България и превратът на Пиночет. Как в Чили беше смазана "надеждата" за втора Куба

Хората на определена възраст добре помнят агитационните табла за злободневни политически събития до показния магазин за плодове и зелечуци на ъгъла на софийските улици "Раковска" и "Стефан Караджа". В началото на 70-те години на миналия век преобладаваща тема беше американската агресия във Виетнам. От големите черно бели снимки в нас се вторачваха изкаляни американски пехотинци в блатата около Меконг. Край тях летяха вертолети "Кобра", които няколко години по-късно гледахме в "Апокалипсис сега".

През есента на 1973 г. обаче Чили – далечна и непозната, виеща се като змия на картата държава в Южна Америка, започна да доминира не само агит-таблата, но и новинарските емисии на "Хоризонт" по Българското национално радио и "Първа програма" на обществената телевизия (втора програма на БНТ стартира година по-късно, през 1974). Помним добре черно-белите телевизионни кадри, тъй като в тях се разгръщаше истинска драма, която пропагандният отдел на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) изрично беше наредил да държи на първи страници, ефир и екран.

11 септември 1973 г. Чилийски войници и военна техника заемат позиции пред президентския дворец в столицата Сантяго в деня на военния преврат, с който социалистическият президент на страната Салвадор Алиенде е свален от власт.

Танкове в центъра на Сантяго - столицата на Чили, стреляха на поразия срещу близко разположени сгради. Цели етажи се сгромолясваха в облаци бял прах, докато бързо напредващи войници с каски и автомати изкарваха изплашени хора на улицата. Насечено звучаха откосите на автоматично оръжие, под дърветата се виждаха трупове. После в продължение на месеци ни преследваха кадри от националния стадион, където хунтата на генерал Аугусто Пиночет държеше неугодните на новия режим активисти.

Тогава плъзна - подкрепян от официалната пропаганда в България - слухът за фолклорния певец Виктор Хара и отрязаните му пръсти. Впоследствие се оказа, че пръстите всъщност не са били отрязани, но някои от тях са били счупени, след като вбесен офицер от хунтата е скачал с ботуши върху дланите на Хара. Името на Луис Корвалан, генералният секретар на чилийската комунистическа партия (ЧКП), се превърна в шлагер на манифестациите за няколко години напред.

Чилийци на шествие в памет на Виктор Хара, убит дни след военния преврат на Аугусто Пиночет. През декември 2009 г. останките на Хара са официално погребани 36 години след смъртта му, открити и ексхумирани след разследване.

Най-силно впечатление обаче направи официалната снимка на главния превратаджия Аугусто Пиночет, обграден от близките си съратници. 58-годишният генерал е вперил стоманен поглед през черните очила, чертите на лицето му са изсечени, а стойката подсказва, че с този човек е готов да играе руска рулетка 24/7. Изображението на Пиночет беше в силен контраст с умореното, отпуснато лице на сваления 65-годишен президент-марксист Салвадор Алиенде който се опитва да преглътне предателството на най-доверения си генерал. Само две седмици преди преврата след три часа разговор на четири очи Алиенде е назначил Пиночет за командващ сухопътните войски.

Падането на правителството на Алиенде слага кръст на идеята за втора Куба в Латинска Америка – идея, на която Съветският съюз (СССР) възлага големи надежди и големи пари. В крайна сметка обаче разузнаването и диверсионната работа на ЦРУ дават плодове: Пиночет и съмишлениците му осъществяват преврата в рамките на един ден.

Салвадор Алиенде държи реч през 1973 г. - в годината, в която е свален от поста при военен преврат. Алиенде е избран за президент на Чили през 1970 г. и става първият избран социалистически президент в Латинска Америка.

Управлението на Алиенде

Алиенде е бил на прицела на американските интереси далеч преди преврата, срещу неговата кандидатура се е водила активна кампания преди избирането му за президент през 1970 г. Следва да се отбележи, че идеологията на социалиста Алиенде, както и политиката му по време на президентството - официално наречена "Чилийския път към социализъм" - далеч не са черно-бяла картина, а нюансиран пейзаж. Пътят му лъкатуши между действията за последователно провеждане на социални реформи и опитите му да поддържа балансирани отношения както със СССР, така и със САЩ.

Пропагандата в България и бившия соцлагер представяше Алиенде по онова време като политическа фигура, която напълно се вписва в образа на социалистически лидер. Но нещата са били по-сложни. Интересна характеристика на Алиенде дава кубинският лидер Фидел Кастро, който прави едномесечно посещение в Чили през 1971 г. На Кастро се приписват думите, че "марксизмът е революция на производството, докато програмата на Алиенде е революция на потреблението". Ел Команданте, както наричат кубинския диктатор, е бил критично настроен към социалните програми на Алиенде, тъй като ги е смятал за недостатъчно радикални.

Фидел Кастро (вляво) и Салвадор Алиенде поздравяват тълпата във Валпараисо, Чили, през ноември 1971 г. - две години преди преврата, с който на власт в Чили идва Аугусто Пиночет.

Повод за посещението на Кастро е било възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни. Признаването на режима на Кастро от страна на Чили е сериозно политическо решение, тъй като в рамките на Организацията на американските държави е имало споразумение Куба да не бъде признавана.

В Северна и Южна Америка към този момент само Мексико и Канада са признали правителството на Кастро. Кубинският лидер пристига на едноседмично посещение, но Чили толкова му харесва, че той остава там цял месец. По това време – година след началото на президентството му - Алиенде усилено прокарва социални програми с цел подобряване благосъстоянието на бедните прослойки от населението.

Макар че през първата година от президентството на Алиенде агресивно провежданите социални реформи - включително и невиждано по мащаби жилищно строителство – дават положителни резултати, галопиращата инфлация на чилийското песо и големият дисбаланс в различни сектори на икономиката стремително водят до повишаване на социалното напрежение. Точно по същото време - през 1971 г. - българският поет Любомир Левчев пътува до Чили и интервюира президента Алиенде. Спомените му за тази среща са публикувани след преврата.

През октомври 1972 г. Чили е парализирана от масови стачки, а президентът влиза в открит конфликт с парламента (Чилийския конгрес), където неговите социалистически експерименти далеч не са така популярни, както в гетата на големите градове. Към края на годината инфлацията удря над 200 процента.

През декември 1972 г. Алиенде прави официално посещение в СССР. Въпреки подкрепата на думи и присъдената му Ленинска премия за мир, Политбюро в Москва гледа на Алиенде с доза скептицизъм. Неговият вид социализъм и нежеланието да се обвързва политически не допадат на съветския лидер Леонид Брежнев, а още по-малко на главния идеолог на партията Михаил Суслов. Вместо 400 милиона долара безлихвен заем, който Алиенде е поискал, в Москва му предлагат кредитна линия на същата сума срещу закупуване на съветско оборудване.

Задълбочаващата се икономическа криза и дълбокото разцепление в чилийското общество водят до силно социално напрежение в страната през 1973 г. По съвпадение, по същото време (февруари 1973 г.) българската певица Лили Иванова лети до Чили с третия си съпруг Янчо Таков, за да участва в музикалния фестивал в курорта Виня дел Мар. Заедно с нея в програмата на фестивала пее и изгряващата звезда Хулио Иглесиас. Публиката първоначално освирква българската примадона, тъй като погрешно мисли, че е рускиня, но в крайна сметка ѝ ръкопляскат и по спомени на очевидци дори са я извикали на бис.

През лятото на 1973 г. в Чили настъпва конституционна криза, инфлацията и разделението в обществото достигат взривоопасни пропорции. В съвкупност тези фактори създават благодатна почва за преврат.

Алиенде е осъзнавал, че такъв вариант е възможен, но не е предполагал колко реална е опасността. На 9 септември – две седмици след назначаването на генерал Аугусто Пиночет за командващ сухопътните войски, Алиенде го кани заедно с генерал Орландо Урбина в президентския дворец - "Ла Монеда". Президентът им нарежда да подготвят план за действие в случай на преврат. Пиночет обещава на Алиенде планът да е готов на следващия ден. И по свой начин удържа на думата си.

Чилийски войски са разположени на покрив срещу президентския дворец "Ла Монеда" в Сантяго, Чили, и го обстрелват. Денят е 11 септември 1973 г. Превратът е успешен.

Денят на преврата

В 7:00 ч. сутринта на 11 септември 1973 г., неделя, военноморските сили на Чили завземат Валпараисо – важно пристанище, и блокират местните радио и телевизионни станции. Когато съобщават това на Алиенде, той веднага се отправя с охраната си в президентския дворец. Опитите му да се свърже с ключовите генерали от чилийските въоръжени сили са безуспешни.

Алиенде е бил твърдо уверен в благонадеждността на Пиночет и е предполагал, че генералът е бил арестуван от превратаджиите. В 8:30 ч. обаче гвардията напуска президентския дворец и чак тогава Алиенде проумява мащабите на трагедията.

В 9:00 ч. – само два часа след началото на преврата, армията контролира изцяло Чили с изключение на президентския дворец. Военните предлагат на Алиенде да подаде оставка, в замяна на което му гарантират безопасно да напусне страната заедно със семейството му. Президентът отказва, позовавайки се на конституционните си задължения. Дворецът е обграден, а впоследствие бомбардиран с авиация.

Алиенде произнася по радиото прощалната си реч и към 14:30 ч. всичко приключва. В деня на преврата президентът се самоубива с подарения му от Фидел Кастро автомат "Калашников". Тялото му е открито същия ден. Близо 40-години след смъртта на Алиенде разследваща комисия окончателно погребва теорията, че президентът е бил убит от превратаджиите.

Аугусто Пиночет поздравява войниците си. Генералът е начело на чилийската армия от 1973 г. - назначен от президента Салвадор Алиенде, когото сваля от власт, до 1998 г.

В първите месеци след преврата хунтата арестува десетки хиляди социалисти-левичари и техните симпатизанти. Около 3000 от тях изчезват безследно. Националният стадион в Сантяго се превръща в открит затвор, съблекалните под трибуните му са използвани като камери за мъчения.

Виктор Хара, полулярен фолклорен певец в Чили, убит от режима на Аугусто Пиночет.

През октомври жестоко е убит популярният фолклорен певец Виктор Хара, който е бил член на комунистическата партия. Макар че Хара е най-известното име сред загиналите по време на преврата, той е само една от жертвите на т.нар. "Караван на смъртта" - специално подразделение, което е преследвало и убивало симпатизанти на бившия режим по особено жесток начин. Едва в края на август 2023 г. Върховният съд на Чили осъди шестима бивши военни – на възраст от 73 до 85 години – за неговата смърт.

В социалистическа България падането на правителството на Алиенде е осъдено веднага като империалистическа агресия.

България и преврата

На следващия ден след преврата Министерството на външните работи на Народна република България излиза със следното заявление: "Българското правителство с дълбоко съжаление научава за събитията в Чили. То изразява своята пълна солидарност с народа на Чили и с неговата воля за мир и прогрес". В края на септември България, както и останалите страни от социалистическия лагер, отказват да признаят военната хунта и прекъсват дипломатическите отношения с Чили. Те са възобновени чак през 1990 г. след падането на режима на Пиночет.

Но в дните непосредствено след преврата 16 чилийски комунисти се укриват в българското посолство в Сантяго. След прекъсването на дипломатическите отношения през октомври 1973 г. в посолството остава само един български техник да поддържа сградата. Той доставя тайно храна на укриващите се в посолството хора. Един от тях, Раул Санчес, прекарва 8 месеца там преди да се постигне споразумение с властите на Пиночет и да получи разрешение да замине за България. Санчес пристига със съпругата и петте си деца в София през лятото на 1974 г. и дълги години работи като дърводелец в агенция "София Прес". След завръщането си в Чили в края на 1980-те той дори е бил избран за кмет на град Ла Лигуа.

През октомври 1973 г. в България са приети около 200 чилийски бежанци, които са били членове или поддръжници на правителство на Алиенде или други левичарски организации. Те са получили политическо убежище, социална помощ и образование в България. В страната е създаден фонд за солидарност с Чили.

През 1974 г. се постига споразумение с хунтата за освобождаване на 28-годишният Алберто Корвалан, син на Луис Корвалан. Алберто пристига в България в края на 1974 г. задно със съпругата си Рут и сина Диегито на година и половина. Той заживява в общежитие в кв. "Дървеница" в София и се готви да защити кандидатска дисертация. На 26 октомври 1975 г. обаче младият Корвалан умира от инсулт. Предполага се, че това може да е било следствие на претърпените в затвора в Сантяго изтезания с ток. Ковчегът с тялото на Алберто Корвалан е изложен за поклонение в младежкия дом "Лиляна Димитрова" и бързо събира опашка от няколко хиляди младежи. В един момент властите започват да се опасяват от стихийния характер на събитието и прекратяват церемонията на поклонението.

Преглед в архивите на ЦК на БКП показва, че ситуацията в Чили е продължила да присъства като тема в международните отношения на БКП.

Документ от архива на БКП, свързан с преврата в Чили

През март 1974 г. Секретариатът на ЦК на БКП решава да отпусне еднократна финансова помощ от 30 хил. долара на базираната вече в Москва чилийската компартия. През октомври същата година ЦК на БКП дава съгласие за приемане на 20 чилийски комунисти да преминат едногодишно военно обучение в България, финансирано от Министерството на отбраната. Решението е прието по искане на чилийската компартия с цел "да получат обща военна подготовка, да бъдат обучени да боравят с най-различни видове оръжия и за извършване на разложителна работа сред чилийските въоръжени сили".

Документ от архива на БКП във връзка с действия на България след преврата в Чили.

През февруари 1976 г. е взето решение за приемане в България на чилийски социалисти за военна подготовка и обучение в средни и висши училища; уреждане местоживеенето в български градове на семействата на членове на Чилийската социалистическа партия (ЧСП); предоставяне на ЧСП 15 билета за европейските линии на държавната авиокомпания "Балкан".

Отделно военното министерство приема 15 души чилийски комунисти за 6-месечно военно обучение в страната. През 1976 г. също така са приети 10 семейства на чилийски комунисти да живеят в България - в Стара Загора и Бургас, като окръжните народни съвети в тези градове предоставят по 5 апартамента за тези семейства. Интересното около тези 10 чилийски комунисти е, че те са били в затвори в Чили и българските власти чрез посредничеството на неутрална държава са се договорили за тяхното освобождаване.

През февруари 1977 г. БКП отпуска още 30 хил. долара безвъзмездна помощ на ЧКП, през 1978 г. сумата е вече 20 хил., а през 1979 г. – 10 хил. Всички финансови документи за тези помощи са били засекретени на времето. От аритметично намаляващата финансова помощ за чилийските комунисти, както и намаляващия брой на приети за обучение в България чилийски студенти е очевидно, че в решенията на ЦК на БКП за Чили в крайна сметка е надделял прагматизмът.

Аугусто Пиночет в деня, в който сдава поста си начело на чилийската армия през 1998 г.- осем години, след като режимът му пада от власт.

Пиночет остава в президентския дворец до 1990 г. Неговото управление – също както и на предшественика му Алиенде – е трагична, болезнена тема в чилийското общество. Част от населението вижда ролята на Пиночет като спасител на нацията от установяване на съветски тип комунизъм. По време на неговото управление в Чили се възстановяват принципите на пазарната икономика, благосъстоянието расте и към средата на 1980-те Чили е сред най-проспериращите държави в Южна Америка. От друга страна, масовите нарушения на човешките права и жестоката разправа с противниците на хунтата са сред най-тъмните страници в наситената с преврати история на Южна Америка.

За 11 септември (или както понякога го наричат - вторият 11 септември - за да се разграничи от терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г.) в столицата Сантяго е планирана възпоменателна церемония, в която ще участват 37-годишният президент на Чили Габриел Борич, всички членове на правителството и представители на всички партии.