Преди 37 години, на 26 април 1986 г., четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала избухва. Аварията в Чернобил е най-голямото предизвикано от човека бедствие в света. Последиците от експлозията са хиляди смъртни случаи и милиони потърпевши.
През 2022 г. централата преживя още един шок: на 24 февруари, първия ден от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Чернобил беше окупиран и остана под руски контрол до 1 април.
Журналисти на Current Time разговаряха с работници от централата за живота под окупация.
В 21,00 ч. на 23 февруари, както обикновено, служителите на АЕЦ започват нощната си смяна. След 12 часа те трябваше да бъдат заменени от своите колеги. Сутринта на 24 февруари обаче руските войски нахлуват в Украйна, включително и от страната на Беларус.
Служителите на станцията се оказват в капан - още следобед руските войски вече са навлезли на територията на централата. Националната гвардия, която охранява обекта, е принудена да се предаде - силите са неравни.
"В 5 часа сутринта ми се обади моят подчинен, инженер на подстанция, и попита какво става", спомня си Олексей Шелестий - началник на смяна на електротехническия цех в Чернобил. – "Чуваха се взривове, някаква неясна канонада, осветлението беше включено. В 8 сутринта вече знаехме: войната беше започнала".
Разбират, че колегите им от дневната смяна няма да могат да ги сменят, тъй като маршрутът на електрическия влак от Славутич, с който се стига до АЕЦ, частично минава през територията на Беларус.
"Не осъзнавахме колко време сме блокирани вътре, но започнахме постоянно да чуваме ехото от активни бойни действия от различни посоки", разказва още Шелестий.
Около 13,00 ч. той вижда руски танк и две бронирани машини в индустриалната зона. Руските военни са превзели гарата и са поставили няколко блокади на пътя. Те се настаняват в две сгради на площадката на АЕЦ. По време на окупацията в станцията са настанени и служители на АЕЦ, и офицерите от Националната гвардия.
Руските войски ограничават движението на бойците от гвардията и им отнемат телефоните. Те обаче не се намесват в работата на персонала и вътрешните съоръжения на централата - такава уговорка успяват да постигнат с Валентин Гейко, началник смяна на АЕЦ.
Работникът в завода за преработка на радиоактивни отпадъци Александър Черепанов си спомня, че по онова време работят координирано и почиват колкото е възможно повече - спят по няколко часа на ден. Разказва, че в един от дните на окупацията има проблеми с електричеството - захранващите линии от украинската мрежа са прекъснати и трябва спешно да пуснат аварийни дизелови генератори.
Вижте също В гората на Чернобил. Как хората опазват военните паметници в поразената зонаШелестий допълва, че това е било много труден процес: "Няколко дни вземахме дизелово гориво от тях и се радвахме: "Ето, един камион с бензин отиде на промишлената площадка. Колко яко! Десет цистерни на фронтовата линия ще останат без гориво. Това е добре!".
След няколко дни станцията успява да се свърже с украинската енергйна система, но известно време централата е трябвало да бъде свързана към беларуската.
Пропаганда. "Уж били унищожили 100 000 танка"
Служителите казват, че по време на окупацията в станцията e имало и служители на руската ядрена агенция "Росатом". Черепанов си спомня, че е срещнал шестима непознати заедно с началника на смяната си.
"Искахме да си направим шега с тях. Попитахме ги: "Взехте ли хапче за радиация?" На което те отговориха: "Не ни плашете. Ние знаем какво е това. Не можете да ни заблудите". Бяха облечени в униформите на служителите на АЕЦ. Подозрително - съвсем нови, сякаш току-що взети от склада", казва той.
И допълва, че по време на заснемането на пропагандни видеоклипове, включително такива за "хуманитарна помощ", те се представят за служители на централата.
Шелестий казва още, че други няколко цивилни са били облечени със зимни якета с логото на Novarka - компанията, която е построила новия саркофаг над Чернобилската атомна електроцентрала. Той предполага, че руските военни са отворили един от складовете и са намерили тези якета.
"Нашите момчета гледаха на камери как "благодарни работници" получават всички тези неща. Всъщност никой от тяхната смяна не отиде там. Мисля, че дори и да искаха, нямаше да ги пуснат да влязат", казва той и добавя, че ръководителят на смяната е отказал тази "хуманитарната помощ".
Шелестий си спомня и за група хора, които се представили за журналисти от Русия. Дрехите им били с надпис "Преса".
На местата, където са били руските военни, намират листовки от 26 март.
"В тях имаше описания на "успехите" им - уж били унищожили 100 000 танка, 1000 "Байрактар"-а. Те наистина вярваха, че се справят добре. Снимали са видеоклипове за "мръсна бомба", "предателство" на гвардейци и сътрудничеството им с руските военни. Говореха всякакви глупости", разказва още Черепанов.
Той и колегите му имат достъп до вътрешна оперативна връзка и чрез нея постоянно включват украински новини, за да могат руснаците да слушат как в този момент армията им търпи поражение край Гостомел.
"Няколко пъти събаряха високоговорителите, тонколоните, но ние ги включвахме отново, тъй като трябва да имаме оперативна връзка през цялото време", казва Черепанов.
Неговите родители идват от Русия да живеят в Славутич - град, построен за работниците от Чернобил след аварията през 1986 г.
Руските военни казвали: "Сега ще отидем в Киев, ще възстановим реда и ще ви освободим от нацистите". Черепанов питал: "От кого ни освобождавате? Аз съм руснак. Никой не ми посяга в западната, източната и южната част на Украйна", разказва самият той. Но руснаците слушали всякакви глупости. "Твърдяха, че в Украйна има нацисти и американски лаборатории“, спомня си още работникът.
В Червената гора. "Не знаете ли какво е Чернобил?"
Първоначално руските военни искат да създадат полева кухня на територията на Чернобил. Това силно притеснява персонала, тъй като паленето на огън на такива места е забранено.
"Те искаха да разположат полева кухня! Тя щеше да започне да разпространява радионуклиди. Какво щяха да използват за огрев? Всички боклуци, които намираха, бяха "мръсни" - пръчки, клони, дървета. А по време на пожар всички вредни частици се изпаряват във въздуха", обяснява Черепанов.
По-късно разбират, че руснаците са копали окопи хаотично в така наречената Червена гора. Това е едно от най-замърсените с радиация места в забранената зона около Чернобил. Според Шелестий руските войници не са знаели основни неща, не са разбирали на какъв обект се намират и какво означава терминът "забранена зона ", за разлика от всеки или почти всеки украинец.
"Защо не можеш да ходиш по тревата?" - попита един от тях дежурния ми електротехник, разказва Шелестий. - "А той отвърна: "Това е забранената зона ". Военният: "И какво толкова?" Моят електротехник: "Откъде сте вие, момчета, не знаете ли какво е Чернобил?". Те отговориха: "От Челябинск". Изглеждаха на 20-25 години".
Черепанов допълва, че в първите дни руските военни дори не са имали собствени дозиметри - уред за измерване на радиация. Едва по-късно те са им били доставени, но по негови наблюдения военнослужещите са ги изоставили и са се движили по територията в пълно неведение.
Вижте също Русия евакуира района на АЕЦ "Запорожие". ООН предупреди, че ситуацията е "непредвидима"На личния състав на Чернобилската АЕЦ и на жените от Националната гвардия е разрешено да напуснат територията на централата едва на 20 март по време на размяна на пленници, която се провежда в Беларус. Черепанов обаче отказа да напусне АЕЦ. С него на място остават началникът на смяната и още няколко служители.
На 1 април целият руски военен персонал напуска площадката на атомната електроцентрала в Чернобил. Според служители те са взели със себе си много нагреватели и кашони с оборудване. Според The Washington Post руските войници са откраднали и унищожили оборудване на стойност 135 млн. долара.
В началото на март 2022 г. руските военни окупираха и Запорожката атомна електроцентрала - най-голямата в Европа. В момента тя е отрязана от електрическата система на Украйна.
Вижте също 37 години по-късно. Какъв спомен остави аварията в Чернобил