Народното събрание прие промени в закона, които да ускорят процедурата по връщане на държавния контрол върху нефтеното пристанище „Росенец“. В момента пристанището е дадено на концесия на руската компания „Лукойл“.
Предложението беше гласувано на първо и второ четене в рамките на един ден в петък. ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС го подкрепиха. При второто гласуване против бяха депутатите от „Възраждане“ и БСП, а народните представители от „Има такъв народ“ (ИТН) не участваха.
Гласуването дойде след тричасово обсъждане на подредбата на точките в дневния ред и редица процедури на депутати от БСП и ИТН.
За готвената промяна в закона стана ясно в сряда от изказване на съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков пред журналисти. Часове по-късно комисията по икономическа политика в парламента одобри поправките. Против предложението гласуваха само от „Възраждане“.
Приетите промени са част от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия във връзка с действията ѝ в Украйна.
Този закон беше гласуван от парламента през януари 2023 г. В първоначалния му вид беше записано, че концесиите на обекти, които засягат нефтени продукти с произход Русия, се прекратяват след решение на Европейската комисия (ЕК).
Сегашните поправки позволяват връщането на държавния контрол да се случва по-бързо и без изрично решение от европейските институции.
Вижте също Има ли живот след руския петрол? Отговори на 10 въпроса, които си задаватеПромяната засяга нефтеното пристанище „Росенец“ край Бургас, което от години се управлява от руската компания „Лукойл“. Договорът за концесия на пристанището за срок от 35 години е сключен по време на първото правителство на Бойко Борисов през 2011 г.
По думите на Кирил Петков контролът над „Росенец“ ще бъде иззет от „Лукойл“ в максимално кратък срок от окончателното приемане на законовата промяна.
От БСП и „Възраждане“ участваха активно в дебатите по темата в пленарна зала с изказвания против решението. Според депутата Румен Гечев от БСП то „противоречи категорично на интересите на българския народ“.
„За пръв път виждам БСП да не иска нещо частно да стане държавно“, отговори депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ на критиките на социалистите.
След като законопроектът беше приет на първо четене, Хамид Хамид от ДПС предложи той да бъде разгледан веднага и на второ четене. Това е възможно само в случаите, в които няма предложения за промени между първо и второ четене. Предложението на депутата от ДПС беше прието, въпреки че народните представители от „Възраждане“ възразиха.
Впоследствие депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС приеха законопроекта на второ четене.
България е единствената страна в ЕС, която получи изключение да внася руски нефт по море още две години, след като през май 2022 г. ЕС наложи петролно ембарго на Русия. Изключението стана възможно със специална дерогация в санкциите срещу Русия, договорена от правителството на Кирил Петков с цел да се гарантира вътрешното потребление.
Предложение за връщането на терминала под контрола на държавата и забрана за даването на концесия на обекти, свързани с транзит на нефт от Русия, беше внесено и през януари от ДБ.
Вижте също "Нежелание да се накърнят интересите на Русия". Как България (не) налага санкциите срещу Москва