"Познатото зло"? Какво следва след преизбирането на Ердоган начело на Турция

Изборите в съседна Турция произведоха недвусмислен резултат. Реджеп Тайип Ердоган остава президент (поне) още един мандат. Може много да се говори и обсъжда кои са причините за неговата поредна победа и защо обединената опозиция не надделя. Но едно е очевидно: турската държава и занапред ще се управлява с твърда ръка и почти еднолично.

Какво следва за Турция, вътрешнополитическите процеси в нея и отношенията с външния свят?

Икономическите проблеми

Основният проблем на Ердогановата власт е икономиката. Инфлацията в Турция остава изключително висока. Нивата към момента са към 40% на годишна основа. В седмицата след изборите доларът мина психологическата граница от 20 лири. Един от първите ходове на преизбрания президент беше да върне обратно в управлението Мехмет Шимшек, познат като финансов министър в предишни правителства на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и ползващ се с репутация на компетентен технократ.

Новият управител на централната банка е Хафизе Гайе Еркан, която има дългодишен стаж в банковия сектор в САЩ, а освен това и докторат от Принстънския университет. Тези назначения са заявка за завой към по-конвенционална парична политика, включително рязко вдигане на лихвите. Очаква се, че на 22 юни централната банка ще повиши основният процент от 8.5% до поне 17%.

Подобно решение е индикация, че поне в краткосрочен план Ердоган е приел да делегира власт. Досега лихвите бяха държани на ниски равнища главно поради неговото убеждение, че вдигането им ще усили и инфлацията (всъщност всеки учебник по макроикономика казва точно обратното – затягането на паричната политика води до овладяване на растежа на цените).

Стабилизирането на лирата и спадът на инфлацията ще са добър сигнал към чуждестранните инвеститори, тъй като Турция традиционно е зависима от финансиране отвън. То ще помогне и на гражданите, чиито доходи ще спрат да се обезценяват с досегашния трескав темп. Но цената ще е по-нисък растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Турция ще трябва да затегне и фискалната си политика (дефицитът за 2023 г. се очаква да е в размер 4.5% БВП). Което пък значи, че много от предизборните обещания няма да се реализират или поне не в пълен обем.

Това поставя под въпрос доколко ще оцелее досегашната уредба. Не би изненадало никого, ако в недалечно бъдеще Ердоган отново поеме паричната политика в режим на ръчно управление и наложи своето разбиране, уволнявайки Шимшек и Еркан. И всичко да продължи пак по старому – ниски лихви, отслабване на лирата, търсене на финансова помощ от страна на страните в Залива, Русия (през разсрочване на задължения по енергийните доставки) и Китай.

Политическите опоненти

Във вътрешнополитически план сценарият изглежда пределно ясен. Президентът ще направи всичко по силите си, за да си възвърне Истанбул и Анкара на местните избори пролетта на 2024 г. Срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, виден член на най-голямата опозиционна сила – Републиканско-народната партия (РНП) и потенциален наследник на настоящия лидер Кемал Кълъчдароглу, беше предявен обвинителен акт за присвояване на обществени средства. Заплашва го затвор и лишаване право да участва в политиката.

Имамоглу вече има една наказателна присъда (за обида на Висшия избирателен съвет), която в момента обжалва. Твърде вероятно е Истанбул да получи и.д. кмет, назначен от Ердоган, който да организира изборите напролет.

На този вот е крайно съмнително, че гласоподавателите на прокюрдстката Партия за демокрация на народите (ПДН), които наклониха везните в полза на Имамоглу през 2019 г., ще подкрепят РНП. Обявената за терористична организация Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) обяви край на примирието с турската държава. Това ще позволи на Ердоган да разиграе отново националистическата карта, както направи на неотдавнашните президентски и парламентарни избори. РНП ще бъде принудена да заеме твърда позиция по кюрдския въпрос и да се разграничи от ПДН. Същото важи за Добрата партия на Мерал Акшенер, която партнира на РНП в рамките на вече разпадналата се опозиционна коалиция.

Връщането на Истанбул, а може би и Анкара, към ПСР ще деморализира допълнително опозицията. Една част от нея нищо чудно и да бъде купена и асимилирана от Ердоган. От друга страна, както и в България, овладяването на големи градски средища води със себе си преразпределение на финансови и други ресурси към бизнес клиентелата около управляващата партия. Не на последно място към вездесъщия строителен бранш, чиито близки отношения с Ердоган са общоизвестни.

Външната политика

В турската външна политика едва ли ще настъпят съществени промени. Ердоган ще продължи да балансира между Запада и Русия по отношение на войната в Украйна. Украинските военни сили ще ползват турско оръжие, а Турция ще внася големи количества руски газ и все повече руски суров петрол (на цени с голяма отстъпка). Неслучайно миналата година вносът от Русия се удвои. Ердоган ще лобира всячески за възобновяване на т.нар. зърнена сделка, по чиято сила Украйна осъществява износ на земеделски продукти през Черно море. Споразумението, постигнато с посредничеството на ООН, изтича на 17 юли. Също така Турция разчита на Русия като медиатор в процеса на нормализиране на отношенията си с режима на Башар ал-Асад в Сирия.

Големият въпрос е дали Ердоган ще вдигне турското вето за присъединяването на Швеция към НАТО. Приключването на изборите му дават по-голяма свобода на движение по тази тема. При това САЩ предлагат и сделка – одобряване на продажбата на изтребители F-16, транзакция със стойност 20 млрд. щ.д., която в момента е блокирана от Конгреса. В момента текат пазарлъците по въпроса, като водеща роля играе новоназначеният министър на външните работи Хакан Фидан, доверено лице на Ердоган и досегашен шеф на разузнавателната служба на Турция (МИТ). Но изглежда няма да бъде постигната договореност до срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли.

Не се очаква и каквото и да е разместване в отношенията с Европейския съюз (ЕС). Ако беше дошла на власт опозицията и бяха освободени политически затворници, със сигурност щяхме да станем свидетели на своеобразен пробив. Например преговори за надграждане на Митническия съюз, който определя търговските връзки между ЕС и Анкара. Но с Ердоган начело взаимоотношенията отново ще се решават на парче. Догодина предстои евентуалното подновяване на т.нар. сделка за бежанците, постигната през 2016 г. Вероятно Турция ще получи финансиране за бъдещ период, което да подпомогне близо четирите милиона сирийски бежанци на нейна територия.

Можем да бъдем сигурни, че България ще бъде сред страните-членки на ЕС, които ще подкрепят ново споразумение. Заедно с това, София ще продължава да разчита на Анкара за доставките на природен газ след споразуменито сключено от "Булгаргаз" и турската национална компния БОТАШ. Който и да е на власт в България идните пет години, волю-неволю ще трябва да поддържа партньорски отношения с Ердоган.

Новият мандат на Ердоган ще засили много отрицателни тенденции в Турция. Но няма да доведе до пълен разрив със Запада. За много членки на НАТО и ЕС Ердоган си остава "познатото зло". Така ще е и занапред.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.