Билет за 49 евро. Как Германия се опитва да направи обществения транспорт достъпен и опростен

Една очаквана реформа в Германия вече е факт. От 1 май 2023 г. в цялата страна може да се пътува за 49 евро на месец с т.нар. Дойчландтикет (Deutschlandticket – „билет Германия“), който всъщност е абонаментна карта.

Наследникът на билета за 9 евро

Новата система за пътуване е опит за трайно продължаване на добилия широка популярност експеримент с месечния билет от 9 евро, който просъществува от началото на юни до края на август 2022 г.

След края на билета от 9 евро се обсъждаха варианти за негов наследник – между 29 и 69 евро на месец. Цената от 49 евро е компромис, постигнат между желанието на потребителите за възможно по-евтин билет, от една страна, и федералните провинции в Германия, от друга.

Съгласието беше постигнато трудно поради принципа на финансиране. До края на 2025 г. държавата се ангажира да подпомага достъпното пътуване с 1,5 милиарда евро, но изисква също толкова от страна на федералните провинции. Някои от тях твърдят, че това ще ги затрудни финансово.

Както билетът от 9 евро, така и по-скъпият му наследник важи за голяма част от обществения транспорт в цялата страна – автобуси, трамваи, метро, градски железници, регионални влакове (вагони втора класа), дори за фериботите, които са част от системата на обществения транспорт.

Изключение правят влаковете на дълги разстояния и експресните влакове, както и някои частни линии.

Разликата не е само в цената

Дойчландтикет не се казва „билет за 49 евро“, защото се очаква, че с инфлацията цената му постепенно ще нараства.

Миналогодишният билет от 9 евро привлече в Германия много туристи. Те се възползваха от възможността да попътуват из страната на цена, сравнима с тази на дневния билет за Берлин.

Наследникът му, от своя страна, е създаден с цел да облекчи живота на живеещите в Германия. Той е особено изгоден за трудово заетите в страната, чиито работодатели поемат част от разходите им за транспорт. За тях месечният абонамент ще бъде с 30% намаление (5 % публични средства и 25% от работодателя), тоест за 34,30 евро. Това е максималната цена – тоест някои работодатели могат да договорят още по-голяма отстъпка за служителите си.

Дойчландтикет не е забранен за туристи, но за тях използването му е доста по-сложно, отколкото на билета от 9 евро.

Основното затруднение е в това, че новият билет е на абонаментен принцип. Веднъж закупен, той се подновява автоматично. Ако човек реши да се откаже от него, в общия случай (има и поне едно изключение) трябва да направи това до 10-то число на месеца. Ако пропусне, 49-те евро ще му излязат 98.

Освен това на много от сайтовете и мобилните приложения, където може да се направи абонаментът, не се приемат кредитни или дебитни карти, нито PayPal, а единствено банкови сметки от европейската система SEPA. Това е пречка за туристите от страни, които не са включени в тази система.

Унифициран билет, но… не съвсем

Една от целите на Дойчландтикет е да се опрости пътуването с публичен транспорт в Германия, като се въведе единна система (макар и с нея да не се премахват всички останали съществуващи системи). В страната съществуват множество транспортни организации, които отговарят за определени региони, и всяка от тях има свои правила за билети и абонаменти. На всичко отгоре някои от тези региони влизат един в друг, а други се застъпват.

На този фон идеята на Дойчландтикет е да бъде еднакъв навсякъде. На практика обаче различните транспортни организации имат право да въвеждат бонуси и други особености, които се наслагват върху общите правила.

По принцип билетът важи само за един човек, поименно. Но в Хамбург например, ако доплатите още 15 евро, можете да пътувате с още един възрастен или с три деца.

В региона на Дюселдорф с Дойчландтикет може да се ползва и колело под наем 10 пъти по 15 минути на месец. Срещу още 29 евро можете да вземете и велосипеда си в обществения транспорт, а срещу допълнителни 46 евро – да се возите в първа класа.

Ако пък си направите абонамента чрез системата на берлинската транспортна организация, имате право да се откажете по всяко време преди края на месеца, а не само до 10-то число.

Това са само малка част от регионалните особености на Дойчландтикет. Към тях се добавят и различните начини човек да си направи абонамент. Това може да стане онлайн, чрез мобилно приложение или в офис. Както и чрез „Дойче Бан“ или някоя от многобройните транспортни организации.

На всичко отгоре Дойчландтикет си има и собствено мобилно приложение (което изненадващо приема банкови карти и PayPal).

Билетът за 49 евро може да се съхранява или в телефона, или на смарт карта. Но не и по двата начина едновременно. Физическите карти впрочем бяха въведени след възражения, че не всички имат смартфони.

На хартия обаче билетът ще важи само до края на годината, защото идеята е той да бъде дигитализиран. Въпреки широкоразпространената нагласа в Германия, че дигитализирането на живота представлява заплаха за личните данни. (По тази причина много германци все още предпочитат да плащат в кеш, а покритието Google Street View в страната е твърде рехаво.)

За кого е и за кого не е Дойчландтикет?

Както вече стана ясно, билетът за 49 евро не е за туристи, освен ако не са добре информирани и ориентирани в разнообразните предложения за уж един и същия абонамент. И ако не планират пътуването си достатъчно отрано.

Но Дойчландтикет не е и за жителите на отдалечени населени места в Германия, които нямат много възможности за обществен транспорт. За тях ще продължава да е по-удобно да се придвижват с кола.

Не е и за онези, които живеят на пешеходно разстояние от работното си място (или работят от вкъщи) и не пътуват много.

Ако човек иска да стигне примерно от Берлин до Мюнхен, няма излишно време или има доста багаж, по-вероятно е да си купи билет за експресния влак, отколкото да пътува повече от 10 часа, сменяйки 5-6 регионални влака.

Дойчландтикет обаче е на сметка за хората, които ползват редовно обществен транспорт, особено ако работодателят им поема част от абонамента. Цената от 49 евро е по-ниска от тази на повечето абонаментни карти за едно и също населено място.

А ако човек пътува между различни населени места (все пак, не твърде отдалечени едно от друго), билетът му излиза особено на сметка. За сравнение – ако искате да отидете примерно от Дортмунд до Кьолн, дневният билет за едно лице за областта Северен Рейн – Вестфалия струва 31,90 евро.

Не е ясно дали въвеждането Дойчландтикет ще доведе до осезаема полза за околната среда. Но е сигурно, че с него пътуването с обществен транспорт ще стане по-достъпно и съответно, по-привлекателно. Както и посещаването на повече населени места.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.