаж на административната сграда на Националния дворец на културата (НДК). Месеци по-рано партията основана от тогавашния кмет на София Бойко Борисов.

През декември 2009 г., когато започва първият мандат на Борисов като премиер, Министерският съвет (МС) отнема от НДК правото на управление върху двата етажа. До този момент те са били публична държавна собственост, а с решението на правителството стават частна държавна собственост и областната администрация поема контрола върху тях.

Административната сграда на НДК

Със същото решение правителството на ГЕРБ предоставя двата етажа от сградата на НДК за ползване на ГЕРБ и възлага на областния управител да сключи договор с партията, което се случва през 2010 г. По това време на тази длъжност е Данаил Кирилов от ГЕРБ. Той преценява, че “на този етап на НДК не е необходим целият имот“. Тогавашният регионален министър Росен Плевнелиев приема за обоснован извода на областния управител.

През 2021 г. адв. Лора Георгиева от “Антикорупционния фонд” каза за Свободна Европа, че при вземането на решението са липсвали мотиви защо нуждата точно от тези два етажа е отпаднала. Също така е била пропусната стъпка от процедурата – преценка от комисия към Министерския съвет. Депутатът от ГЕРБ Росен Желязков каза за медията, че няма нищо нередно в тогавашните действия на представителите на партията.

ПП-ДБ

Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се състои от три партии, две от които днес имат централи, предоставени от държавата.

Входът към централата на ДСБ

Най-старата от тях е тази на ДСБ. Партията е част от обединението „Демократична България“ (ДБ) от 2018 г. То влезе в парламента през април 2021 г. В края на 2022 г. ДСБ получи правото да ползва помещения с площ 636,41 кв.м. на първия и втория етаж в сграда на бул. „Витоша“ № 18. Днес там заседава цялата коалиция ПП-ДБ.

Втората партия, която е част от ДБ – „Да, България“, няма своя централа.

Сградата на бул. "Витоша", в която се намира централата на ДСБ

От ПП казаха за Свободна Европа, че са подали искане за имот през октомври 2023 г. Според регионалното министерство съпредседателят на партията Кирил Петков е подал заявление с искане за половината от втория етаж в сграда на ул. „Христо Белчев“ 8, както и помещение на бул. „Витоша“ 12.

През март тази година е взето решение от министерството и ПП получава общо 341 кв. м. площ, която включва и двата адреса.

Целият процес е отнел 5 месеца.

От пресцентъра на партията казаха, че имотите са получени в лошо състояние и членовете ѝ все още не са се нанесли там.

Входът на сградата на "Христо Белчев" 8, където има офис на "Продължаваме промяната"

„Имайте предвид, че това е период, в който сме във властта – и областният управител е наш, и правителството е наше. Други, които не са на власт [като ДПС-Пеевски], ето, че могат много по-бързо да се справят“, казаха от пресцентъра на ПП.

„Нито "Да, България", нито "Продължаваме промяната" ползваме държавен имот за партийните си централи. Плащаме частни офиси от субсидията си. Отчасти защото е нямало свободни имоти“, написа във Фейсбук Божидар Божанов от ДБ.

ДПС

След като влиза в парламента през 1990 г. ДПС се нанася в сграда на бул. „Александър Стамболийски“ 45А.

След като партията се разцепи на две през това лято, възникнаха спорове за офиса. През юли представители на ДПС-Доган отидоха до централата, като поканиха и медиите. На място се оказа, че сградата е заключена, а на входа беше залепена бележка, че това се е случило на 1 юли заради започнал ремонт. От ДПС-Доган казаха, че ремонт се прави само на последните два етажа, но сградата е затворена изцяло.

Централата на ДПС на бул. "Стамболийски"

Тогава патронът на вратата беше разбит и в нея влязоха депутатът Джевдет Чакъров и други членове на партията. По-късно той каза пред медиите, че всички кабинети са били изпразнени и в сградата няма нищо, както и че кабинетът на Доган е бил „изтърбушен“ и документацията на партията липсва.

По-късно Доган и неговото крило се регистрираха за изборите като Алианс за права и свободи (АПС). На сайта на ДПС-Доган все още е записан адресът на „Стамболийски“.

По документи Джевдет Чакъров е съпредседател на единна формация на име ДПС заедно със санкционирания за корупция Делян Пеевски. В неделя той каза пред БНР, че фракцията на Доган ще поиска отмяна на решението на правителството да предостави нова сграда на другата фракция.

В регистъра на политическите партии е записано, че Чакъров и Пеевски имат право да представляват ДПС „заедно и поотделно“, като към момента водят съдебна битка за председателството на партията.

В тази ситуация дойде решението от миналата седмица, с което формацията на Пеевски получава сграда с функциониращи вътре държавни институции на ул. „Врабча“ 23.

До 15 ноември там се помещаваха данъчните дирекции „Надзор над хазарта“ и „Държавни вземания“, Агенцията за публични предприятия и контрол, както и Българската агенция за инвестиции. Те получиха срок от 48 часа да изнесат всичко от сградата.

Докато Вяра Тодева е била областна управителка, НАП не е казвала, че вече няма необходимост от наетия имот в сградата на "Врабча" и дори е имала нужда от допълнителни площи за още 150 работни места, каза самата Тодева пред БНР.

Сградата е и бивша централа на НДСВ – партията на Симеон Сакскобургготски, в която Пеевски прави първите си стъпки в политиката.

Сградата на ул. "Врабча" 23

В петък регионалното министерство съобщи, че трите институции са го уведомили, че повече нямат нужда от сградата, и министерството е задействало процедурата по предоставянето ѝ на ДПС – Ново начало. Депутатът от ДПС-Пеевски Байрам Байрам каза в неделя пред БНТ, че фракцията на Пеевски е готова да се пренесе в новата сграда.

В решението на МС от 13 ноември става ясно, че имотите, отнети от трите институции, включват петте надпартерни етажа и сутерена. В т. 5 от документа МС предоставя на ДПС:

- първи етаж (партер);
- имота по т. 4 - въпросната точка обявява за частна държавна собственост имотите по т. 1, 2 и 3 – споменатите вече имоти, отнети от институциите.

Според Тодева решението е написано по начин, който заблуждава, че ДПС получава имот от 554 кв. м. - застроената площ на сградата, но всъщност не е така. "Видно е, че им се предоставя цялата сграда с всички етажи, което е около 2770 кв. м. плюс сутерена и партера – общо около 3300 кв. м.", казва още тя пред БНР.

"Възраждане"

В друга сграда, също в центъра на София, си съжителстват три отделни формации. Една от тях е третата парламентарна сила „Възраждане“, която е посочила като свой адрес пл. Славейков 4А, 4 етаж. Според медийни публикации от 2022 г. правителството е предоставило офис на партията в същата сграда, но на третия етаж, с обща площ от 321,13 кв. м.

Днес на третия етаж се намира офисът на партията на Мая Манолова „Изправи се, България“. Така пише в сайта на формацията. В същата сграда се намира и офис на партия „Атака“ на Волен Сидеров.

БСП

Сред по-големите партийни централи е тази на БСП, като партията се премества в нея скоро след падането на социалистическия режим преди над три десетилетия. Първоначално след 1989 г. централата на партията е Партийният дом, където днес заседава Народното събрание.

Централата на БСП на "Позитано" 20

През 1991 г., когато е приет закон за отнемане на имуществото на тоталитарните партии, БСП се премества на ул. „Позитано“ 20, където е централата ѝ и до днес. По това време партията е една от двете най-влиятелни политически сили в страната. Сградата е осеметажна и е построена върху 684 кв. м. площ.

"Има такъв народ"

Централата на „Има такъв народ“ (ИТН), която влезе за пръв път в парламента през 2021 г., се намира на ул. „Одрин“ 70.

Тодева каза, че както ПП, така и ИТН са поискали имоти по време на нейното управление на областната администрация, като тогава на партията на Трифонов е бил предоставен имот от 74 кв. м.

МЕЧ

Лидерът на най-новата парламентарна сила МЕЧ – Радостин Василев каза за Свободна Европа, че партията все още не е кандидатствала за имот след последните избори, а е наела частен офис, за който не плаща с партийна субсидия.