Герои, които даряват време. Как държавата може да помогне на доброволчеството

Едва ли има доброволческа инициатива във Варна през последната година, в която Стела Илиева да не е участвала. През февруари 2022, още в първите дни на войната на Русия в Украйна, тя се включва в посрещането на хората, бягащи от руските бомби. Първоначално помага с приготвянето на пакети с храна, след това и с разпределянето на дарените дрехи.

Участва като доброволка и в организацията на цели осем спортни събития във Варна, в дейностите на Археологическия музей в града, в събития за размяна на дрехи и книги, в събирането на капачки за неонатални линейки. През 2022 г. за трети пореден път дарява и косата си за направата на перука за онкоболен човек.

Заради отдадеността си към доброволческите каузи в края на април Илиева получи Приз за посветеност на Годишните награди за доброволчество на TimeHeroes. Стела Илиева обаче е само една от многото герои, които даряват времето си, за да помагат на други.

Стела Илиева при получаването на наградата си

От екипа на онлайн платформата, която свързва каузи, които се нуждаят от подкрепа, с хора, които са готови да дадат безвъзмездно от времето и уменията си, казаха пред Свободна Европа, че през последните години наблюдават увеличение на желаещите да са доброволци.

Въпреки това според множество данни процентът на хората в България, които редовно участват в доброволчески инициативи, остава малък. Според проучване на Евробарометър, направено миналата година, само 16% от младите българи казват, че са се включили в поне една доброволческа инициатива за последните 12 месеца. Процентът е сходен и в други европейски страни, заради което и Европейският съюз (ЕС) призовава за мерки, които да насърчат доброволчеството.

В свое становище Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбеляза, че доброволчеството „има нужда от систематична подкрепа на равнището както на ЕС, така и на държавите членки, тъй като неговото въздействие върху общественото развитие е многократно по-голямо от евентуалните разходи“. Дейността на доброволците има действителна икономическа стойност и в много държави от ЕС тя възлиза на над 2 % от БВП, посочи ЕИСК.

„Бъдещето на Европа ще се оформя не само от политиците и институциите, включително организациите на гражданското общество, а и от милиони граждани — доброволци, които отделят всекидневно време и енергия, като действат солидарно за общото благо“, добавиха от институцията.

Какво тогава може да направи българската държава, за да подобри условията за добворолчество и да помогне за развитието му?

Помагат ли българите

Платформата TimeHeroes съществува от 2012 г. насам. Тя помага на хората да научават за доброволчески инициативи и по-лесно да се записват за тях. Различните каузи са описани на сайта и всеки може да се свърже с организаторите след бърза регистрация. Така платформата помага и на самите граждански организации да си намерят желаещи доброволци.

Пред Свободна Европа директорката на TimeHeroes Наталия Иванова разказа, че през последните години екипът ѝ наблюдава сериозен ръст в популярността на доброволчеството. През 2022 г. на платформата е имало качени двойно повече инициативи, отколкото през 2021 г. Рекордът все пак все още държи пандемичната 2020 г.

Иванова обръща внимание и на общия брой на хората, записали се за поне една акция. В момента той показва, че от създаването на TimeHeroes досега около 92 000 души са участвали в над 2600 различни инициативи в цялата страна.

„Това са много хора, които поне веднъж са били ангажирани с идеята да помогнат. Тоест дори да не са се включили, само тази идея, че близо 100 000 души са имали намерение да помогнат, това е много обнадеждаващо“, казва Иванова.

Според нея увеличаващият се брой доброволци през последните няколко години се дължи както на по-достъпната информация онлайн, така и на кризисните обстоятелства. Докато 2020 г. беше доминирана от сблъсъка с COVID-19 и нуждата от помощ в болничните заведения, през 2022 г. България трябваше да посрещне рекорден брой бежанци заради войната на Русия в Украйна. Освен това през последните 12 месеца в основна тема се превърнаха природните бедствия - като наводненията в Карловско и земетресенията в съседна Турция и Сирия.

„Мисля, че има значение, че социалните кризи активират хората“, казва Иванова. „Непосредствената опасност за живота на някого кара хората съвсем човешки, емпатично да разбират колко значима е тяхната подкрепа. Просто кризите правят нуждата от помощ по-видима“, добавя директорката на TimeHeroes.

Липсващият Закон за доброволчеството

Както Иванова, така и други експерти, с които Свободна Европа разговаря, отбелязват, че въпреки че хората, ангaжиращи се в доброволни акции, се увеличават, има два конкретни аспекта, в които държавата може да направи повече, за да насърчи допълнително доброволчество и да подобри условията за него.

Първият е да регулира отношенията между работодатели и служители, така че доброволчеството да стане по-достъпно за работещите хора. Стела Илиева, например, отдава значение на факта, че е все още студентка, а това ѝ дава свободата да разпределя времето си гъвкаво. При работещите на пълен работен ден нещата изглеждат различно, като дори има случаи на служители, които са уволнявани, след като са отсъствали от работа, за да положат доброволен труд.

Именно това се случва с човек, решил да помага след голямото наводнение в Аспарухово през 2014 г., разказа пред Свободна Европа председателят на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров. По думите му става въпрос за човек, изкарал курсовете за първа помощ, който в продължение на няколко дни е помагал за разчистването на щетите. Когато се е върнал на работа обаче, го уведомяват, че е уволнен, защото се е „самоотлъчил“ от работа.

„Tова е недопустимо. Затова повече от 20 години БЧК се бори най-после да се приеме закон, който да регулира взаимоотношенията работодател-доброволец“, посочва Григоров.

Председателят на БЧК Христо Григоров

По думите му в много други европейски страни този въпрос е уреден, като в закона е записано при какви конкретни обстоятелства и за колко време служителите имат право да отсъстват заради доброволческа дейност. В много държави е законово разписан и върпосът с медицинската застраховка на доброволеца в дадения период.

Информация какво се случва, ако служител иска да отсъства от работа, за да положи доброволен труд, обаче липсва в българския Кодекс на труда. Такава хипотеза има само за един единствен конкретен случай: когато даден служител или служителка участва в доброволните формирования за защита при бедствия, които са към общините.

Според Григовор това създава пречки пред много хора, които иначе имат желание да се включат в доброволчески каузи. Председателят на БЧК дава и конкретен пример със спасителите от Планинската спасителна служба, голямото мнозинство от които са доброволци.

„Това са обучени доброволци, които си рискуват живота, влизат в лавини и къде ли не другаде, за да помагат на закъсали хора – и тези хора отиват да спасява живот и като се върнат, им казват – „ти си наказан, удържаме ти от заплатата, защото не си бил на работа един или два дена“, казва Григоров.

Затова и той призовава новия парламент да приеме специален Закон за доброволчеството, който да признае, да регламентира и в крайна сметка да стимулира доброволчеството. Такива опити досега са правени периодично, но винаги неуспешно. През години в различни парламенти бяха внасяни най-малко четири законопроекта, последният от тях от ГЕРБ-СДС през март 2022 г.

"Заразно в добрия смисъл на думата"

Наталия Иванова от TimeHeroes е съгласна с нуждата от регламентиране на отношенията между работодатели и доброволци. По думите ѝ единственото, за което трябва да се внимава при приемането на един такъв закон, е той да не обвърже доброволческото участие с излишна бюрокрация. Това само би отблъснало хората, вместо да ги насърчи да са доброволци.

Независимо от това според нея има и друго основно нещо, което държавата може да направи, за да подобри условията за доброволчество в страната. А именно – да подобри диалога с гражданските организации.

„И сега има добро отношение, но трябва да има още повече диалог и възможности за общуване между институциите и гражданските организации. На мен това ми липсва“, казва Иванова.

Тя дава за пример кризисната група с участието на представители на гражданския сектор, която беше създадена през 2022 г., за да координира помощта за украинските бежанци.

„Тогава се забеляза, че гражданските организации са много по-компетентни и трябва да има координация. Защото миналата година много ясно си пролича, че няма координация. Докато държавата реши, че трябва да вземе мерки, доброволците вече бяха самосиндикално овладели някои от най-кризисните ситуации“, посочва Иванова.

Едно от спортните събития във Варна, в което Стела Илиева е доброволка.

Другото нещо, върху което държавата може да работи още повече, е популяризацията на доброволчеството и включването му в образователния процес. Директорката на Timeheroes си пожелава повече видимост за такива инициативи още на ниво училище. В тази посока вече се работи и Министерството на младежта и спорта има редица програми за младежко участие и неформално образование. Но тази стратегия трябва да е още по-залегнала в дневния ред на министерството, обобщава Иванова.

Стела Илиева е съгласна – изключително важно е доброволческите инициативи да станат част от училищната и университетската среда. Самата тя е научила за първите каузи, в които е участвала, от познати и според нея и към момента информацията за подобни инициативи се разнася от уста на уста.

„Нито се говори в училищата, нито в университетите. Ще е хубаво да има повече гласност, да се говори например в часовете на класа“, казва Илиева.

Според нея на хората в България им трябва съвсем леко насърчаване. След това нещата потръгват от само себе си.

„Доброволчеството е заразно, в добрия смисъл на думата“, казва тя.