Как въглищните региони са напът да се превърнат в "потънали гемии"

Преди близо два месеца притеснени работници от въглищните мини и тецове блокираха магистрали. Протестът премина в момчешки сопран, с припев „край на българската енергетика и енергийна независимост“.

Отговорът беше нещо като речитатив: „въглищата са обречени, пазарът ги затваря“. И двата припева обаче не обясняват нищо.

Впоследствие правителството се споразумя с протестиращите да не затваря централите преди 2038 г. и изпрати териториалните планове за въглищните райони на Европейската комисия (ЕК). Във вторник стана ясно, че комисията е одобрила изменения план за възстановяне на България.

Как обаче се стигна до всичко това?

Спонтанни недоразумения

Повод за протестите на миньори и енергитици в края на септември беше обещанието на Европейската Зелена сделка (ЕЗС) за „справедлив“ преход: „нито един човек, нито едно място да не бъде изоставено“ и липсата на ясна перспектива как това може да се постигне.

Всъщност пазар на електроенергия няма нито в ЕС, нито в България: там поради излишно регулиране и планиране, тук – поради вредно за икономиката планиране.

В ЕС през 2005 г. цената на емисионните разрешителни за въглероден диоксид е 20 евро на метричен тон, през 2007 г. е „0“, а от лятото на 2009 г. до края на 2018 г. – под 20 евро.

Графика, показваща цената на емисионните разрешителни за въглероден диоксид. Източник: https://tradingeconomics.com/commodity/carbon

Сега цената на метричен тон въглероден диоксид е 80 евро на метричен тон, при 103-104 евро през януари т.г.

Траен значителен спад едва ли е възможен. Тази цена е следствие политическо целеполагане през Европейската зелена сделка (ЕЗС), обсъждана от 2018 до 2020 г. без дейно участие на България. Целите са въведени със закон от началото 2021 г.

Регулирането обхваща 40% от замърсителите с парникови газове, 14 000 предприятия (5/7 от тях в енергетиката) от общо 50 000 вписани в Европейския портал за промишлени емисии (ЕППИ). Там всеки може да се намери информация по региони в България и Европа.

Начините на регулиране на замърсяванията, смятани за „пазарни“, са два – въглеродни данъци и ценови тавани.

Данъците не могат да се приложат: половината страни членки не ги използват, при другите разликата в нивата праговете им е огромна, а прилагането им предполага, освен съвършено администриране, липса на пряко и косвено подпомагане на замърсители.

Затова в ЕС бива наложен ценови контрол чрез цените на разрешителните за замърсяване.

ЕЗС предполага, че високите цени на емисиите на парникови газове (преди всичко въглероден диоксид) стимулират индустриите с ниски емисии да продават допълнителните си квоти на по-големи замърсители. Последните пък са стимулирани да си ограничат т.нар. „климатичен/въглероден отпечатък“.

Обстойни доклади на ОИСР (по данни от ЕППИ предимно за старите страни членки и „спокойната“ динамика на цените на разрешителните до 2019 г.) установяват, че тези цени нямат съществено влияние върху заетостта и доходите. Но последните подобни обзори споменават, че въпросът изисква повече изследвания.

Ценови популизъм

В България електроенергийният пазар не е либерализиран.

Преди 2006 г. цените на електроенергията често са на равнища, които трудно покриват разходите. Цената за домакинствата за целия период след 2007 г. е сред най-ниските в ЕС. Преди ЕЗС (2018 г.) тя е 52,5% под средната за ЕС, 28% под чешката и 36,5% под полската. Плащанията към ЕРП-дружествата от всички потребители също обикновено са най-ниските за периода.

Цената за домакинствата от своя страна е риторически важна за политиците. Според наблюденията на НСИ на разходите на домакинствата за последните 10 години делът на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива е средно около 15% от всички разходи.

За икономиката са важни цените на не-домакинските потребители, с купената електроенергия те произвеждат доход в условията на международно съревнование.

В България през 2018 г. цените на тези потребители са по-неизгодни за стопанското развитие и доходите от цените на не-домакинските потребители в целия ЕС. Тук тя е само около 16% по-ниска от цената на домакинствата.

Средният дял на не-домакинските цени на електричеството за ЕС е 46% от цените на домакинствата, в повечето "стари страни членки разликата е над 50%. В Полша – 35%, Чехия – 56%, а в Дания те са 76% по-ниски от електричеството за домакинствата.

Цената на електричеството за предприятия в България пък хем е по-неизгодна за икономиката, хем, през цените на производител, е фактор за повишаване на потребителските цени.

По принцип високите цени на електроенергията, в частност за домакинствата, стимулират търсенето на алтернативни на традиционните към даден момент източници на енергия, успоредно с технологии за пестене на електроенергия.

Основен аргумент против либерализацията на цените за домакинствата са сравнително ниските доходи в България. Той не е валиден. Ниските цени са субсидиране на потреблението на електроенергия от най-заможните домакинства.

Но средната цена за домакинствата, през паритет на покупателната сила (ППС), тук също е сред най-ниските в ЕС, два пъти по-ниска от Румъния и малко по-ниско от цената на електричеството за домакинствата в Северна Македония (само в Унгария тя е по-ниска от България).

Цените на предприятията и другите потребители на електроенергия за 2021-2023 г. са практически равни на средните за ЕС през 2021 г., миналата година – с 48% по-високи, а през тази – малко (13%) по-ниски.

Кръстосано субсидиране

До 2014 – 2015 г. има осем различни "цени". Единственият купувач е НЕК, с неясна отчетност и конфликт на интереси (хем купува и продава, хем произвежда).

През 2013 г. ДКЕВР (сегашна Комисия за енергийно и водно регулиране - бел. ред.) иска ЕК за проверка дали договорите за изкупуване на електроенергия от „американските“ тецове не е непозволена държавна помощ. (ТЕЦ "Марица Изток 2" е държавна и е финансирана с бюджетно гарантиран заем.)

Финансирането е такова, защото замърсяването е над валидните тогава стандарти, България преговаря членство в ЕС, а през 1998-2004 г. плащанията по държавния дълг от преди 1989 г. предполагат лихви по нови заеми над 14%.

През 2013 г. Световната банка и ЕК (по молба на тогавашното служебно правителство) одитират енергетиката на България и резюмират недоразуменията: липса на пазар, господство на НЕК, Български енергиен холдинг (БЕХ), който подкрепя екстензивно развитие и влошава разплащанията, изначално объркани от кръстосани субсидии.

Съветът е да се махнат БЕХ и субсидиите, а договорите за изкупуване да се предоговорят. Правителствата обаче харесват БЕХ и субсидиите и затова не преговарят.

Причината е, че „печелят“ от кръстосаното субсидиране привилегията да избират кой има полза от всяко ценово решение.

Например според съответното решение на ДКВЕР (от 2014 г.) НЕК продава 1MWh за 114 лева, който купува от АЕЦ на 80% по-ниска цена, от "Марица Изток 1" – на 15% по-ниска цена, от "Марица Изток 2" - 45% по-ниска, "Марица Изток 3" – 40% по-ниска, от вецове, собственост на НЕК – 47% по-ниска.

Изкупната цена от заводските централи обаче (каквато имат различните предприятия, например НЕОХИМ) е 132 лева, от топлоцентралите – 188 лева, а от ВЕИ и малки вецове – 299 лева.

Политикономия на хаоса

Предпочитанията към съмнителни проекти тук е вечна. Методите – различни: регулиране или отказ от регулиране, инфраструктурни инжекции, отказ от субсидиране на алтернативи, забрани на или спиране на концесии.

АЕЦ „Белене“ и ВЕЦ „Цанков камък“ са един от скритите поводи за отлагане на либерализацията (подготвена едно време за 1 юли 2007 г.). Положението на „Булгаргаз“ е основа за финансиране на „Балкански поток“. ТЕЦ „Варна“ и „Брикел“ са регулаторна и инфраструктурна инжекция.

Няколко примера за политикономията на хаоса:

• През 2005 г. мините са отдадени на концесия за 35 години на „Мини Марица-изток” ЕАД (учредено през 1993 г.), а тази концесия не е споделена с ТЕЦ, което би подобрило управлението.
• При преговорите с ЕС (2002-2006 г.) правителството не се позовава на т.нар. „национални особености“, т.е. на факта, че въглищата тук са лигнитни.
• През 2012 – 2013 г. и след това са забранени проучванията за природен газ от шисти, блокирани и отложени са други проучвания и концесии.
• От 2011 до 2017 г. тече разследване на ЕС на Газпром за злоупотреба с монополно положение в България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария и Чехия – „България“ подготвя финансирането на „Балкански поток“ (сега самостоятелно главоболие).
• От 2014-2015 г. датират три законодателни инициативи за национализиране на „американските централи“. През 2019 г. в медиите има над 3000 публикации в подкрепа на тази идея.

„Механизъм за капацитет“

Едно от основните неща, които поискаха протестите на миньори и енерегитици през септември, беше "механизъм за капацитет". По-точно това ще рече сигурност на доставките на електроенергия. Срокът на неговото договаряне изтече в края на 2019 г.

Поне шест различни публични форума и безброй свободно плаващи експерти през онази година поискаха това да се случи. Не беше сторено – други вавилонски проекти щяха да бъдат просто отложени.

Сега вече такова договаряне е или невъзможно, или изисква висш дипломатически пилотаж.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.