Остават 15 дни. Ще заработи ли изобщо комисията за имунитети, в която е "Барселонагейт"

Едно гласуване “въздържал се” в пленарната зала на депутатите от “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) през изминалата седмица възкреси обвиненията срещу коалицията мандатоносител на правителството, че пази депутатския имунитет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия подкрепя кабинета. Обвиненията идват предимно от БСП и “Има такъв народ”. Поводът е, че с техните гласове не влезе в дневния ред на парламента точка за обсъждане на поискания имунитет на бившия премиер.

Бившият вече главен прокурор Иван Гешев поиска сваляне на защитата на Борисов срещу наказателно преследване още на 2 юни. Внесе и десетки страници документи по разследването, станало известно като “Барселонагейт”. Преди от ГЕРБ изненадващо да дадат заявка през май, че искат оставката на Гешев, това разследване изглеждаше “на трупчета” в продължение на години.

Гешев поиска имунитетите още на съпредседателя на ПП Кирил Петков, на депутата от ГЕРБ Даниел Александров и на Димитър Аврамов от ДПС. Сред тях единствено Петков се отказа сам от имунитет - след уволнението на Гешев и избора на заместника му Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор.

На 14 юни Народното събрание създаде временна комисия, която да разгледа внесените от Гешев документи за четиримата депутати. Срокът ѝ за работа е до 18 юли, като дотогава трябва да изработи проекторешения по всяко от исканията за разследване на Борисов, Александров и Аврамов (Петков вече е без имунитет) и да ги предложи на пленарната зала. Тя има последната дума.

Спорното гласуване “въздържал се” на ПП-ДБ беше на тема да влезе ли в дневния ред на парламента проект на решение за сваляне на имунитета на Борисов от пленарната зала, внесено от БСП. ГЕРБ и ДПС гласуваха “против” искането на социалистите. Това доведе до обвинения от председателката на БСП Корнелия Нинова към ПП-ДБ, че пазят бившия премиер и “цялата държава е заложник” на имунитета му.

Представители на ПП-ДБ нарекоха лъжа твърдението, че "спасяват" Борисов, най-малкото защото пленарната зала не е гласувала нищо по същество за защитата му - а само дали да се разглежда или не казусът в пленарна зала миналата седмица. Мотивираха вота си "въздържал се" с наличието на временната комисия, предложена именно от ПП-ДБ.

Тази комисия обаче все още не е заработила - вече 20 календарни дни от отредените ѝ общо за работа 35 календарни дни.

Тук топката е в полето на председателя на Народното събрание Росен Желязков от ГЕРБ. От него зависи свикването на временния парламентарен орган. От пресцентъра на Народното събрание и от партия ГЕРБ не отговориха на въпросите на Свободна Европа защо се бави работата и докога ще продължи това на фона на изтичащите срокове.

"Изпиране" или европейска практика

Темата дали някой ще пази или “изпира” Бойко Борисов, ако тогавашният главен прокурор Иван Гешев поиска имунитета му, се появи още в записа от заседание на националния съвет на “Продължаваме промяната”, изнесен от бившия депутат от партията Радостин Василев през май месец. Във въпросния запис се чува лидерите на ПП да споделят, че по идея на Христо Иванов - съпредседател на ДБ - парламентът може да създаде временна комисия, която да разглежда документите за сваляне на имунитети, ако Гешев внесе такива.

Събитията след това потвърдиха, че заради недоверието в прокуратурата и Гешев управляващите партии смятат да решават казусите с поискани имутитети чрез създаването на специална временна комисия в Народното събрание, която да разглежда отделните случаи и документи, да излиза с проект за решение и пленарната зала да решава дали да свали нечий имунитет или не. Такава е практиката и в Европейския парламент, когато срещу избраник трябва да започне разследване.

"Представяте ли си европейска формула да се превръща в скандал", каза пред журналисти в парламента Христо Иванов след замесване на името му в записа. И добави, че не вижда повод за притеснение, че се обсъжда прибягването до европейски практики.

Създаването на временни комисии при поискан имунитет е и парламентарната практика в България до 2006 г. Оттогава е промяната в Конституцията, която допуска народен представител сам да декларира, че се отказва от защитата си срещу разследване и по-често народните представители използват именно тази опция - не чакат решение на Народното събрание, каквато е другата опция за сваляне на имунитет според основния закон.

На 14 юни по предложение на ПП-ДБ Народното събрание гласува създаването на временна комисия за раглеждане на документите по поисканите имунитети на Борисов, Петков, Александров и Аврамов. Срокът ѝ на работа според решението е до 18 юли. Тя трябва да излезе с проекторешения по всеки от казусите и да предложи на пленарната зала дали да подкрепи или не исканията на главния прокурор.

Няколко дни преди това от БСП внесоха директно проекторешение за свалянето на имунитета на Бойко Борисов. Именно него - въпреки наличието на комисия, поискаха да вкарат в дневния ред на парламента. Подкрепиха ги "Възраждане" и ИТН, а ГЕРБ и ДПС бяха "против". Така гласовете "въздържал се" на ПП-ДБ натежаха и темата остана извън работния план за седмицата.

Комисия има, но тя не работи

"Откровена лъжа" - така депутатът от ПП-ДБ Йордан Иванов (ДБ) реагира на обвиненията, че коалицията е спасила с вота си имунитета на Борисов. Гласуване дали той да бъде свален или не изобщо не е провеждано, каза той.

"Ние гласувахме „въздържал се“ , защото има създадена комисия и този въпрос с имунитетите ще бъде разгледан след няколко седмици в нея", добави народният представител.

Разпечатката от гласуването показа, че единственият депутат от ПП-ДБ, който подкрепи идеята темата да се включи в дневния ред, а не се въздържа, е Георги Ганев (ДБ).

Той обясни пред Свободна Европа, че просто е сбъркал вота си. Попитан каква е причината цялата му парламентарна група да гласува “въздържал се”, Ганев също каза, че “има създадена комисия, която трябва да се произнесе по основателността на искането”, преди с колегите му да преценят дали да подкрепят свалянето на имунитета на Борисов или не.

На въпрос защо тази комисия обаче все още не започва работа, той го препрати към председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ).

Всъщност създадената на 14 юни временна комисия вече 20 дни не е провела нито едно заседание. До края на срока ѝ за работа остават 15 календарни дни. Причината - самата комисия първо остана с 8 членове, вместо 12 - защото БСП и ИТН я бойкотираха и не участват в нея. Парламентът не успя да избере и председател - от ГЕРБ и ПП-ДБ отказаха да излъчат номинации, за да няма "конфликт на интереси", защото лидерите им са с поискани имунитети. ДПС. предложи за мястото юриста Хамид Хамид, но това не беше прието.

В такива случаи правилникът на парламента казва, че председателят на Народното събрание трябва да посочи член на комисията, който да я председателства. Той на свой ред може да свика заседание.

Свободна Европа изпрати въпроси до Народното събрание и ГЕРБ - дали Желязков вече е определил временно председателстващ комисията за имунитетите и каква е причината, ако все още не го е направил. До редакционното приключване на текста не бяха получени отговори.

Колегата на Ганев Божидар Божанов също мотивира поведението на ПП-ДБ с наличието на комисия, като написа във Фейсбук, че от коалицията са изпратили писмо на Желязков, в което настояват да определи временно председателстващ комисията за имунитетите, който да насрочи първото ѝ заседания.

Божанов не отговори какво биха предприели колегите му от ПП-ДБ, ако Желязков не предприеме нищо и комисията продължи да бездейства.

Ден по-късно Димитър Найденов от ПП-ДБ, който е член на временната комисия, съобщи, че се очаква първото ѝ заседание да е във вторник - 4 юли. Това значи, че ако започне работа, парламентарният орган ще има точно 15 календарни дни или 6 пленарни, за да приключи с разглеждането на документите срещу депутатите с поискани имунитети. И да препоръча на пленарната зала как да гласува по всеки от тях.

"Барселонагейт" - точката на напрежение

Самата БСП, която отказа да участва в комисията, която да чете материалите на Иван Гешев, се фокусира само върху имунитета на Бойко Борисов - не е внесла искания за бързо сваляне на защитата на Даниел Александров от ГЕРБ, срещу когото има сигнал за блудство с непълнолетно момиче, и срещу Димитър Аврамов от ДПС, срещу когото от години се точи едно и също дело за принуда.

Темата е "Барселонагейт". Сред материалите, внесени от Гешев за разглеждане в парламента, има и нови доказателства за произхода на парите, които са били обект на разследване в Испания и България по случая, в който се говори, че съществуват подозрения за схема за пране на пари с предполагаемо участие на Бойко Борисов.

Обект на това разследване е семейството на бившата манекенка Борислава Йовчева, което беше заподозряно от властите в Барселона, че се е облагодетелствало от престъпна схема чрез фирмите Numin Invest SL и Emma BGS SL, получили милиони евро от “физически лица, които не пребивават в Испания”.

По информация на разследващия сайт BIRD сред доказателствата по делото “Барселонагейт” фигурират данни на три източника на луксозния живот на Йовчева и дъщеря ѝ в Испания, а след това и в Италия. Подозренията са, че Борисов може да е бащата на това дете, но той многократно е отричал това. Наскоро стана ясно и, че лидерът на ГЕРБ е отказал да даде ДНК проба в рамките на разследването, за да бъде проверена тази хипотеза.

Според BIRD къщата в Барселона, в която преди живееше семейството на Йовчева, е била купена с пари от фирма на бившия шеф на “Лукойл - България” Валентин Златев, а с пари от фирми на други двама бизнесмени - Йордан Христов и Росен Русимов, са били поемани разходите на семейството по бизнес с модни дрехи в Испания и за обзавеждане и училищни такси в Италия.

Разследващият сайт твърди, че и трите източника на средства към Йовчева идват от “особено доверени лица” на Борисов.

Хипотезата за връзката на лидера на ГЕРБ с т.нар. “къща в Барселона” излезе за пръв път наяве през 2016 г. в тайните записи от разговори между двете бивши съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова със столичния адвокат Момчил Мондешки. В тях се чуваше бившата председателка на Софийския градски съд Янева да казва, че Борисов е купил къща на жена, към която имал “положително отношение”.

Делото "Петков", по което той свали имунитета си

Междувременно съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков реши сам да се откаже от имунитета си, вместо да чака все още неработещата комисия да се произнесе по неговия казус. Гешев поиска неговия имунитет заради подадената от Петков декларация преди назначаването му за служебен икономически министър от президента Румен Радев през 2021 г. В нея той беше заявил, че няма двойно гражданство.

Конституционният съд (КС) обаче постанови, че указа на Радев за назначаването на Петков е противоконституционен, защото към онзи момент той е бил и български, и канадски гражданин.

Казусът вече беше обект на проверки в закритата Специализирана прокуратура и в Софийската градска прокуратура, но те отказаха да образуват разследване срещу Петков. Случаят беше възобновен отново, след като Гешев влезе в открит конфликт с политиците, които искаха оставката му.