Избори без машини. Как невалидните бюлетини "спечелиха" вота за общински съветници в Плевен и Пазарджик

За първия тур от местните избори, проведен в неделя, партиите и инициативните комитети похарчиха 2,1 млн. лв. за кампаниите си. Един от основните фокуси беше значението на общинските съвети, които реално управляват отделните общини.

Равносметката от резултатите показва обаче, че вторият най-силен участник в изборите за общински съветници в България всъщност не е похарчил нито лев. Това, разбира се, е образно определение, защото става въпрос за невалидните бюлетини.

Данните от преброяването на Централната избирателна комисия (ЦИК) показват, че 15% от всички бюлетини за общински съвети в страната са обявени за невалидни. Тоест, приблизително всеки десети глас няма да бъде признат.

За да е още по-ясна картината, броят на невалидните бюлетини в областните градове в страната масово е по-голям от този на гласовете, получени от политическата сила, която печели второ място.

Колкото и внушителен да е този резултат, той беше очакван от експерти и част от политическите сили. Предупрежденията дойдоха след решението на ЦИК да отмени машинния вот за местните избори. Това се случи след оповестяването на доклад от ДАНС и по искане на пет от парламентарните партии.

В деня след изборите Върховният административен съд (ВАС) пък взе решение, с което хем обяви прие за законно решението на ЦИК да махне машините на първия тур, хем го обяви за незаконно в частта му за балотажа на 5 ноември. Така, на втория тур ще може да се гласува и машинно.

Връзката между масовия машинен вот и ограничаването на невалидните бюлетини е очевидна. На последните парламентарни избори, на които във всяка секция с над 300 души се гласуваше само с машина, общият брой на невалидните бюлетини в страната беше едва 9042. На изборите в неделя само в столицата невалидните бюлетини са два пъти повече. А в София тяхната тежест дори е най-малка.

В резултатите от общинските центрове прави впечатление и още един феномен – невалидните бюлетини за общинските съветници са няколко пъти повече в сравнение с тези за кмет. Това означава, че едни и същи хора са успели да попълнят правилно едната си бюлетина, но масово са сбъркали в другата. Подобно обяснение обаче изглежда много съмнително.

Какво точно показват резултатите от гласуването за общински съветници в общинските градове?

В половината общини невалидните бюлетини са над 20%

По данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) общият брой на невалидните бюлетини в страната е 412 701, което представлява 15,46% от гласувалите близо 2 млн. и 670 хил. души.

Така повече от всеки 10-ти глас за общинските съветници се е оказал в кофата.

Тенденцията за висок брой на невалидните бюлетини точно на вота за общински съветници е устойчива и се възпроизвежда на всеки четири години.

През 2015 г. невалидните бюлетини за общински съветници са съставлявали 14,09% от общия брой гласове, през 2019 г. - 15,09%, а на след изборите в неделя - 15,46%. Тенденцията не просто се запазва, а дори се засилва, макар и с малко.

Статистика с процента невалидни бюлетини на изборите в периода 2013-2023 г. Данните са обработени от ИРПС

Данните на ИРПС показват още, че в почти половината общини в страната над 20% от гласовете за общинските съветници са недействителни. Това се е случило в 122 от общо 265 общини в България. В десетте общини с най-висок дял недействителни гласове, невалидните бюлетини достигат до 1/3 от общо подадените.

„Дори употребявайки ги само като принтери, машините не допускат недействителен глас и в този смисъл няма и предпоставки за съмнение в секционните комисии при отчитането в края на деня. Данните от последните шест кампании, в които се гласуваше с машинни устройства, ясно показват ниския дял на недействителните гласове от 2021 г. насам – такива бюлетини имаше само в секциите, в които се гласуваше с хартия“, пишат от ИРПС.

Невалидната бюлетина като втора политическа сила

За да стане ясно колко голямо е влиянието на невалидните бюлетини на местния вот, дори не е необходимо да се излиза от най-големите градове – областните центрове.

Резултатите показват, че в повече от половината областни центрове, ако невалидните бюлетини бяха партия, те щяха да заемат челни позиции в общинските съвети.

В Плевен например най-голямата партия в общинския съвет ще бъде ГЕРБ. За нейните съветници са гласували 5838 души, което представлява 16,43% от валидните гласове.

Броят на невалидните гласове обаче е по-голям от тoзи получен от партията на Бойко Борисов – общо 6582. Те представляват 15,09% от общия брой гласове и са 17,78% спрямо признатите гласове за общинския съвет в областния център.

Подобен е и резултатът в Пазарджик. Там най-много гласове получава общинската листа на местната коалиция „Новото време“. За нея гласуват общо 6632 души, което е 22,46% от валидните гласове. В същото време обаче броят на невалидните бюлетини в сблъсъка за общинските съветници е 6723.

В областните центрове като Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол невалидните бюлетини са повече от гласовете за общински съвет, получени от вторите политически сили.

Поставете курсора на мишката върху точките, за да видите данните по градове.

Най-нисък е процентът невалидните бюлетини в София, Варна и Пловдив. В столицата обаче те са 17 869. Това е близо два пъти повече от невалидните бюлетини на последните избори, в които гласуването с машини беше задължително в избирателните секции с над 300 избиратели. Това се случи на парламентарните избори през октомври 2022 г., когато в цялата страна невалидните бюлетини бяха 9042.

Като абсолютна стойност невалидните бюлетини от столицата са близки до общия брой на гласувалите в градове като Смолян, Габрово, Ловеч, Разград и Монтана.

Невалидните бюлетини са само за общинските съвети

Разликите в броя невалидни бюлетини за различните гласувания в неделя също прави впечатление. Подобен пример е Монтана, където е най-високият процент невалидни бюлетини спрямо общия брой гласове – 22,05%. Това са 4187 от общо 18 991 подадени бюлетини.

В същото време за кмет са гласували повече хора – 19 169. Там обаче невалидните бюлетини са едва 508 или само 2,65% от гласовете. Т.е. разликата в процентно отношения между двете е близо 10 пъти.

Подобни съотношения има още в Добрич, Смолян, Габрово, Кюстендил, Разград, Русе, Шумен, Ямбол и други.

Тепърва експертите, а и политическите сили ще трябва да дадат обяснение на какво се дължат тези разлики, макар че отговорът изглежда очевиден.

Най-ниски разлики между процентът невалидни бюлетини за кмет и областен съвет са във Варна, Търговище, Хасково, Пазарджик, София.

"Двама регистрирани, които не са за мен". На избори в Драгойново