"Разхищение под натиск". Защо държавата ще помага на зърнопроизводители, които не са на печалба

Казват, че са в изключително тежка ситуация, страхуват се от „масови фалити“, говорят за „унищожение“. Когато правителството им предлага помощ с единственото условие да докажат загубите си, отказват. Започват протести.

Става дума за зърнопроизводителите, които тази седмица постигнаха споразумение с правителството и за първи път от началото на войната на Русия в Украйна ще получават помощ заради последствията от нея.

Досега подпомогане по тази линия получаваха само други земеделски сектори като плодове, зеленчуци, животновъдство. За разлика от тях през това време зърнопроизводителите регистрираха рекордни печалби.

През 2023 г. обаче цените на пшеницата, царевицата, слънчогледа се върнаха към нивата си отпреди войната. Зърнопроизводителите казаха, че вече продават на загуба, и затова започнаха протести с искания за подпомагане.

В крайна сметка правителството отстъпи от условието си те да доказват загуби чрез декларацията си пред Националната агенция за приходите (НАП) – вместо това ще е достатъчна „справка“ за загуби, изготвена от самите земеделци. С това протестите на основната група зърнопроизводители приключиха, а правителството каза, че ще изпрати споразумението за одобрение от Европейската комисия.

Няколко важни въпроса обаче останаха

• Кой и как ще проверява неофициалните справки за загубите на зърнопроизводителите?
• Пазарен ли е този принцип, след като преди това те са имали сезон с извънредно високи печалби?
• Помощи "на калпак" ли е най-доброто решение за сектора?

Потърсихме отговорите.

Да започнем с войната и числата

Европейският съюз одобри даването на помощи за земеделците заради войната в Украйна още през 2022 г. Основната причина беше, че руската инвазия доведе до скок в цените на горивата и торовете и съответно увеличи значително и разходите на земеделците.

Досега обаче помощите заради тези фактори бяха само за сектори като плодове и зеленчуци. Зърнопроизводителите останаха извън тази мярка, тъй като по това време беше сметнато, че браншът не се нуждае от допълнително подпомагане.

Точно обратното – заради временно блокирания износ на зърно от Украйна, която е вторият най-голям износител в света, се стигна до дефицит в глобален план. Той от своя страна доведе до рекордни цени, а българските производители успяха да продадат стоката си с рекордни печалби.

Показват го данните на българското министерство на земеделието, според които през май 2022 г. производителите продават хлебната пшеница за 721 лв./тон, като година по-рано – през май 2021 г., са я продавали за 394 лв./тон. През май 2023 г. цената се връща обратно към тази близка стойност и е вече 414 лв./тон. Към 7 февруари тази година цената е 384 лв./тон.

При слънчогледа тенденцията е подобна: През май 2021 г. търговците са плащали по 1104 лв./тон, през май 2022 г. има скок и цената се качва на 1570 лв./тон, а през май 2023 г. пада до 733 лв./тон. Към 7 февруари тази година тя е 727 лв./тон.

На този фон временно беше забранен и вносът на зърно от Украйна в България. Последно преди седмица земеделският министър Кирил Вътев каза, че не може да се говори дъмпингов внос от Украйна като определящ фактор. По думите му той е „под контрол“, но проблемът идва от високите разходи за сеитба, които са имали зърнопроизводителите през 2022 г. заради високите цени на горивата и торовете. Така през 2023 г. те са пожънали високоструваща реколта, която сега продават на загуба.

Печалба за пред банката, загуба - за пред държавата

Към днешна дата не може да бъде проверено дали производителите действително излизат на загуба за 2023 г., тъй като все още не са подадени данъчните декларации. Първоначалното предложение на правителството на Николай Денков беше именно тези декларации пред НАП да послужат като критерий за получаването на помощи.

Денков цитира и справка, според която зърнопроизводството е сред най-печелившите сектори в периода 2018-2022 г., като само за последните 2 години декларираните печалби са на обща стойност съответно 2 и 3 млрд. лева. Затова и още на 5 февруари той няколко пъти каза, че ще бъдат финансово подпомогнати само производители, които могат да докажат загубите си с официалните документи пред НАП.

Земеделците обаче отхвърлиха идеята. Те дори обвиниха Министерския съвет, че в тази методика „липсва компетентна икономическа експертиза“, защото „годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите“.

„Това нещо с доказването на загуби чрез данъчни декларации няма как да се случи. Ние ако покажем загуби – тогава най-вече банките ще ни натиснат. Второто, което е, че хората по [европейски] програми нямат право да покажат загуба“, каза пред бТВ Венцислав Митков, председател на Обединени земеделски производители.

В същото време Митков и други протестиращи казаха, че изчисляват загубите си на 75-80 лв. на декар. Радослав Христов, който е председател на на Тракийски съюз на зърнопроизводителите, ги пресметна на 50 лв. на декар.

Това постави въпроси за дългогодишните практики в сектора – ако зърнопроизводителите твърдят, че са на загуба, но показват други – неверни – данни пред банките или други институции, това би било нарушение на закона. Ако пък не заблуждават банките, но въпреки това не могат да представят доказателства за загуби, тогава би означавало, че нямат загуби.

Обяснено. Какъв е проблемът със зърното от Украйна

"Справки" вместо декларации пред НАП

След няколко дни на пътни блокади в цялата страна правителството все пак се съгласи критерият данъчни декларации да бъде премахнат, а зърнопроизводителите да доказват евентуалните си загуби по друг начин. По думите на министър Вътев това се е наложило, тъй като в действителност има разлики между счетоводната и стопанската година в земеделието, които няма да са адекватно отразени в декларациите пред НАП.

Така беше договорено зърнопроизводителите да изготвят справки, в които да представят данни за своите разходи (за горива, семена, препарати, амортизация, заплати и други), приходи и нереализирана продукция. В споразумението, което беше подписано в началото на седмицата, обаче липсват важни детайли - като това кой ще проверява достоверността на данните.

„Ясно е, че има известно разминаване между периода, в който се гледа отчетът на една компания в България, и сезонността в различните земеделски култури. Има някакви условности, но всички данни, които са отвъд официалното отчитане на една компания, не е ясно колко ще са верни“, коментира пред Свободна Европа икономистът Петър Ганев.

Друга неяснота при новия механизъм за отчитане на загубите е включването на нереализираната продукция – как ще се изчислява нейната себестойност, по кои цени и към кой момент.

Свободна Европа изпрати запитване до министерството на земеделието, но от там казаха, че въпросите се изясняват и ще предоставят по-подробен отговор, когато всичко е вече съгласувано.

Компенсации за загуби или компенсации за спаднали приходи?

Вторият въпрос с нереализираната печалба всъщност е от ключово значение. Икономисти и анализатори казват, че проблемите на зърнопроизводителите са вследствие на залежалата стока в хамбарите им, която те по-рано са избрали да не продават в очакване на по-високи цени. Оттогава обаче цените вървят надолу.

По думите на Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите към края на май миналата година, тоест само около месец преди началото на новата кампания по прибиране на зърното, в складовете все още е имало над 3 млн. тона пшеница от реколтата от 2022 г. Това е половината от целия добив за 2022, който по данни на земеделското министерство е бил 6,2 млн. тона. Според хора от бранша част от тази реколта от 2022 г. все още е по складовете, а към нея се добавя и непродадена реколта от 2023 г.

Според Николай Вълканов, управител на фондация "ИнтелиАгро", която се занимава с анализи на селското стопанство, именно това прави сега договореното подпомагане изключително спорно. По думите му остава усещането, че зърнопроизводителите „се обезщетяват с пари на данъкоплатците за собствените си лоши пазарни решения“.

„Да ги субсидират допълнително, защото са им намалели приходите или защото са решили да не си продават продукцията и в главата им има някаква нереализирана печалба, това за мен няма логика. Това за мен е разхищение на парите на данъкоплатците под натиск“, казва Вълканов.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика е съгласен това обобщение.

„Тази година няма някакво извънредно събитие. Ако има някакви проблеми, то те са създадени от самите земеделци, които са решили да задържат стока в очакване на още по-големи печалби“, смята той.

Ганев добавя и че с времето в целия сектор се е наложило схващането, че той винаги трябва да бъде субсидиран и всички рискове да се покриват – независимо дали става дума за проблеми с реколтата, война или промяна в международните цени. Така се създава усещането, че „всички рискове в този сектор се покриват от държавата, а пък всички плюсове отиват в самите земеделци“.

Ганев и Вълканов са съгласни и за още нещо. Според тях сама по себе си идеята за подпомагане на губещи сектори не е погрешна, но тогава държавните средства трябва да се дават не „на калпак“, а за инвестиции, които да направят бранша по-устойчив и по-добре адаптиран към новите условия. Възможен пример са инвестиции в системи за напояване или друга инфраструктура, която да подобри добивите.

„Трябва дълбока промяна. Въпросът не е как да помогнем на тези, които са на загуба, а как да преформатираме цялостната подкрепа за този сектор“, обобщава Ганев.

"Тотална промяна". За какво протестират земеделците край Пловдив