Изборите се отлагат за неясно кога. Какво следва

Тази седмица се очакваше да има ново служебно правителство, но вече е ясно, че това няма да стане. С това се отместват и изборите, очаквани на 20 октомври.

В понеделник президентът Румен Радев отхвърли проектокабинета, предложен от Горица Грънчарова-Кожарева. Причината: той не е съгласен с нейното мнение, че вътрешният министър Калин Стоянов трябва да остане на поста си. И понеже не може да отхвърли само едно име измежду министрите, Радев отхвърли целия проектокабинет.

Това е първият такъв случай в новата българска история. От 1991 досега е имало 10 служебни правителства, назначени от четирима български президенти. Не е имало случай някой публично да отклони свое правителство.

Голямата разлика е, че процедурата, свързана със служебните кабинети, вече е друга - сега президентът не може да назначи за премиер човека, когото сам предпочита, а е длъжен да избере между хората, заемащи 7 поста в държавата.

Това, че процедурата е нова, означава, че няма практика, на която да се опрем, за да разрешим проблем, ако такъв възникне, казва проф. Екатерина Михайлова от Новия Български университет (НБУ). Всъщност точно сегашните проблеми ще създадат модели за решаването им, но това ще е за следващите поколения, казва тя.

Досега е имало само един път, в който е било назначавано служебно правителство по "новия начин", казва доц. Наталия Киселова от СУ. Тя има предвид действащото в момента служебно правителство на Димитър Главчев. "Радев го назначи така, че остави впечатлението, че ще приеме всеки състав на кабинета, който му се предложи. С решението от понеделник той показва, че това не е така", добави тя.

От новините в понеделник произтекоха много въпроси. Ето ги, заедно с отговорите, които са известни:

Ще има ли избори на 20 октомври?

Не. Изборите се насрочват чак след като има назначено служебно правителство. И се провеждат в срок от 60 дни след това назначение.

Кога ще има такова ново служебно правителство?

Когато съвпаднат три елемента:

1. Някой от конкретните личности, заемащи точно определени в Конституцията постове, се съгласи да оглави служебно правителство;
2. Президентът няма възражения за това кой е човекът;
3. Президентът няма възражения по състава на кабинета, предложен от човека.

Не може ли да си остане сегашното правителство на Димитър Главчев?

Технически не може просто да си "остане", трябва да се повтори наново процедурата за неговото назначаване. Димитър Главчев вече каза, че е готов за това. Но той ще трябва да съобрази поне някои от министрите си с президента, както сочи случаят от понеделник.

Има ли срок, в който президентът да назначи правителство?

Не. Няма срокове, казват Наталия Киселова и Екатерина Михайлова. Теоретично погледнато, президентът би могъл да се забави и с много, казва Киселова. Той би могъл и още много пъти да връща кабинети, които са му предложени.

Това, че няма срокове, не е ли пропуск в законите и конституцията?

Едни юристи ще отговорят с „да“ и ще се аргументират така: ако няма точно разписани правила, е възможен произвол. Други юристи, сред които е Наталия Киселова, ще отговорят с „не“ и ще обяснят: твърдо фиксирани процедури пречат на политиците да са гъвкави в трудни моменти.

Всичко, което става, не се ли казва конституционна криза?

Не, защото в поправките на конституцията са посочени още 6 длъжности в страната, измежду които президентът има право да избира служебен премиер, казва Екатерина Михайлова. Щом има още имена от списъка, има и изход.

Не е конституционна криза, защото има поне още два изхода от сегашното положение, казва Наталия Киселова: първо, спорният министър Калин Стоянов сам да се откаже да бъде министър и второ, парламентът да се откаже от своя списък с потенциални служебни премиери (тоест, да отмени наскоро въведените поправки в Конституцията)

Поправките бяха внесени, за да се ограничи възможността президентът да управлява чрез неконтролирани от никого служебни правителства, като сам избира и премиерите, и състава. Защо да се връща старото положение?

Може би не да се „връща“, а да се помисли повече, казва Екатерина Михайлова. И тя, и Киселова си спомнят, че са предупреждавали авторите на поправките за една липса: какво би станало, ако всичките личности от конституционния списък откажат да станат премиери? Предупрежденията не са били чути.

Може и да се върне старото положение, казва Киселова. Според нея и по новия, и по стария начин, парламентът няма истински възможности за контрол върху служебните правителства. Тя добавя, че в понеделник президентът е показал, че и с новите поправки контролира положението: не като си избира сам премиера, а като отклонява предложение, с което не е съгласен.

Съвсем конкретно: кого може да назначи президентът за служебен премиер при следващия си опит?

• Председателя на Народното събрание (това е Рая Назарян от ГЕРБ, която преди седмици каза, че не е съгласна);
• Управителя на БНБ (това е Димитър Радев, избран от ГЕРБ, който през март каза, че не е съгласен);
• Подуправителя на БНБ (освен Андрей Гюров, който е в съдебен спор за поста, това е Петър Чобанов, ДПС, който през март не беше съгласен);
• Председателя на Сметната палата (това е сегашният служебен премиер Димитър Главчев, ГЕРБ);
• Зам.-председателя на Сметната палата (освен Горица Грънчарова-Кожарева това е Тошко Тодоров, избран от ГЕРБ);
• Омбудсманът (постът не е зает);
• Заместникът на омбудсмана (постът не е зает).

Не може ли парламентът да избере хора, които да заемат двата незаети поста?

Румен Радев отправи точно такъв апел към парламента, като увери, че през това време е продължи да говори с други хора от „списъка“. Но за да бъдат избрани омбудсман и негов заместник, трябва парламентът да се събере и да отвори процедура по избиирането им. Наталия Киселова предполага, че изборът може да е готов най-рано в началото на октомври.