Изгубихте ли от поглед войната в Украйна? Ето какво става там

Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г. и много бързо превзе около 27% от територията ѝ. Месеци по-късно Украйна я отблъсна на много места и Русия контролираше вече около 18% от съседната ѝ държава. Тези "около 18%" бяха същите и през 2023, когато Украйна беше преминала в неуспешно контранастъпление.

Те са същите и днес, когато Русия е в настъпление.

Това, че фронтът изглеждаше почти "замрял" още през 2023 г., само веднъж е било обяснявано от високопоставена фигура, отговорна за бойните действия.

На 1 ноември 2023 г. тогавашният главнокомандващ на украинската армия ген. Валерий Залужни каза пред списание The Economist, че войната е станала позиционна, тоест окопна, и че това ще бъде така, докато не се намери някакво "технологично чудо", което да я помръдне в някоя посока. Много хора тогава си обясниха тези думи с нуждата от дронове или подобни на тях технологии, които масово, а не инцидентно да навлязат на бойното поле.

Думите на Залужни често бяха определяни като прокоба в украинските социални мрежи заради прогнозата, че както фронтът е в патова ситуация през 2023, така ще бъде и занапред, докато милиони украинци се надяват на бърза и успешна за тях развръзка.

Сега сме в средата на 2024 и дотук Залужни е прав. Ето как е от месеци:

• Русия настъпва, но е напреднала с максимум 30 км на отделни места през тази година. Миналата година щурмуващата страна беше Украйна, но както написа самият Залужни, тогава тя се беше придвижила само със 17 км за 6 месеца. Според генерала нормалният темп на една успешна офанзива би следвало да е 30 км за ден;
• Украйна е в отбрана от месеци и удържа позиции, в които Русия е хвърлила огромен ресурс;
• Западът не успява бързо да произвежда муниции за Киев, затова Русия изстрелва на ден три пъти повече снаряди от Украйна;
• Русия воюва със старите си резерви от тежка бойна техника. Вторият по масовост танк на Русия, изпратен на фронта, е произведен през 50-те години. Тези овехтели резерви се ремонтират бавно, а освен това и намаляват. Но те ще стигнат на Москва, за да воюва поне още година;
• Никой не знае дали Украйна вече е получила оръжието, което ѝ беше обещано от САЩ и ЕС. Отговорът на този въпрос е тайна, откакто френският президент Еманюел Макрон призова да не се разгласява такава информация, за да не се улеснява Москва. По същата причина не е известно дали Киев е получил изтребители и ако да, то колко са те.

Какво стана с милиардите и с оръжието

Нали САЩ дадоха на Украйна оръжие за 61 млрд. долара, защо не напредва? Този въпрос звучи във всяко интервю с експерти и политици, и то на всякакви езици. В него има една голяма неточност - от 61 милиарда долара, гласувани от САЩ през април 2024, за оръжие и боеприпаси отиват всъщност 36 млрд. Останалите пари са за обучение на украински военни, за подкрепа на украинската икономика, за различни операции в Европа на самите американски сили.

Руският военен експерт Юрий Фьодоров, който е и редовен автор на Радио Свобода, обяснява дали всичките тези милиарди са много или малко. Неговите примери са два.

Първо, казва той, през 2022 и 2023 г. Украйна беше получила оръжие на стойност 44 млрд. долара и така успя да се отбранява и да проведе две успешни контранастъпателни операции - в Херсон и в Харков. Сега САЩ одобриха 36 млрд., пряко насочени към купуване на оръжие и муниции.

Второ, от тези 36 милиарда долара 23,2 милиарда ще отидат за попълване на изчерпаните украински запаси от артилерийски снаряди и бойна техника, която е била предоставена от САЩ. И чак останалото е за купуване на нови оръжейни системи. Накратко: сумата е огромна, но надали достатъчна за победа, която си представят повечето украинци.

Украинският президент Володимир Зеленски благодари на Вашингтон, но в благодарствената си реч успя да вмъкне и едно уточнение - че тази помощ би стигнала на Украйна, за да отблъсне Русия до "състоянието на границите отпреди 2022 г."

В "превод" Зеленски каза, че Киев ще може да си върне заграбеното след 2022 г., но не и Крим и Донбас, завзети още през 2014 г.

Войната от руска гледна точка

Войната е на две години и половина, но Русия все така не е постигнала минималните си цели - да откъсне напълно от Украйна поне земите на Донецка и Луганска области - източните райони, които Путин започна да изземва още през 2014 г. Десет години по-късно все така не ги е иззел напълно.

През септември 2022 г. Русия вписа в своята конституция 4 украински административни области, които смята за своя собственост - областите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон (Крим беше анексиран от Москва още през 2014 г.). Това са райони, които граничат с истинската Руска федерация и с окупирания от нея Крим.

Още тогава направи впечатление това, че Русия няма пълен военен контрол върху нито една от областите, които обяви за свои. Така е и до днес. В момента Украйна държи около 5 процента от Луганска област и около една трета от териториите на всяка от другите области.

Източният фронт. Три примера за бавна война

През 2024 фронтът е дълъг около 1500 км, най-големият след Втората световна война. На украински често казват не "фронт", а "фронтове", защото боевете вървят с различна интензивност и цели на различни места.

Медии, експерти и политици се ориентират за хода на бойните действия по карта, която всекидневно се обновява от украинската неправителствена организация Deep State MAP. Първоначално тя съществува в Телеграм, където от 2020 г. следи боевете в Сирия, а после и изтеглянето на САЩ от Афганистан. Но истинската ѝ слава идва с нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., когато тя започва всеки ден да нанася движението на фронтовата линия и да посочва с червени ромбове позициите на точно определена руска военна част.

Създателите на сайта с картата събират информацията си от официални източници, потвърдени от визуални данни. Те казват, че през февруари 2024 г. Deep State MAP е била видяна от милиардния си посетител.

Пет реда по-надолу има карта на цялата линия на бойните действия, но разказът тук ще е само за една част - тази на изток, която има приблизителната форма на кроасан.

Двете изображения са от 10 октомври 2023 г. и от 24 юли 2024 г. Откъде идва тази дата 10 октомври е отделен въпрос, но за него малко по-късно. Засега е важно, че за около 9 месеца фронтът не е помръднал с много.

Фронтът в Украйна на 10.10.2023 (горе) и на 24.07.2024. В лилаво: земя под руски контрол от 2014. В оранжево: земя под руски контрол от 2022. Червени ромбове: руските части. Разликата: на североизток (Вовчанск) и на изток (Авдиивка) Русия е напреднала съответно с 5 и 25-30 км.

• На североизток: Вовчанск. Минимален пробив на Москва, но с максимална военна полза

Помните ли големите страхове за войната от месец май тази година? Дължаха се на това, че руската армия внезапно нахлу от север, тръгна към Харков, който е вторият по големина град в Украйна, по пътя не срещна украински укрепления и бързо стигна до портите на първото по-голямо населено място – Вовчанск. Президентът Зеленски дори отмени посещение в чужбина заради това. Украинските медии заговориха за провал на Киев и за нуждата от оставки. Западните медии върнаха войната на първите си страници, а една световна агенция успя да обяви, че Русия е открила „втори фронт“ в Украйна.

Вижте къде е това.

Карта на бойните действия в Украйна към 28 юли 2024. В розово-лилаво: територии под руски контрол от 2014. В оранжево: територия, завладяна от Русия след 2022. В зелено: територия, отвоювана обратно от Украйна след 2022. Синята точка на североизток: град Вовчанск.

Десетки експерти от Великобритания, САЩ, Украйна и Русия се бориха с паниката и прогнозираха, че въпреки външните белези на голям успех Москва не може да стигне до никакъв Харков, защото няма нужните хора и техника - не само, че ги няма на място, но ги няма и по принцип никъде. Казваха, че напредъкът на Русия е от само няколко километра в безлюдна земя и че тепърва ще се натъква на украински отбранителни съоръжения. Експертите се оказаха прави. Ето как се развиха събитията.

Първото нападение на Русия от север-североизток в посока Харков е от 10 май 2024 г. Руската армия наистина не среща дори хора по пътя си, а камо ли въоръжена съпротива. При така широко отворена врата тя изминава за 9 дни само 4 км и стига до първите къщи на град Вовчанск. Днес, два месеца по-късно, Русия е успяла да превземе по-малко от половината град, а цялата територия около него, която Москва успява да постави под свой контрол, е общо 5 км на дълбочина и около 20 км на ширина.

Изправен пред спихналия се щурм, Путин казва, че не е имал планове да превзема Харков, само е искал да образува „санитарна зона“ по границата (на украинска територия). Украйна казва, че просто е спряла щурма.

Но ето какво е успех за Русия в този малък район – тя започва да разполага там части, каквито не е имала дори и на собствената си територия от другата страна на границата.

В момента в района на Вовчанск има:

• 4 мотострелкови части;
• 1 военновъздушна бригада;
• 2 танкови полка;
• 1 бригада доброволци.

• На изток: Авдиивка. Какво значи да напредваш „бавно“

На 10 октомври 2023 г. Русия започна своя щурм срещу Авдиивка в Донецка област. Чували сте за този град поне 4-5 пъти през последното десетилетие. Русия се опитваше да го превземе още преди сегашната пълномащабна фаза от войната, но или не успяваше, или бързо губеше завоеванието си.

Точно заради дългата история на руските опити се запомни датата 10 октомври – тогава Москва започна поредния си щурм към Авдиивка, но го превзе цели четири месеца по-късно, след като беше хвърлила там 40 хил. военни. По това време Русия вече беше унищожила напълно или частично всичките сгради в Авдиивка, а 30-хилядното население на украинския град беше евакуирано.

Четирите месеца, в които Украйна успешно отбраняваше Авдиивка, съвпаднаха с периода на липса на муниции и оръжие за Киев. Тогава САЩ по вътрешнополитически причини забавиха обещаната голяма военна помощ за Украйна, а ЕС успя да помогне с малко и бавно.

На север от Авдиивка е Часив Яр, град, за който често се говори в новините. Русия го щурмува от месеци с променлив или никакъв успех.

Колаж от картите, изготвяни всекидневно от проекта Deep State. Те показват напредъка на руската армия в Украйна (в оранжево). Вляво: фронтовата линия около Авдиивка и Часив Яр на 10 октомври 2023 г. Вдясно: фронтовата линия около същите райони на 24 юли 2024 г.

Днес, 9 месеца след началото на щурма, Русия е разширила превзетата зона около Авдиивка и този напредък е сред най-големите, които тя е имала изобщо в Украйна през този период – 25 до 30 км навътре в суверенна Украйна. За армия като руската и за мащабите на започнатата от нея война това е пренебрежимо малко.

• На югоизток: Новомихайливка. Какво значи харчене на руски военен ресурс

През последната седмица имаше подновен руски щурм около едно село в южна Донецка област – Новомихайливка. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team (CIT) намира този пример за добра илюстрация на това как Русия хаби своя военен ресурс. Той казва, че Москва от Нова година се опитва да превземе това село и да се отправи към следващото. До юли тя е изминала само около 5 км, като в тях влиза и безлюдното село. Но в тази битка Русия е загубила 74 танка и 150 бронирани машини.

Настъплението, което протича в момента, е за завземането на съседното село Костянтинивка, 4 км по-нататък. С тази цел миналата седмица Русия е разположила на място 11 танка, 45 бронирани машини, 12 мотоциклета, 200 войници. CIT твърди, че сега, седмица по-късно, Украйна е унищожила 6 от танковете и 7 от бронираните машини.

В следващите дни, седмици, месеци

Бавният ход на войната доведе дотам, че вече е по-лесно да се прогнозират темповете, с които Русия би се придвижила до дадено място, към което се е запътила. Експертите имат повече време, в което да оценят реалните рискове от дадена ситуация. Всичко това позволява и един съвет: ако чуете, че някое украинско село или град е под заплаха да падне в руски ръце, не правете прибързани изводи. Дори и да има такава заплаха, до нея би се стигнало след много време. И обратното - ако чуете за украински пробив, не смятайте, че войната свършва. Всъщност всичко е по-бавно, по-трудно и с по-семпли резултати, отколкото се иска на много хора.

Но този съвет не е вечен във времето, разбира се. Все някога Украйна ще трябва да използва оръжието, което има или което в момента очаква.