Как Румен Радев се опитва да стане българския Виктор Орбан

Много детайли от последните дни ще се забравят, но едно ще остане: НАТО имаше среща в София, а българският президент го нямаше там. По това време той беше в близката до Русия Унгария и оттам отправи послания, които са точно обратните на нагласите на мнозинството натовски страни в София.

Ето пример. Парламентарната асамблея на НАТО призова да се разреши на Украйна да стреля по руски военни цели със западно оръжие. Това е голяма стъпка напред спрямо по-ранни позиции на страните членки.

Ден и половина по-рано президентът Румен Радев беше в Будапеща и се срещна с премиера Виктор Орбан и посочения от неговата партия президент Тамаш Шуйок. Радев каза в Будапеща, че войната няма да спре с повече оръжие, а с дипломация.

Двете позиции не съвпадат. Може да е прав Радев, може да са прави останалите натовски страни, но едно не може: да се твърди, че Радев гледа на руската война срещу Украйна с очите на НАТО.

Той затова и не е останал в София да приветства Парламентарната асамблея на НАТО, става ясно от думи на Елена Поптодорова, бивш посланик на България във Вашингтон. Пред Нова телевизия тя каза, че посещения като това в Унгария „винаги може да се пренасрочат“, докато отсъствието на президента от форума в София е търсено от него самия и е „многозначително в политически план“.

„Аз се надявам новината във вашите медии да не е „Радев избегна срещата със Столтенберг“, каза самият президент от Швейцария, закъдето отпътува след престоя си в Унгария. Той добави, че срещите му са били насрочени преди да стане ясно, че в София ще има заседание на Парламентарната асамблея на НАТО.

Поптодорова вижда нещата другояче – Радев, казва тя, е имал „целта да покаже дистанцираност, неангажираност най-малкото“ – нещо, което е "важен сигнал за Кремъл, доказателство за позициите на държавния глава“.

Какви са позициите на президента

В Унгария и Швейцария, където отиде след това, Румен Радев произведе поне три новини, които показват, че той запазва старата си проруска позиция по войната, но вече настоява да я проявява по-публично и да я доразвива. Освен че избегна срещата на НАТО в София, той намекна и следното:

• че има риск български войници да бъдат изпратени на фронта в Украйна, а той е против;
• че Западът е източник на потенциална опасност за България.

Тема номер едно: изпращане на западни войници на фронта

Мирът в Украйна „няма да се постигне с изпращане в Украйна на още оръжие или войски от държави членки на НАТО“. Това ще стане с "дипломатически инструменти", каза Радев в Унгария.

Свободна Европа се обърна към президента с молба да уточни какво има предвид под дипломатически инструменти, но до редакционното приключване на текста отговор не беше получен.

Информационните агенции разпространиха новината, че Радев и Орбан са се обявили против изпращането на натовски войници в Украйна. Такова изпращане всъщност не се и готви, но за това след малко.

Новината идва идва след тримесечна кампания на проруски партии в България като „Възраждане“ и БСП. Според нея европейското управление на страната изпълнява западен замисъл за изпращане на български войски в Украйна.

Тезата се преповтаря и днес от стотици проруски сайтове, представящи такава опасност като решен факт. Сайтовете говорят на груб и вулгарен език, какъвто политиците не използват, но въпреки това има и езикови прилики: хората от западните държави и бившето проевропейско правителство на Николай Денков са наричани „войнолюбци“, а формациите в България, които настояват да се изпраща оръжие на нападнатата Украйна, са „партии на войната“.

Думата "война" е сравнително нова за президента. В началото на руската агресия той я избягваше, както я избягва и Москва. През лятото на 2023 г. той я нарече "конфликт" в лицето на украинския президент Володимир Зеленски, който беше на посещение в София. Отговорът беше бурен - Зеленски напомни, че тече война, а не конфликт, а после добави:

"Не дай боже някоя трагедия, и вие (Радев) да бъдете на моето място".

Но да се върнем на темата с изпращане на натовски части в Украйна.

Ето верните факти за това откъде тръгна този сюжет.

През февруари френският президент Еманюел Макрон допусна вероятността натовска държава да изпрати свои войски в Украйна. Седмици по-късно това каза и полският външен министър Радослав Шикорски. Преди тези две изказвания темата никога не е била повдигана.

Думите на Макрон бяха съпроводени със заключението му, че за две години война "Западът твърде често е казвал „не“ и „никога“, [когато е ставало дума за военна помощ за Украйна]. А после я е предоставял. Той каза, че е време да се допуска всякакво развитие на войната и че Русия трябва да чуе думи на решителност от Запада. А също и това - че Москва не бива да знае на какво е готов Западът и на какво - не.

Този контекст изяснява думите на Макрон: изпращането на западни войски е хипотеза, която не трябва априори да се изключва, както и всяка друга.

Но Румен Радев още тогава реагира остро.

Два месеца по-късно той каза, че военната победа над Русия е невъзможна. Същата теза развива и Кремъл, но от по-отдавна.

Общото послание в такова твърдение е, че щом Русия е непобедима, Украйна няма смисъл да се въоръжава отвън, а да капитулира на полето на дипломацията в хода на мирни преговори с агресора.

Що се отнася до страховете в България, че местни части ще отидат в Украйна, на това отговори служебното правителство, влязло в задочен спор с президента.

Изпращането на български войски зад граница може да се реши само в Народното събрание, но такова предложение никога не е било на дневен ред. Това беше отговорът на Министерството на отбраната и на премиера Димитър Главчев след думите на президента в Будапеща.

Страните от НАТО, сред които е и България, нямат формално задължение за военна защита на Украйна, защото тя не е член на алианса. Ако въпреки това НАТО предложи това за обсъждане, идеята не би довела до резултат, положителен за Украйна. Решенията в алианса се взимат с консенсус, което означава, че би се изисквало съгласието на Унгария и Словакия – две страни, управлявани от проруски правителства.

В понеделник, 27 май, президентът отхвърли всички изброени аргументи като нямащи „абсолютно никакво значение“, като „истерични реакции“, изричани от „хора, които през живота си са стискали само детско пистолетче, а вземат решения“.

Думите му идват след изказване на бившия външен министър Даниел Митов от ГЕРБ. На брифинг, даден преди заседанието на НАТО в София, той каза: "всеки, който Ви каже, че НАТО подготвя военно присъствие в Украйна, е част от тази пропагандна машина на полезните идиоти".

Думите на президента бяха коментирани напрегнато от много съмишленици и опоненти на Радев в изтеклите два дни.

Тема номер две: новият аргумент на Радев, че рискът идва от Запада

В понеделник президентът обясни логиката, по която е стигнал до извода, че български войници ще се озоват на фронта: не защото някой ще ги принуждава, а защото дори само една натовска страна да изпрати свои части в Украйна, Русия ще отговори със сила. И че тогава всяка държава от НАТО, тоест България включително, ще се озове във война, от която ще трябва да се отбранява.

Той и преди е казвал това – през февруари, в задочен отговор на Еманюел Макрон:

"Изпращането (…) на войски от [една] натовска страна в Украйна, означава глобален сблъсък".

Сега Радев твърди, че при западно участие Русия просто ще каже: „значи аз вече имам правото да удрям вас“.

Тази логика е различна от обичайните внушения на проруската пропаганда в България. Президентът всъщност не казва, че български правителства кроят мрачни планове срещу войниците си, а че западни държави, подпомагащи на своя глава Украйна, ще въвлекат всички останали натовски държави във военен конфликт с Русия.

Това е обрат в твърденията на президента. Досега, когато е говорил за това как е виждал рисковете за България, той е посочвал едни или други действия на националното правителство в София. Сега, според думите му, опасността идва отвън, от трети страни, членуващи в НАТО.

Свободна Европа се обърна писмено към президентската институция, за да разбере дали самият Радев вижда еволюция в тезите си. Но отговори не бяха получени.

В миналото президентът твърдеше, че изпращането на оръжие на Украйна ще въвлече България във война. Но военната техника беше изпратена, а нищо не последва. България си остана същата неприятелска държава за Русия, каквато беше и преди официално да изпрати бойна техника на Украйна. Само думите на руското външно министерство еволюираха дотам, че еднократно да нарекат правителството в София „режим“.

"Неприятелска държава" е израз, въведен от Москва през април и май 2021 г. - 11 месеца преди нападението над Украйна. Руското правителство обявява с решение имената на такива страни. Първите две държави в списъка бяха САЩ и Чехия. България, заедно с всички страни от ЕС, влезе в списъка на 7 март 2022 г., на втората седмица от войната. Аргументът беше в това, че е гласувала за налагане на европейски санкции на Москва.

„Невъзможната" военна победа над Русия

Това, че Русия е непобедима във военен план, беше увереност, споделяна в целия свят, но тя отслабна значително с нахлуването в Украйна. Оттогава Русия успя да превземе една пета от украинската територия, после отстъпи голяма част, сега дава жертви за всеки метър украинска земя и за две години все така не е изпълнила основните си цели – да превземе изцяло областите, които е вписала в конституцията като свои. Тя губи своя генералитет, убиван на фронта през 2022, или отскоро арестуван в Москва в рамките на политическа чистка. Губи западните си рафинерии, които Украйна достига с дронове. Практически загуби черноморския си флот.

Насреща ѝ стои една армия, възстановена преди по-малко от десетилетие. Украинските войски от две години почти не са сменяли личния си състав, който по условие е по-малоброен от руския, и разчитат на чуждо оръжие, което не идва навреме и не е достатъчно.

Въпреки този позагубен военен авторитет, Москва ескалира заплахите и почти всички западни политици призовават да не се омаловажава руският потенциал. Заплахите включват нанасяне на удари по военни цели в западни държави, употреба на ядрено оръжие, прекрояване на натовските граници до състоянието им преди 1997 г.

Последното означава НАТО без Източна Европа, част от която е България.

Но точно там е голямата разлика между фактите и Радев: той смята, че ескалацията на напрежението е дело на Запада.

Влиянието на Радев: преди и сега

Президентът твърди, че е последователен в оценките си за войната. Но тези оценки, макар и еднакво остри към подпомагането на Украйна, се развиваха с различна степен на публичност. Сега са много по-открито и по-уверено заявени, отколкото бяха преди.

Една от причините е в това, че Радев вече е намерил групата на европейските политици, в която да заеме място, коментира политологът Огнян Минчев в социалните мрежи.

"Позициите на Радев и на Орбан съвпаднаха 100 процента", написа той във Фейсбук.

Самият държавен глава потвърждава това:

"България и Унгария споделят сходни приоритети и позиции в ЕС", казва Радев.

Между 2021 и 2023 позицията на президента по войната се усилваше от служебните правителства, които той оглавяваше. В този период кабинетите, назначени от него, управляваха 17 месеца. Десет от тях - след като Русия вече беше нападнала Украйна. През тези месеци парламентът не работеше, контрол върху служебните правителства нямаше, външната политика се определяше без възможност за някакъв противовес.

Поправките в конституцията, приети през 2023 с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, задължиха президента да избира служебни премиери само измежду хора, заемащи точно определени постове. Тази поправка дава първия си видим резултат сега, когато служебното правителство на Димитър Главчев, назначено от Румен Радев, влезе в публичен спор с президента, като опроверга неговите твърдения за "изпращане" на войници в Украйна.

Тоест президентът намалява влиянието си вътре в страната, но може да го набави на друго място - в групата на евроскептичните и проруски правителства в най-малко две държави от НАТО - Унгария и Словакия.