Архив от снимки разкрива какъв е бил животът на обикновените хора в България през 20-и век. През втората му половина страната е с комунистическо управление – след Втората световна война остава в зоната на влияние на Съветския съюз (СССР).
Официалните снимки от държавите в Източния блок на Европа през годините на комунизма изглеждат удивително еднакво – защото повечето съхранени изображения, които са достъпни, са най-често пропагандни.
Тълпи в София слушат реч на Леонид Брежнев по време на посещението на съветския лидер в България през 1967 г.
Сега, благодарение на двама българи, онлайн ресурс, наречен Български визуален архив (БВА), предлага по-интимен поглед върху живота на обикновените хора зад Желязната завеса.
Пролет в парка, 1961 г. Паметникът на Съветската армия в София (на заден план), построен през 50-те години на миналия век по разпореждане на комунистическата партия (БКП), е премахнат през декември 2023 г. след десетилетия на ожесточени обществени и политически дискусии.
Българският визуален архив (БВА) се появява през 2019 г. Колекцията съдържа над 16 000 снимки от миналия век, като много от тях са лични дарения.
Жена на почивка на Черно море през 1962 г.
Основателите на архива - Тихомир Стоянов и Йохана Траянова, разказаха пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че вдъхновението им е дошло, след като през 2018 г. Йохана вижда изложба на Fortepan - унгарски архив със свободен достъп, изграден с дарени снимки. По това време колекцията на Тихомир от архивни кадри расте и двамата решават да я споделят с всички останали.
Пътници, сред които няколко със ски, чакат да се качат в автобусите до планината Витоша през 1974 г. Масивът Витоша се извисява над София и е един от символите на българската столица.
Изложбата на Fortepan в Будапеща „ми взриви главата“, казва Траянова, и двойката решава да стартира своя българска версия на известната унгарска инициатива.
Софийският квартал "Хиподрума", заснет през 1966 г.
Тихомир Стоянов вече е известен в артистичните среди на София с това, че събира случайно открити лични фотографии и негативи, най-често на неизвестни, обикновени хора, за своята колекция от изображения, наречена Imaginary Archive.
Работник в София през 1975 г. Снимката е от днешния пазар, известен като "Римската стена" в кв. "Лозенец".
Той и Йохана Траянова осъзнават, че могат да следват модела на Fortepan - да предоставят дарените снимки онлайн във висока резолюция и да отворят надписите за всеки, който има проверими познания какво изобразява даден кадър.
Трамвай се движи по пътя си към центъра на София през 1970 г. Куполът на катедралата „Свети Александър Невски“ се вижда в далечината вляво.
Българският визуален архив е начин „да направим миналото достъпно за младите поколения и да запазим тези истории живи“, казва Траянова.
Церемония по смяна на караула пред мавзолея на Георги Димитров, 1974 г. Димитров е генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и министър-председател от 1946 до смъртта му през 1949 г. Мавзолеят му в центъра на София е разрушен през 1999 г.
Архивът на Стоянов и Траянова обхваща целия 20-и век, но най-ценни са изображенията от комунистическата епоха на България (1946-1990), от която е останало твърде малко извън официалните пропагандни снимки.
Софийската улица „Георги С. Раковски“ през зимата на 1974 г. Вертикалният надпис горе вляво е запазен и до днес - реклама на съществуващия и сега театър „Сълза и смях“, който се намира на същото място.
В предишно свое интервю Стоянов казва, че получаването на лични снимки от комунистическия период „ми позволи да разгледам живота на българското семейство отблизо, можех да науча за него направо от извора“.
Мъж чете вестник. На заден план вдясно се вижда изображение на легендарния български борец Дан Колов (1892-1940).
Тихомир Стоянов казва още, че неофициалните снимки са „много важни, защото фотографията беше един от най-мощните инструменти на пропагандата по време на социалистическия режим, почти невъзможно е да се намери нещо искрено, чисто и не инсценирано в официалните архиви.“
Млада българска двойка през 1980 г.
Досега най-голямото дарение, което двойката е получила, е от Милена Иванова, дъщеря на професионалния фотограф Панайот Бърнев, който почина през 2016 г.
Продавач на билети за национална лотария (вляво) разговаря с продавач на сладолед в София през 1975 г.
Уличната фотография на Бърнев „заема специално място в сърцата ни“, казва Траянова. „В свободното си време той обикаля със своя 120-милиметров фотоапарат, запечатвайки София през 60-те и 70-те години на миналия век.“
Снимка на Панайот Бърнев на старата сграда на Народното събрание в България и статуята, известна като Паметника на Цар Освободител, изобразяваща руския император Александър II. Снимката е направена през 1965 г.
Стоянов и Траянова се надяват, че все повече хора ще се включат в проекта им или като дарители, или като добавят информация към хилядите снимки, които остават неразгадани.
Събитие в България с празнично украсена овца. Снимката е качена в Българския визуален архив (БВА) без описание.
Архивът има собствени страници в социалните мрежи, но Траянова казва, че най-ярките реакции към кадрите идват по време на изложбите, които организират. „Тогава всички наистина се включват“, казва тя. „Удивително е да видиш как зрителите се свързват със снимките.“
Двойка в крайбрежно кафене на Черно море през 1968 г.
„Някои хора гледат снимките с носталгия, спомняйки си за младините си“, казва Траянова, “докато други виждат тези места за първи път - места, които вече не съществуват.“
Статуята на Владимир Ленин гледа към бившия Партиен дом на БКП, а днес - сграда на Народното събрание на България (в средата вдясно). Кадърът е от 1976 г. Паметникът е премахнат през 1991 г. и днес е изложен в Музея на социалистическото изкуство в София.
Йохана Траянова казва, че идеята на проекта за Българския визуален архив е да се провеждат ежегодни изложби като тази, която е видяла в Будапеща през 2018 г. и която я е вдъхновила.
Двамата с Тихомир Стоянов се надяват също така да изгради общност от дарители и почитатели на архива, които да се срещат „като едно малко общество, всички обединени от любовта към съхраняването на историята“.
Вижте също 80 години разделение. Как България живее и до днес със спомена за 9 септември 1944 г.