"Не мога да устоя на дяволитостта". Британското национално съкровище Мириам Марголис

Мириам Марголис

Позната е като професор Спраут от филмите за Хари Потър. Още по-позната е обаче със своята ексцентричност и абсолютна липса на свян. Макар и на 82, тази седмица Мириам Марголис направи дебюта си на корицата на Вог и е Човек на деня на Свободна Европа.

Описват я следните думи - ексцентрична, напориста и ужасно забавна. Описват я и следните изречения - винаги носи лук в чантата си („Понякога хората ми казват: „Боже, миришеш на лук!“, а аз им казвам: „Ами да“); повече от всичко на света обожава Чарлз Дикенс („Предполагам, че има нещо темпераментно в мен, някаква свръхжизненост, която и и той е имал. Чувствам, че това е писател, който е писал за мен“); не се страхува да пръцка в ефир („За моите пръдни се носят легенди сред приятелите ми“).

Тя е актрисата Мириам Марголис и дори на 82 не спира да провикира. В сряда тя направи своя дебют на корицата на модното списание Вог (Vogue), където позира гола, само с перлена огърлица и сметанови кексчета като аксесоар. Дори и в тази нетипична фотосесия обаче в очите ѝ гори познатият дяволит поглед.

„Продължавам донякъде да съм дете. Не мога да устоя на дяволитостта“, казва Марголис.

Дотолкова, че в родното ѝ Обединено кралство медиите я наричат „най-палавото ни национално съкровище“. Там специфичното ѝ чувство за хумор е познато от култовите ѝ роли в комедийния сериал Blackadder и десетките други продукции на Би Би Си.

Извън Великобритания е позната най-вече заради ролите си в международни проекти като филма на Мартин Скорсезе „Невинни години“, за който печели награда БАФТА за поддържаща роля, лентите „Червените“, „Ромео+Жулиета“, „Да бъдеш Джулия“ . А разпознаваема дори и сред най-младите я прави участието ѝ във филмите за Хари Потър, където играе професорката по билкология Помона Спраут.

„За мен Хари Потър не беше важен“, казва обаче Марголис.

„Бях много щастлива, че получих ролята и ми хареса да я играя и да се срещам с всички тези хора, но не е Чарлз Дикенс“, добавя в интервюто си за Вог актрисата.

Любовта ѝ към киното и театъра всъщност се заражда още в годините, когато е студентка в Кеймбридж. Там тя следва английска филология и е част от различни театрални трупи. Времето в университета обаче се оказва формиращо не само за последвалия ѝ професионален път. Това е и мястото, където Марголис осъзнава, че е привлечена от жени, и се открива като лесбийка.

По това време, през 1966 г., хомосексуалността в Англия е не просто неприемлива, но и забранена със закон. Той засяга конкретно хомосексуалните мъже, но връзките между лесбийки също са все още крайно социално табу. Марголис обаче не се впечатлява от табута.

„Никога не съм се срамувала, че съм хомосексуална. Знаех, че няма как да е престъпление, защото беше моето аз. Нямаше как аз да съм престъпление“, казва тя днес.

От цели 54 години Марголис е заедно с партньорката си Хедър Съдърланд, за която е и женена. В месеца, в който по целия свят се провеждат шествията Прайд, с които ЛГБТ хората искат да привлекат внимание към борбата си за равни права, присъствието на актрисата на корицата на Вог не е случайно.

Пред изданието 82-годишната британка говори открито за опита си и болката, че родителите ѝ никога не са я разбрали. Казва и че с откритостта си – както по отношение на собствената ѝ сексуалност, така и по всякакви неудобни теми като голотата и смъртта, иска да окуражи и другите да се чувстват комфортно в собствената си кожа.

„Човек е в позиция на сила, когато не го е страх да бъде себе си“, казва тя.

„Всички сме толкова несигурни. Хората ги е страх през голяма голямата част от времето и аз винаги съм се опитвала да ги накарам да се чувствам малко по-комфортно, да ги карам да се чувстват добре със себе си, да се опитвам да отнема от терзанията им поне малко.“

Вижте също Джоан Колинс - неостаряващата жива легенда на Холивуд