Повечето партии в 49-ото Народно събрание осъдиха в свои декларации геноцида над арменците (1915-1922) в Османската империя в сряда. Поводът беше, че през 2015 г. парламентът реши 24 април да бъде Ден за възпоменание на жертвите.
В тогавашното решение на депутатите обаче по лично настояване на бившия премиер Бойко Борисов не беше записана думата “геноцид”, а определението “масово изтребление”.
Жертвите на арменския геноцид бяха почетени в сряда от групите на “Възраждане”, “Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ), БСП, ГЕРБ и “Има такъв народ” (ИТН).
Единствено ДПС не спомена конкретно арменския народ, а призова на 24 април да бъдат почитани всички жертви “в историята на човечеството”.
Депутатите от движението на Ахмед Доган се противопоставиха срещу решението за осъждане на арменския геноцид и през 2015 г., когато напуснаха пленарната зала при гласуването. Тогавашното решение беше прието по предложение на “Атака”.
“Нуждаем се от съединение и обединение. Нека избягваме популизма и противопоставянето и да се придържаме към национално-отговорното поведение. Не трябва да има популистка употреба на един исторически момент. Това осквернява паметта на жертвите”, каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ в сряда.
По време на прочитането на своите декларации от ПП-ДБ и ГЕРБ направиха паралел между арменския геноцид и военната инвазия на Русия в Украйна. От “Възраждане” и БСП не споменаха войната в изявленията на своите представители.
Арменският геноцид е извършен умишлено и систематично от Османската империя в края на XIX век. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, която означава “невъобразимо престъпление” или “голяма катастрофа”.
Your browser doesn’t support HTML5
Факли в Ереван в памет на жертвите на арменския геноцид