Думите. Как беше подценен антисемитизмът на Хитлер

8 ноември 1923 г., Мюнхен. Вечер е. В бирарията „Бюргербройкелер“ се провежда събрание на местното баварско правителство. То внезапно е прекъснато от хора в кафяви ризи, бричове и ботуши, които нахлуват в заведението.

Посред шум от счупени халби и столове от групата агресивни мъже се отделя очевидният им лидер, покачва се на една маса, изважда пистолет от задния си джоб и стреля в тавана на бирарията. След малко крещи: „Националната революция започна!“ После обявява началото на поход към Берлин, наричайки града „Вавилон на порока“. Мъжът се казва Адолф Хитлер.

За хората в бирарията тогава е ясно на какво прилича призивът за такъв поход. Само година по-рано в Италия дучето Бенито Мусолини е организирал поход към Рим, проведен от 28 до 30 октомври 1922 г.

Целта на пуча, тръгнал от "Бюргербройкелер", е да свали централното правителство в Берлин, както и местното в Бавария. От бирарията Хитлер първо дава начало на подход към центъра на Мюнхен. След кратка престрелка "биреният пуч" е потушен, като загиват 14 нацисти и 3 полицаи. Хитлер съумява първоначално да се укрие, ала след три дни е открит и заловен.

Провалът би трябвало да сложи край на политическата кариера на Хитлер. Но вместо сурова присъда за въоръжена държавна измяна, съдиите в Бавария, видимо настроени срещу властта в Берлин, отсъждат леко наказание за подобно деяние.

Хитлер лежи в затвора само от април до декември 1924 г. Макар и австриец, той не е екстрадиран от Германия. Германската националсоциалистическа работническа партия е за кратко забранена, но на 27 февруари 1925 г. Хитлер я възстановява. От престоя му зад решетките остава книгата „Моята борба“, където той ясно излага антисемитските си възгледи.

Антисемитизмът преди „Моята борба“

Хитлер не става антисемит изневиделица. Като юноша той не е имал успехи в опитите да се занимава с изобразително изкуство и архитектура във Виена. Това го кара да изразява недоволство от този град, населен с много различни народности. За него хабсбургската столица е място, изпълнено с лицемерие и поквара. Заедно с това Хитлер развива у себе си омраза към всичко различно, защото му изглежда пропаднало и ретроградно.

Вестникарските будки на Виена пък са пълни с всякакви антисемитски брошурки. Гълтайки ги жадно, Хитлер култивира в себе си силна омраза към евреите и демокрацията, либерализма и марксизма. Според него всички те спомагат за разложението на обществото. Ето защо бъдещият фюрер се обръща към национализма и идеята за чистата арийска раса. Според него Хабсбургската монархия (Австро-Унгария) няма никакво бъдеще именно поради своята многоетничност.

Поради това Хитлер решава да заложи на Германския райх и неговата „чиста раса“. Междувременно отвращението му към Виена става толкова голямо, че през 1913 г. той се премества да живее в Мюнхен. Тогава е на 24 години.

След поражението на Германия в Първата световна война за Хитлер евреите, заедно със спекуланти, черноборсаджии, комунисти и републиканци, са сред „предателите“ от ноември 1918 г. - тогава избухва революция, която довежда до сваляне на конституционната монархия и установяване на парламентарна република.

Именно в Мюнхен Хитлер влиза в редовете на нацистката партия, на която не е основател, но бързо се превръща в неин водач. Идеята му за прогреса се предопределя единствено от интересите на „германската раса“. Поради това и би ликвидирал всеки, който пречи на този прогрес.

Още на събрание на Германската работническа партия (от 1920 г. - и националсоциалистическа) на 12 септември 1919 г. Хитлер произнася яростна антисемитска реч. Антисемитизмът е вече ключов както за идеологията на националсоциалистите, така и за самия него.

Първоначалните му действия в тази посока са допълнително поощрени след като през 1923 г. влиза в контакт с расов мислител като Х. С. Чембърлейн, син на английски адмирал, установил се в Германия.

Антисемитизмът в „Моята борба“.

В книгата, написана в затвора, е изложена цялата расова доктрина на Хитлер. Той извежда в нея „чистата арийска раса“ като най-ценна в света. Ето защо тя е призвана, според него, да господства над всички останали „непълноценни раси“. Най-близо до арийската раса, разбира се, е германският народ, но и той трябва, според Хитлер, в бъдеще да се пази от „расово смешение“. Заплахата за цивилизацията и за „по-добрата част от човечеството“ според него е именно в смесването на расите.

На другия полюс на тази расова йерархия са разположени евреите. Те са главният враг на цивилизацията, който системно я руши. Според Хитлер еврейството е отговорно за всички негативни феномени на времето, които той вижда в интернационализма, демокрацията, финансовия капитал, марксизма, пацифизма, Ноемврийската революция от 1918 г., както и самото съществуване на Ваймарската република. Евреите за Хитлер са „търтеи“ и „паразити“. Те създават държави в други държави с цел единствено да ги разложат.

Поради това, според автора на „Моята борба“, те трябва да бъдат отстранени от територията на Райха, тъй като едновременно заплашват „чистотата“ и бъдещето на германците. Хитлер дори изказва съжаление, че германските евреи не са били подложени на отровен газ още по време на отминалата световна война. По това време той е вече убеден, че Германия е жертва на „световен еврейски заговор“. Ето защо, смята той, ако страната изгуби и следващата война, тя ще пропадне като държава, а заедно с нея и цялата „бяла раса“.

Хитлер обещава нова национална общност, която да върне миналото величие на Германия, да накаже „ноемврийските предатели“ от 1918 г., забили „нож в гърба“ на страната, да преследва болшевиките. Наред с това той обещава и освобождаване на "отечеството" от „еврейския бацил“, покварил „арийската раса“.

Нито в този момент, нито по-късно, Хитлер говори за нуждата от системно изтребване на евреите, но чрез езика, който ползва, тяхната дехуманизация е вече факт. Оттук нататък става логично последващото му говорене за нуждата от „расова хигиена“ и „биологичен отбор“.

Подценяването на Хитлеровия антисемитизъм

Това, което по-късно прераства в Холокост, е в немалка степен изложено в книгата на Хитлер. Неслучайно американецът от германски произход Файт Валентин твърди, че „историята на Хитлер е история на едно подценяване.“ Предизвикателството, което отправя Хитлер към демокрацията и цивилизацията с антисемитските си проповеди, звучи достатъчно сериозно дори и за страна, която още не е стигнала до Холокоста.

И все пак, големите различия между политическите партии в края на 20-те и началото на 30-те години; изправянето на страната почти пред прага на гражданска война; шестването на ретроградни и антидемократични идеи и нагласи и извън партията на Хитлер; усещането у немалко германци на десетилетието след „Голямата война“ като време на унижение на нацията, икономическа катастрофа, безредици, упадък и социална несигурност; карат определени среди да заложат на Хитлер. Независимо от това, че знаят както за антисемитските му идеи, така и за проповедите му, насочени срещу демокрацията, конституционализма, парламентаризма и законността.

Първоначално се смята, че поради своята по-голяма бруталност и кресливост, Хитлер и нацистите могат да бъдат използвани за запазване на консервативните ценности.

Подпалването на Райхстага създава пък хранителна среда за приказката на Хитлер как нацистите са просто една по-твърда версия на традиционната германска десница. Смята се, че именно тяхната твърдост може да смаже атаките срещу обществения ред. Консерватори, финансисти, индустриалци и висши офицери поддържат Хитлер, за да се стигне дотам, че един ден той ги принуждава да му се подчиняват.

На 30 януари 1933 г. архитектът на правителството райхсканцлерът Франц фон Папен самодоволно споделя: „Ние ангажирахме Хитлер. След два месеца така ще го натикаме в ъгъла, че ще квичи.“ Дори по-рано, в края на 1932 г., либералният политик и журналист Густав Щолпер предвижда края на германския националсоциализъм. Интересно е, че наблюдателите от почти всички политически течения споделят тази мисъл.

Хитлер и антисемитизмът на власт

Ала не става така. През 1933 г. предстои Хитлер и нацистите да вземат цялата власт, и то за дълго. Няма как да е изненада и почти мигновеното им настъпление срещу евреите. По силата на специално създаден закон още в началото всички държавни служби са „прочистени“ от евреи. Още през април 1933 г. се прави опит да бъдат бойкотирани магазините, които са собственост на евреи. Евреите са извадени от държавните институции, като заедно с това им е забранено и да практикуват определени професии.

На 10 май 1933 г., под личното покровителство на министъра на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс, е организирано прочутото изгаряне на книги, много от които са написани от евреи.

През 1935 г. нацистите приемат пакет от закони, които са специално насочени срещу евреите. Те ги лишават от гражданство. Налагат им и определени ограничения за бракове с неевреи. Забраняват се и извънбрачни връзки на евреи с германци или пък с други индивиди, които се отличават с подобна „чиста“ кръв. Единствено германците с „чиста“ кръв оттук нататък получават политически права.

През ноември 1938 г. се организира т. нар. Кристална нощ (Kristallnacht). В нея нацистки активисти нападат, опожаряват и разграбват еврейски магазини, синагоги и еврейски домове. Голям брой евреи дори намират смъртта си.

В тази си политика Хитлер и нацистите разчитат и на някои антисемитски нагласи в самото германско общество. Известно е, че католически водачи, макар и да оказват съпротива и недоволство спрямо някои мерки на режима на Хитлер, все пак не се противопоставят на жестокото отношение спрямо евреите.

Самата цел да бъдат „премахнати“ евреите от германското общество има свои почитатели. Заедно с това немалко привърженици има и нацистката политика за присвояване на еврейска собственост, не на последно място и поради възможностите за лично облагодетелстване.

Въпреки тази подкрепа има и промяна в нагласите - по времето на антисемитските дърдорения на Хитлер много хора не са реагирали, но след като той идва на власт жестокостта и кръвожадността на действията му не се подкрепят от голяма част от германската общественост. Насилието и убийствата, като тези в „Кристалната нощ“, са посрещнати по-скоро с критика от по-голямата част от германците.

И още нещо.

Въпреки невъздържания антисемитизъм на Хитлер и открития му стремеж да превърне Германия в национална общност на „чистата раса“, дори и в предвоенните години, малко германци могат да си представят, че един ден „окончателното решение“ на „еврейския въпрос“ ще стане кампания за систематично и масово ликвидиране на цял един народ.

По време на Втората световна война Хитлер и неговите сподвижници са вече готови с планове си. Милиони евреи предстои да намерят смъртта си.