Защо Русия забранява думи в женски род

Студенти използват дума в женски род, а университетът им ги предупреждава, че това е „ЛГБТ пропаганда“ и участие в „международното ЛГБТ движение“. Заплашва ги с проблеми със закона, глоби и присъди. А думата, която студентите са използвали в свой пост в социалните мрежи, е „организаторка“. Звучи абсурдно, но е възможно в Русия на Путин.

Случката е от края на януари и се развива в един от водещите университети в Русия - Висшето училище по икономика в Санкт Петербург.

Конкретното време и място обаче не са от голямо значение, защото случаят е симптом за мащабен процес, започнал в Русия отдавна. Кремъл го нарича „опазване на традиционните ценности“, но според преводачката и издателка Антоанета Колева той не представлява нищо друго освен обществен регрес.

„Това е чиста диктатура, няма нищо общо с никакви традиционни ценности, абсолютно нищо общо. Зад самия израз „традиционна ценност“ не стои нищо“, казва Колева.

А филоложката и редакторка Павлина Върбанова добавя, че стремежът да се контролира не само информацията, но и езикът, е типичен за всеки авторитарен режим.

„Езикът е мощно оръжие, основно оръжие в пропагандата“, казва тя.

Но да караме подред. Ето я историята, която по думите на Колева показва „озъбеното лице на регреса“ в Русия.

Конкурс за таланти

Както всяка година, през януари група студенти от Висшето училище по икономика в Санкт Петербург организира конкурс за таланти в университета си. В него първокурсниците пеят, танцуват и играят в театрални скечове. Звучи безобидно до деня, в който организаторите публикуват пост на страницата си в социалните мрежи.

Следва реакция, която ни най-малко не са очаквали – един от университетските ръководители ги предупреждава, че са нарушили закона и че в такива случаи ги заплашва глоба между 50 000 и 200 000 рубли (500-2000 евро), че „непознаването на закона не ги освобождава от отговорност“ и че тяхната публикация може да нанесе „репутационни щети“ на учебното им заведение. Постът веднага е редактиран, впоследствие изтрит, но студентите, които са го написали, са извикани на разговор с декана.

Причината за крайната реакция, оказва се, е една дума. В публикацията си студентите пишат за „организаторка“ или „отговорничка“ (на руски „кураторка“ – бел. ред.), заради което според ръководството на университета могат да бъдат обвинени в „ЛГБТ пропаганда“ и участие в „международното ЛГБТ движение“.

Организация на име "международно ЛГБТ движение" не съществува в правния свят. Въпреки това в края на миналата година Русия я обяви за екстремистка и я забрани.

Забраната влезе в сила на 10 януари. Още при приемането ѝ тя предизвика страхове заради неяснотата как и срещу кого ще се прилага. Миналата седмица бяха произнесени и първите присъди по този закон – мъж беше осъден, защото е публикувал снимка на ЛГБТ знаме в интернет, а жена – защото е носила обеци с изображение на дъга.

В решението на Върховния съд на Русия, с което движението беше забранено, именно флагът с цветовете на дъгата е описан като негов символ. Освен това обаче съдът реши, че има и друга характеристика на участниците в движението: те се разпознават по това, че използват съществителни в женски род, когато назовават професии на жени. Аргументите за това са неясни.

„Участниците в движението са обединени от наличието на определени нрави, обичаи и традиции (например гей паради), сходен начин на живот (по-специално особеностите при избора на сексуални партньори), общи интереси и нужди, специфичен език (използването на потенциални думи от женски род, като ръководителка, режисьорка, авторка, психоложка)“, се казва в документа.

Полова равнопоставеност в езика?

Дали жените трябва да бъдат наричани със съществителни в мъжки или в женски род, когато става дума за техните професии, отдавна е тема на дебат в много страни по света, а през последните години и в България. Основният аргумент на тези, които призовават да се използват женските форми като „режисьорка“, например, е, че това дава повече видимост на жените и помага да се утвърди идеята, че не само мъже могат да упражняват престижни професии.

Разбирането е, че така повече млади момичета могат да се припознаят в тези думи, защото по-лесно ще си представят бъдещето си като космонавтки, директорки или режисьорки, отколкото като космонавти, директори или режисьори.

Филоложката Павлина Върбанова обаче обръща внимание на факта, че съществуват големи разлики между отделните езици. Докато в българския има много добри възможности за образуване на женски форми за професиите и те в повечето случаи звучат естествено, в английския или руския това не е така.

„Поначало руският е по-непредразположен към употребата на думи от женски род за назоваването на професии на жени от българския“, посочва Върбанова.

Войната на Путин срещу информацията и езика

Решението на Върховния съд на Русия да обвърже използването на такива форми с движението за равни права на ЛГБТ хората обаче говори много повече за политическите реалности в Русия, отколкото за езиковите. Издателката и преводачка Антоанета Колева го поставя в контекста на продължаващата вече десетилетия репресивна политика на президента Владимир Путин.

Освен в директното преследване на опозиционери или закриването на правозащитни организации, тази политика намира отражение и в ограниченията на езика и информацията.

Веднага след началото на пълномащабната си инвазия в Украйна Русия забрани войната срещу Киев да бъде наричана „война“. Кремъл забрани и споделянето на информация за реално случващото се на фронта. Хиляди хора вече бяха осъдени по закон за „дискредитацията на армията“ заради антивоенните си позиции или заради споделянето на факти за действията на руските войски, например за кланетата в Буча.

Нещо повече обаче: режимът в Кремъл от години опитва да налага езиковата си и информационна цензура, като я представя като част от стремежа си за опазване на „традиционните ценности“. Централно място в този стремеж заема борбата срещу „упадъчния Запад“, а за централен враг е определено движението за равни права на ЛГБТ хората.

В началото на миналата година, например, Москва забрани използването на думи от чужд произход в институциите, медиите, киното.

Още през 2013 г. Държавната дума прие закон, който забранява разпространението на „ЛГБТ пропаганда“ сред деца, а през 2022 г. обхватът му беше разширен, така че да спира споделянето на всякаква информация по ЛГБТ теми и сред възрастни хора. Така се стигна и до забраната на названия от женски род за професии, включена в забраната на т.нар. „международно ЛГБТ движение“.

Но „традиционните ценности“, в името на които Кремъл налага много от репресивните си политики, всъщност са неясен термин.

„[Забраната на названия от женски род] е белег на регрес, няма нищо общо с никакви традиционни ценности“, коментира Антоанета Колева.

„Самото понятие традиционна ценност е пълна манипулация, това е една хибридна шапка“, отбелязва тя.

Още преди 10 години години анализаторите определят „защитата на традиционните ценности“ като глобален „бранд“, който Путин иска да наложи на Русия - нещо като нов „Коминтерн“ на консервативните сили. Причината е, че той мечтае за глобално влияние на Русия, но Русия след 1991 г. няма идеологическата тежест, която някогашният СССР има с идеологията на комунизма.

Може ли забраната да бъде успешна

Налагането на забрани върху езика в името на празен, но въздействащ слоган като „традиционни ценности“ обаче само по себе си няма как да е успешно, смятат Колева и Върбанова.

Върбанова подчертава, че всеки език има свои вътрешни механизми на развитие. Авторитарни държави като Русия могат да му оказват влияние през езика на медиите, но и това няма как да предреши дали използването на названия в женски род за професиите ще се наложи в руския в дългосрочен план.

Колева споделя това мнение, но прави и още една крачка напред – според нея не само цензурата върху езика, но и цензурата изобщо няма как да е успешна за дълго.

„Модус вивенди на всяка диктатура е да забранява, да ограничава, да налага стени отвсякъде. Но от това не може да има нищо позитивно, това може само да поражда напрежение, защото потиска. Човечеството никога не е тръгвало назад. То винаги се движи в посока на нарастваща свобода. Това, че се появяват на много места опити тази свобода да бъде ограничавана, това е нещо, което рано или късно губи.“