Куче без зъби. Може ли Съветът за сигурност на ООН да излезе от задънена улица

Откакто е започнала войната в Украйна, Съветът за сигурност на ООН прилича на куче без зъби. В него 5 държави имат право на вето - Великобритания, Китай, САЩ, Франция и самата Русия, тоест страната агресор. Никакво решение не може да мине без нейно одобрение.

Колкото и абсурдна да е ситуацията, тази система устройва не само Русия, но и "петимата постоянни" членове - независимо от моралните последствия на тяхното бездействие и неспособността на ООН да предотврати назряващ конфликт в сърцето на Европа.

Две думи за историята

Cъздадена в края на Втората световна война специално за да опазва мира и сигурността, ООН не се справя задоволително с основната си мисия. Дори в местата където е имало или имат присъствие миротворчески сили на ООН, положението е в повечето случаи не толкова траен мир, колкото да не се допусне тлеещите въглени на раздора да се разгорят с кървави пламъци.

Заседание на Съвета за сигурност на ООН

Що се отнася до неуспехите на миротворческите мисии на ООН, списъкът е дълъг. Някои от провалите на организацията, например в Сомалия, Руанда и бивша Югославия (Сребреница), са добили особено трагични измерения и са станали причина за хиляди жертви.

Исторически погледнато, ООН набира обороти постепенно и едва в края на 50-те се утвърждава като международна организация с глобален авторитет. За да бъде една държава днес международно призната за суверенна, тя трябва да е член на ООН. С две думи: ако си член на ООН - съществуваш, ако не си - не съществуваш.

Нагледни примери са Косово и Тайван, които макар и да функционират като независими държави - не са членове на ООН и имат само ограничено международно признание.

България е член на ООН от 1955 г.

Кога са забелязани недъзите

Принципните недостатъци на Съвета за сигурност - главният надзорен орган на ООН върху мира и сигурността - са били забелязани скоро след създаването на организацията през 1945 г.

По онова време обаче победителите във Втората световна война (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция) са разполагали със солиден политически капитал и са могли да прокарат устав, който им е предоставил уникални правомощия, най-вече правото за налагане на вето.

Примерно, ако ООН се създаваше днес, не би било възможно по никакъв начин да се постигне консенсус за структурата на Съвета в тази форма, в която той съществува и най-вече за правото на вето на постоянните членове.

Ще спомена тук една любопитна историческа подробност. Когато се е решавал въпросът за избиране място за централата на ООН, са били предложени няколко държави и градове, обаче Сталин по препоръка на специалния си посланник Андрей Громико, е изразил подкрепа за град Ню Йорк. Громико впоследствие споменава в мемоарите си, че идеята на Сталин е била в това, че държавата-домакин не би могла да напусне организацията при каквито и да било обстоятелства.

В самата ООН на няколко пъти са предриемани опити за реформа на Съвета за сигурност или поне за широка дискусия как тази реформа може да се осъществи, но до момента - вече 30 г. след първата инициатива на тогавашния Генерален Секретар Бутрос Бутрос Гали - няма резултат. Единствената реформа в структурата на Съвета е била направена през 1965 г. когато представителството на временните членове е било разширено от 6 на 10.

Каква да е реформата

През годините са се оформили няколко популярни идеи за реформа, които обхващат правото на вето на "петимата постоянни", увеличаване броя на членовете на Съвета (в момента са 15 – 5 постоянни и 10 временни с двугодишни мандати), регионалното представителство, работните методи на Съвета и динамиката на отношенията между Общото събрание и Съвета.

Сред идеите за реформа, които имат относително висока международна подкрепа, е включването на четири допълнителни постоянни члена - Германия, Япония, Индия и Бразилия – така наречената група G-4, обаче без право на вето. И четирите държави взаимно се подкрепят, а имат също така подкрепата на четири от "петимата постоянни" - Великобритания, Русия, САЩ и Франция.

Петият постоянен член - Китай - не е изразявал открито становището си към тази идея. Предполага се, че Пекин може да има опасения за постоянното членство на Индия и Япония, които са икономически и политически съперници на Китай в Азия.

Следва да се отбележи че финансовият принос в бюджета на ООН на всеки от четиримата потенциални кандидати е по-голям отколкото приносът на Русия – постоянен член на Съвета.

Най-големите донори на ООН за 2022 г.

Друга популярна идея е тази за разширяване на членството от 15 до 21 или 25 държави, но без нови постоянни. Макар че по този начин Съветът ще има по-голяма представителност на различните гласове в ООН, опасенията са свързани с това, че Съветът може подобно на Общото събрание да се превърне в голяма говорилня с трудно и бавно приемане на решения. Дори в сегашния му състав е имало случаи, когато заседанията на Съвета са продължавали след полунощ или са били отлагани за следващия ден.

Групата на африканските държави не без основание предлага в Съвета да бъдат включени като постоянни членове две държави (без право на вето) от Африка и две от Азия. Това звучи като демократична идея, но финансовият принос в бюджета на ООН на която и да било държава от черния континент е незначителен и, съответно, африканските гласове са доста по-тихи.

Правото на вето

Най-сетне опираме до ключовия проблем в Съвета за сигурност – правото на всеки от "петимата постоянни" да блокира прокарването на решения, които са против интересите му – правото на вето. Това може да се определи като ябълката на раздора в ООН тъй като при общо взето демократичните принципи на работа на организацията правото на вето на всеки от "петимата постоянни" е обект на открито недоволство от другите членове на ООН и е по същество отживелица която не би следвало да има място в съвременния свят.

Обърнах се за коментар към г-н Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН с два мандата. Посланник Тафров на два пъти – през септември 2002 г. и декември 2003 г. е бил ротационен председател на Съвета за сигурност и по този начин е участвал най-непосредствено в работата на органа.

Стефан Тафров (вдясно) като председател на Съвета за сигурност на ООН и Кофи Анан, генерален секретар на ООН.

Първото, което го попитах, беше свързано с една идея, предложена през пролетта от Индонезия - да се вкарат мироопазващи сили на ООН в онези украински територии, които сега са окупирани от Русия. Интересуваше ме защо така бързо беше забравена тази идея.

Тафров каза, че предложението е отхвърлено от самата Украйна, защото според нея това би увековечило окупацията на украински територии от страна на Русия и би означавало замразяване на конфликта.

"Разполагането на мироопазващи сили в един конфликт може да има смисъл само когато има мир или поне примирие. Но такова няма", каза Тафров. Няма и съгласие между двете страни къде трябва да минава границата, добави той.

Украйна и международната общност поддържат концепцията за съществуването на Украйна в международно признатите й граници включително и Крим.

Как ще продължи ООН

Попитах го също за абсурда, в който се намира ООН - в момента един от петте постоянни пазители на световния мир и сигурност е агресор и няма кой да му се противопостави, тъй като тъкмо "пазителят" (Русия) разполага с право на вето. Има ли начин това да се промени?

Стефан Тафров се позова на Хартата - основният документ на ООН, в който се регулира дейността на Съвета за сигурност. В нея пише, че за промени са необходими 2/3 от гласовете на страните-членки в Общото събрание (парламентът на ООН).

"Това прави въпроса за всякакви реформи, особено реформи на Съвета за сигурност, много проблематичен, защото е изключително трудно да се постигне консенсус с 2/3 от гласовете", каза Тафров.

Според него от много години има няколко държави, които се опитват да станат (постоянни) членове на Съвета за сигурност, опирайки се на своята икономическа и политическа значимост в света. Сред тези страни са, например, Германия и Япония. От Латинска Америка тази роля се пада на Бразилия. Африка въобще не е представена в Съвета за сигурност. Индия, която е вече най-населената страна в света, също не е постоянен член.

"Така че въпросът за реформа на Съвета за сигурност не е нов, той по-скоро опира до разширяването на членството в този изпълнителен орган" каза Тафров, според когото този въпрос няма лесно решение.

Той даде примери.

Кой срещу какво е

Китай, който е постоянен член, не гледа благосклонно към възможността за присъединяване на Индия или Япония. В Латинска Америка от друга страна, Аржентина не е съгласна с кандидатурата на Бразилия за постоянно членство. Мексико също изразява несъгласие до известна степен. Дори в Европа - Италия, например, не е особено ентусиазирана за възможно постоянно членство на Германия. Няма единна позиция на Европейския Съюз по този въпрос. "Така че въпросът за възможно разширяване на членството в Съвета за сигурност нито ще се реши лесно, нито пък ще е скоро", каза той.

Стефан Тафров (пред микрофона вляво), по време на заседание на Съвета за сигурност през 2003 г.

Попитах го и как катастрофата в Украйна се вписва в концепцията за многовекторна дипломация на ООН. "Руската агресия срещу Украйна е нещо качествено ново, тъй като от създаването на ООН през 1945 г. не е имало ситуация, при която постоянен член на Съвета за сигурност да е нахлувал в съседна държава и да е анексирал територии на съседна държава", напомни Тафров.

Той добави, че анексията е извършена за първи път през 2014 г. с присъединяването на Крим, а сега, през февруари 2022 г., се е добавило военното нападение на Русия срещу Украйна и окупирането на територии на съседна държава.

"Тези агресивни действия повдигнаха отново въпроса за правото на вето на постоянните членове (сред които е и Русия), обаче и този въпрос е труден за решаване. Основната черта на ООН е, че това е универсална организация", каза Тафров.

Какво значи "универсализъм"

Според него в историята на многостранната дипломация е залегнал принципът на универсализма, защото само той е приложим, за да може една такава организация да е ефективна. Ако големи актьори на световната политическа сцена са извън нея, организацията губи своята значимост. "Поради това дори в най-напрегнатите моменти по време на Студената война, например, никога не е стоял на дневен ред въпросът някой от постоянните членове да напусне организацията.

Исторически може да се припомни съдбата на Обществото на народите – предшественикът на ООН (1920-46), който налага санкции на нацистка Германия и фашистка Италия. Двете страни напускат организацията, в резултат на което тя бързо загубва своята роля и приключва дейността си. Не бива да се допусне това да се случи с ООН, смята Тафров.

Според него смисълът на многостранната дипломация е да се осигури постоянен механизъм за разговори между всички страни, включително и между държави, намиращи се във военен конфликт. Този принцип би бил нарушен, ако някоя страна-членка се види принудена да напусне организацията. "Именно поради тази причина Хартата на ООН е изработена така, че да не може лесно да се променя и да запази господстващото място на петте постоянни члена на Съвета за сигурност – победителите във Втората световна война", каза Тафров.

"Разбира се, това поставя ООН в незавидна роля, тъй като тя вече не отразява картината на света такава, каквато е днес, и допуска ситуация, при която постоянен член на Съвета за сигурност - който по презумпция се явява пазител на световния мир и сигурност – грубо да погазва нормите на световния мир и сигурност", добави той.

Стефан Тафров твърди, че ако се стигне до ситуация, в която Русия е принудена да напусне организацията, това би означавало край на ООН. Жизнеността на ООН се дължи на принципа за универсално участие. Това е една постоянна дипломатическа конференция, в която на масата се представени всички играчи – и добри и лоши. "Аз хич не съм оптимист, че лесно ще се стигне до някаква промяна на тази ситуация", каза той.