България се изкачи с 20 места в класацията за медийна свобода на "Репортери без граници" (RSF) за 2023 г. и заема 71-о място в света от общо 180 държави. Свободата на медиите обаче остава "крехка и нестабилна", а "малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск", се казва в доклада на организацията, публикуван в сряда.
До миналата година България традиционно беше последна от държавите членки на Европейския съюз по свобода на словото. В класацията на RSF през 2022 г. обаче страната отбеляза напредък и зае 91-о място.
Както тогава, така и сега обаче констатациите за медийната среда в България остават по-скоро негативни, a изкачването се дължи до голяма степен на промяна в използваната методология на изготвяне на класацията.
"Нито една от мерките, предложени от RSF за подпомагане свободата на печата, не беше реализирана, но и нямаше сериозни нарушения", се казва в съобщението на международната неправителствена организация.
"Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът реално е подобрен в много по-малка степен (+3,86 пукта). Трябва да се вземе предвид и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания", каза пред Свободна Европа регионалният директор на RSF Павол Шалай.
По думите му е имало положителен ефект от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета "Петков" за защита на свободата на медиите. Едновременно с това обаче са се изострили нападките от политически партии срещу медии и журналисти, преди всичко от страна на "Възраждане".
Както и миналата година авторите на изследването отбелязват, че "политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори".
Анализът обръща внимание и на факта, че сплашването от страна на политици, както и на административният и съдебен натиск върху издатели и журналисти са "честа практика". Освен това независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба или SLAPP ("дело шамар"), посочват авторите на доклада.
Your browser doesn’t support HTML5
"Да си правят сметка останалите". Как застрахователят "Лев Инс" заведе дело за сплашване на журналисти
Последният подобен случай е от март тази година, когато стана ясно, че застрахователната компания "Лев инс" е завела дело срещу онлайн медията Медиапул за 1 млн. лева заради статия, която цитира стенограма от заседание на Министерски съвет.
Проверка на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) наскоро пък показа, че в Софийски районен съд са заведени общо шест дела срещу журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов от BIRD и колегата им от „Биволъ” Николай Марченко.
През април прокуратурата публикува и съдържание на чатовете между Димитър Стоянов от BIRD и негов източник на информация.м Тогава АЕЖ обвини прокуратурата в опит да дискредитира журналиста.
"Заплахите и физическите нападения срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи", се казва още в доклада на RSF.
Вижте също "Не ме гледат с добро око". Как разследващ журналист се озова в ареста заради антични монетиНай-свободните и най-авторитарните страни
Най-свободни медии според доклада имат Норвегия, Ирландия и Дания, които заемат първите три места в класацията за изминалата година, в която участват общо 180 държави. Китай остава един от най-авторитарните режими по отношение на свободата на словото, заемайки 179-о място. След нея на последно място е Северна Корея. Разликата с Русия е само 16 позиции - тя заема 164-о място.
"През 2022 г. войната в Украйна позволи на Кремъл да започне окончателна "чистка" на руските медии. Системната цензура и принудителното напускане на независими руски и чуждестранни медии освободиха пространство за разпространение на координирана пропаганда от проправителствени медии", се казва в изследването.
От страните членки в ЕС като по-малко свободни са определени медиите в Унгария (72-о място), Малта (84-о място) и Гърция (107-о място), които са единствените с по-лоши показатели от тези на България.
Авторите на доклада посочват, че Гърция се намира на последно място в ЕС по медийна свободна заради случаите на следене на журналисти от страна на службите с шпионския софтуер Predator. Това е "най-голямото нарушение на медийната свобода в ЕС за 2022 г.", се казва в изследването.
Индексът на "Репортери без граници" оценява средата за журналистика по света и се публикува на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според актуалната класация ситуацията с медийната свобода е "много лоша" в 31 държави, "лоша" в 42, "проблематична" в 55 и "добра" или "сравнително добра" в 52 страни. Средата за журналистика е "лоша" в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет, констатират от организацията.
Вижте също Защо България подскочи, а Гърция потъна в класацията за свобода на медиите