"Аз съм си тука, къде да се връщам". Какво означава излизането на Делян Пеевски на сцената

Точно преди 10 години - на 14 юни 2013 г., хиляди граждани излизат по улиците на София на протест. Поводът е, че Народното събрание избира на този ден депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Ден по-късно той се отказва. Недоволството обаче продължава повече от година. То е срещу "олигархията, която унизи за пореден път гражданите, назначавайки си поредното удобно протеже", гласи мотивът на спонтанно организираната демонстрация тогава.

В тези 10 години Пеевски, освен че е почти неизменно депутат от ДПС, е наричан още "олигарх", "медиен магнат", а от 2021 г. е в списъка на САЩ на санкциите по закона "Магнитски". Попада там за корупция. В България, откакто е в политиката, е бил и разследван, и пропускан в проверки. Българските правоохранителни органи не са откривали никога нищо срещу него.

Сега той отново е в центъра на прожекторите - ДПС го номинира, а парламентът го избра за член на комисията по конституционни въпроси в 49-ото Народно събрание. Той ще е един от авторите на промени в основния закон за реформа на съдебната система и в частност прокуратурата.

Конституционната реформа в частта за съдебната власт е приоритет на обявеното за евроатлантическо ново правителство с мандат на "Продължаваме промяната - Демократична България" и подкрепено от ГЕРБ-СДС. Промяна в основния закон изисква мнозинство от минимум 160 депутати. Двете управляващи формации ги нямат и още преди гласуването на правителството започнаха преговори с ДПС.

ПП-ДБ не подкрепи избора на Пеевски като едно от лицата на конституционната реформа. Съпредседателят на ДБ Христо Иванов поиска ревизия на решението. ДПС отказа. Самият Пеевски добави "така ще бъде", а в кулоарите на парламента каза:

"Тези промени, за да се случат, трябва всички да разберат къде се намират, да кацнат в парламента, защото още се реят и не разбират какво се случва в България".

Всичко това се случва на фона на война между главния прокурор Иван Гешев и "политическия боклук" и "мафията", която иска да го свали от поста. Войната започна, след като внезапно от ГЕРБ обявиха оставката му за приоритет, а ДПС ги подкрепи. ПП-ДБ - заедно и поотделно, я искат отдавна.

"Демонстрация е това", каза пред Свободна Европа политологът от Нов български университет Христо Панчугов. "Това е истински опит да се дискредитира конституционната реформа, тоест да се обговори нейното неслучване, и да се хвърли малко димна завеса", смята той.

По думите му е ясно, че без ДПС конституционна реформа не може да има в настоящия парламент, а дали партията и Пеевски ще имат влияние в новото управление зависи от това дали ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще го позволят. Според него един от аспектите на случващото се е "да се вкарат ДБ и ПП в обяснителен режим, което те доброволно играят". Но въпросът към тях е не "защо с ДПС" или с ГЕРБ, а дали могат да бъдат гарант, че реформа ще има и тя няма да бъде изкривена.

Пеевски поиска да участва в реформата

Делян Пеевски влезе отново в актуалните политически събития, когато в новото 49-о Народно събрание се заговори за търсене на конституционно мнозинство за съдебна реформа. Това се случи на 2 юни в края на преговорите между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) за формиране на кабинет с връчения мандат на Николай Денков - кандидат-премиер от ПП-ДБ към онзи момент. Пеевски се оказа част от преговорния екип на ДПС, редом с председателя му Мустафа Карадайъ. След тази среща той обяви, че "ДПС няма да пречи" на първите две коалиции в парламента да съставят правителство, но не се водят преговори за подкрепа за избора на кабинет.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов също каза, че преговорите с ДПС са само за съдебна реформа чрез основния закон.

За да се направят промени в Конституцията от обикновено Народно събрание са нужни минимум 160 от 240 гласа. Без ДПС това е трудно постижимо - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат общо 132 гласа. С ДПС броят е 168. Без подкрепа от движението биха били нужни гласовете и на БСП, и на "Има такъв народ" едновременно. Това на този етап изглежда практически политически невъзможно.

На 6 юни парламентът избра правителство, начело с Денков и подкрепата на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Изненадващо кабинетът получи и два гласа от ДПС - на Пеевски и Карадайъ. Мотивът е заявената конституционна реформа. Първият каза, че "кабинетът не го подкрепяме", а вторият - "че това е първа крачка към преодоляване на политическата криза".

В този момент Пеевски получи въпрос дали появата му и в преговорите, и заявката, че ще участва в конституционната реформа значи, че се "връща в активната политика". Отговорът: "Аз съм си тука. Къде да се връщам?"

Всичко това си има и предистория. Още докато мандатът за кабинет беше у първата политическа сила ГЕРБ, кандидат-премиерът, сега вицепремиер Мария Габриел изненадващо обяви за свой приоритет оставката на главния прокурор Иван Гешев. Още по-изненадващо ДПС подкрепи това. С гласовете на двете партии са избрани представителите на действащия Висш съдебен съвет от парламентарната квота - органът, който може да свали предсрочно Гешев. Според в. "Капитал" сформирането на конституционно мнозинство с ДПС в него преди избора на правителство е било условието, което, ако не бъде изпълнено, би оставило главния прокурор на поста му.

"Не стана добре", но "така ще бъде"

Поставянето на санкционирания по американския закон "Магнитски" на САЩ за корупция депутат от ДПС на първа линия в рамките на парламентарното мнозинство за съдебна реформа, не спря дотук. Той беше предложен от партията си, а след това избран за член на комисията по конституционни въпроси на Народното събрание. Това стана с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и "Има такъв народ". И със съдействието на проруската партия "Възраждане", която отказа за участва в гласуването.

ПП-ДБ бяха "против" и макар 8 депутати, начело с лидерите на обединението да се въздържаха, вотът им също се отчита като несъгласие според парламентарните правила. Против бяха и присъстващите депутати от БСП, и Красен Кралев от ГЕРБ.

С влизането на Пеевски в комисията по конституционни въпроси не закъсняха и политическите реакции, и напрежението в новосъбраното иначе конституционно мнозинство.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов - човекът, който пръв заговори за преговори и с ДПС за промени в конституцията, поиска от парламентарната трибуна преосмисляне на избора ден по-късно. "Не стана добре", каза той и добави, че "не става дума някой да бъде посочен с пръст, но не става дума и целият процес в тази комисия да бъде посочен с пръст заради един или няколко души".

Отговори му Йордан Цонев от ДПС - отново от трибуната: "Ще бъде г-н Пеевски в тази комисия". Цонев добави, че "това не е инат, не е изпиране, както искате да го представите вие, щото няма какво да перем".

Репликата с "прането" е препратка към появил се по-рано запис от заседание на ПП по време на преговорите за правителство. В него се чуват думи на бившия премиер Кирил Петков, че при формиране на кабинет с ГЕРБ "[Бойко] Борисов се изпира с този вариант". След появата на санкционирания за корупция от САЩ Пеевски на първа линия опоненти на кабинета говорят и за неговото "изпиране".

По-късно в кулоарите на парламента реагира и самият Пеевски пред медиите: "Г-н Христо Иванов трябва да разбере следното нещо: наше право е да решим кой ще участва в комисията по конституционни въпроси и ако иска да прави конституционна реформа, така ще бъде".

От ГЕРБ се придържат към позицията, че "никоя друга парламентарна група не може да се намесва" в решенията на останалите кого да предложат за парламентарни позиции - по думите на председателката на депутатите от партията Десислава Атанасова.

На целия този фон опозиционните БСП и ИТН атакуват ПП-ДБ, че са допуснали не само "коалиция" с ГЕРБ, но и завръщането на ДПС и Пеевски и така са предали избирателите си.

"Опит съдебната реформа да бъде поставена под въпрос"

Появата на Делян Пеевски в окото на прожекторите сама по себе си измести темата от конституционната реформа в съдебната власт по същество и събирането на мнозинство за нея.

Според политолога и преподавател в Нов български универдитет Христо Панчугов и подкрепата за кабинета "Денков" с два гласа от ДПС (въпреки че това нямаше значение за резултата от вота - б.р.), и включването на Пеевски в конституционната комисия като автор на поправките, е "демонстрация от ДПС, която казва: "вие се упражнявате на наш гръб, но без нас не може, затова ще си правим каквото си искаме".

По думите на Панчугов "въпросът е наистина ли ДПС могат да си правят каквото искат, могат ли да изкривят съдебната реформа, могат ли да я компрометират".

Политологът каза пред Свободна Европа, че въпросът към ПП-ДБ не е "защо го правите с ДПС", а "можете ли да гарантирате, че участието на ДПС няма да компрометира съдебната реформа". И коалицията дължи този отговор и заявка от партиите в нея, че носят отговорност за това, което ще се случи - "и за успеха, и за провала".

Казусът с Пеевски и включването на ДПС има три аспекта, смята още Панчугов. Първият е "опит да се легитимира Делян Пеевски". Вторият - дори това да не се случи, все пак съдебната реформа да бъде поставена под въпрос - "тоест едни хора да обясняват, че с Делян Пеевски съдебна реформа не може да се прави, без значение тя колко успешна ще е накрая". И трето - ПП-ДБ да бъдат вкарани в обяснителен режим, "което те доброволно играят".

Кой е Делян Пеевски

Позиционирането на Делян Пеевски едва ли не начело на конституционните реформи в съдебната система - по решение на ДПС, неслучайно превзе дискусията - заради собствената му политическа биография. Юрист, следовател, бизнесмен, медиен магнат - в годините определенията за него са били много.

"Завръщането" му, макар да не си е тръгвал - както сам каза преди няколко дни, идва точно 10 години, след като той стана повод за едни от най-мащабните протести в новата история на България. Тогава, на 14 юни 2023 г., хиляди хора излязоха по улиците на София заради това, че Пеевски е избран от Народното събрание за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Предложението е на премиера тогава Пламен Орешарски в кабинет на БСП и ДПС. Три дни по-късно решението е ревизирано, но протестите срещу правителството продължават повече от година. В крайна сметка ДПС оттегля подкрепата си за него година по-късно и следват предсрочни избори.

Обществената реакция тогава има предистория. Пеевски е в политиката от повече от 20 години - влиза в нея още на 21 години по времето на управлението на НДСВ и ДПС, но като представител на партията на бившия премиер Симеон Сакскобурготски. В този период името му изплува според публикации в приватизацията на спортната зала "Универсиада" в София.

През 2005 г. - вече в кабинета на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев - става зам.-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС. Отговаря за държавния резерв. През 2007 г. е уволнен от Станишев заради подозрение в корупция. Тогава Пеевски е уличен от директора на държавната по онова време "Булгартабак" Христо Лачев, че на среща при директора на следствието Ангел Александров Пеевски му е посочил човек, който да оглави софийската цигарена фабрика.

Води се разследване, прокуратурата не открива доказателства и Пеевски е възстановен на зам.-министерския си пост.

Политикът става депутат от ДПС през 2009 г. Години по-късно - вече при управлението на ГЕРБ, името му ще се свързва отново с "Булгартабак" - вече с приватизацията на холдинга - една от най-спорните сделки по раздържавяване, реализирана през 2011 г. Наличието на подобна връзка дълго се отрича, но през август 2015 г. Пеевски разкрива, че е собственик на акции от холдинга чрез компанията "НСН Инвестмънт", в която е съсобственик с майка си Ирена Кръстева. Година по-късно депутатът от ДПС обявява, че се отказва от тях. Преди това излиза информация, че Турция е наложила забрана за влизане в страната на Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Тогава близки до турското правителство медии, които тиражират новината, която нито е опровергана, нито потвърдена официално, посочват, че „проруският олигарх Пеевски“ може да се окаже в основата на контрабандата на български цигари в Турция.

През 2018 г. се появява доклад на турските служби за сигурност, според който "Булгартабак" е свързан с контрабанда на цигари. Документът е публичен. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще има проверка. До разследване не се стига. А Пеевски официално не е в холдинга.

Името на Делян Пеевски е свързвано в годините и с историческия фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. Не само заради многократните твърдения в тази посока на бившия ѝ собственик и дотогавашен негов бизнес партньор Цветан Василев - днес обвиняем и укриващ се в Сърбия. Години преди фалита, точно с кредит от тази банка е финансирана и сделката за изданията „Монитор“, Телеграф“ и „Политика“. През 2007 г. те са придобити от майката Пеевски Ирена Кръстева, впоследствие прехвърлени на него. Депутатът от ДПС официално с медийните си проекти преди няколко години.

Фактът, че в началото на хронологията на медийната собственост на Пеевски стои заем от КТБ, е публичен и фигурира в постановление на Софийската градска прокуратура (СГП), с което тя отказва в началото на 2009 г. да образува разследване за произхода на средствата, с които „Нова българска медийна група холдинг“ навлиза все по-дълбоко на българския медиен пазар тогава.

Това обстоятелство не е забелязано от настоящия главен прокурор и бивш наблюдаващ обвинител на делото за източването на КТБ Иван Гешев. Той обявява още при внасянето на обвинителния акт по казуса през юли 2017 г., че с колегите му не са открили никакви доказателства, свързващи Пеевски с банката. В годините остават непроверени разкрития на фондация „Антикорупционен фонд“, че сред доказателствата по делото за фалита на КТБ фигурират множество следи, свързващи Пеевски с банката.

Година преди срива на КТБ инициалите „ДП“ се появяват в тефтера на председателя на закритата впоследствие комисия за противодействие на конфликта на интереси Филип Златанов. Последният беше показно арестуван. Това се случва по времето на кабинета "Орешарски". Прокуратурата, водена тогава от Сотир Цацаров, обявява, че е разкрила схема за търговия с влияние, чиято формула Златанов е описал с инициали в тефтера си: „ИФ→ЦЦ→ББ“. На пресконференцията, посветена на ареста му, ръководството на държавното обвинение пропусна да покаже инициалите „ДП“. Впоследствие се оказа, че те са били поправени на „10“, а накрая оригиналът на тефтера безследно изчезна, докато беше в Столичната следствена служба. Официалната версия на МВР е, че е бил откраднат от колата на експерт.

В годините името на депутата от ДПС, за когото бившият премиер Бойко Борисов казваше, че е "само депутат" и веднъж дори обяви, че "си отива", беше свързвано и с обществени поръчки в строителството на инфраструктурни проекти, и с интереси в сферата на енергетиката.

Това е само част от историята. През 2021 г. Пеевски попадна в санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ заедно с бизнесмена и обвиняем Васил Божков и тогавашния зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, още трима българи и семействата им - заради корупция. Ден по-късно прокуратурата съобщи, че "по отношение на четири от шестте физически лица, спрямо които са наложени санкции, прокуратурата вече е предприела своевременно действия". Останалите двама са Делян Пеевски и Илко Желязков.

През 2019 г. „Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно преследване“, твърди финансовото министерство на САЩ с уточнението, че той е участвал в „корупционни действия заедно със своето подставено лице Илко Желязков“.

В периода 2019-2021 г. Пеевски поизчезва от публичното пространство. Появява се отново през октомври 2021 г., когато е повикан на разпит по проверка, свързана с разкрития от "Досиетата Пандора". Тогава казва, че вече "ще ме виждате по-често".

През 2021 г. разследващият сайт Bird.bg обяви, че името на медийния магнат се появява в международното разследване “Досиетата “Пандора”, според което той не е декларирал свои връзки с офшорни дружества. Проверката на данъчните беше установила, че депутатът от ДПС не дължи нищо на хазната.

През 2022 г. се разбра, че прокуратурата няма да разследва Пеевски и във връзка разкритията от международното журналистическо разследване.