Половината бебета в България се раждат със секцио. Проблем ли е това и има ли решение

Над половината от ражданията в България през 2022 г., са се случили чрез цезарово сечение при международен консенсус, че медицински оправдано е това да се случва в до 15% от ражданията.

По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата по Закона за достъп до обществена информация, 25 959 или малко над 50% от отчетените към институцията 51 672 раждания през 2022 г. са с цезарово сечение.

Това е проблем. За системата, за здравната и демографската политика, но на първо място – за майките и техните деца.

„Секциото“, както е популярно да се нарича, е животоспасяваща операция, която може да спаси живота на майката, на бебето или и на двамата. Тя обаче носи своите краткосрочни и дългосрочни рискове, затова медицинската наука не препоръчва да се пристъпва към нея, когато това не е необходимо.

От години в различни страни по света април се отбелязва като международен месец за повишаване на информираността относно цезаровото сечение. Нуждата от подобна инициатива възниква заради повишаващия се в световен мащаб дял на ражданията, при които цезаровото сечение се извършва без да е налице медицинска необходимост от него.

Защо това да е проблем

Има доказателства, че когато към оперативно раждане се пристъпва без нужда, това повишава болестността и при майките, и при бебетата от болести и състояния, които могат да възникнат както в хода на раждането и непосредствено след него, така и години по-късно. Това обстоятелство, както и по-високата себестойност на цезаровото сечение спрямо нормалното раждане, води и до повишени здравни и социални разходи и риск от влошено качество на живот. Тези аргументи са изложени в препоръките на СЗО за намаляване на ненужните цезарови сечения, публикувани през 2018 г.

През същата година в България д-р Румен Велев, понастоящем директор на II СБАЛАГ “Шейново“ в София, публикува свой дисертационен труд, посветен на медико-социалните проблеми при цезаровото сечение. В него той цитира същите аргументи, като подчертава риска за майките, който по литературни данни е двойно по-висок отколкото след вагинално раждане.

Въпреки популярността на тези доказателства обаче, делът на ражданията чрез цезарово сечение продължава да расте – както в България, така и в световен мащаб.

Личните аргументи срещу научните доказателства

Причините за тази отхвърлена от науката тенденция се изследват вече две десетилетия. В споменатото изследване на д-р Румен Велев също е отделено внимание на въпроса защо жените и техните лекари постепенно превръщат секциото в предпочитан начин за раждане в България.

Оказва се, че водеща причина (в над 30% от случаите) за извършване на цезарово сечение е предходно такова. Сходни са и данните от международни източници. Сред другите чести медицински причини има такива, които изследователят определя като „неясни“.

По-значими в контекста на месеца за повишаване на информираността обаче са немедицинските причини, поради които медиците понякога предпочитат да предложат на пациентките си ненужна операция, а жените я приемат, или дори сами я избират, без да има лекарска препоръка за това.

Водещият аргумент на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, оказва се, е страхът. Страх от нормалното раждане, страх от промените, които то може да предизвика в тялото, страх от липсата на контрол (неясен момент, риск избраният екип да не е на разположение, риск раждането да не протече според плана). Лекарите също имат своите тревоги – нормалното раждане може да донесе повече изненади от оперативното, воденето му изисква по-специфична компетентност, моментът на случването и продължителността му може да са неудобни и др.

Още в първите години на 21 в. международни организации, занимаващи се с родилна грижа и майчино здраве установяват, че е необходимо да се разработят и внедрят целенасочени модели за превенция на ненужните цезарови сечения. Бурното развитие на медицинските технологии, което прави оперативните раждания по-лесни и нискорискови, и неудобствата на естествения процес неусетно движат дела на секциите нагоре, дори в здравни системи, в които има по-малко проблеми и повече взаимно доверие, отколкото в българската.

Решенията, които никой не търси

В различните държави обаче този уклон се овладява с различен успех. През 2018 г. организацията Euro-Peristat представи доклад, според който България беше на трето място в ЕС по дял на ражданията чрез цезарово сечение. По време на избухналата след това пандемия от COVID-19 имаше както препоръка, така и наблюдения за зачестяване на избора за оперативно раждане, и е твърде вероятно в момента страната да заема още по-предна позиции. Официалната статистика обаче не следи този показател, затова като отправна точка могат да се ползват единствено данните на НЗОК, описани в началото на този текст.

Възможните решения са описани в редица документи – както на СЗО, така и на престижни професионални организации в родилната грижа. Те включват предимно немедицински мерки, тъй като идеята им не е да се намалят оперативните раждания на всяка цена, а да се предотвратят имено тези фактори, които водят до ненужни операции.

СЗО определя три групи, към които мерките трябва да се насочат – жените, медицинските специалисти в родилните грижи и самите лечебни заведения и здравни системи.

По отношение на жените, препоръките се концентрират върху преодоляване на възможните тревоги и страхове. Включват различни видове подкрепа – от обучения за раждане, през групи за психологическа подкрепа и целенасочена индивидуална работа с жените, които имат страх от раждането.

Мерките, насочени към медицинските специалисти препоръчват да се въведат базирани на доказателства насоки за медицинска практика, а при препоръка за планово секцио задължително да се изисква второ мнение. СЗО поставя сериозен акцент върху обучението на работещите в родилната грижа да следват научно-базираните практики и да извличат ползите от тях както за пациентките, така и за себе си.

Самата организация на грижата за бременните и раждащите жени в една здравна система обаче може да бъде по-благоприятна за извършване на повече операции, и ситуацията в България е именно такава.

Множество изследвания по темата сочат, че когато основната грижа за здрави бременни жени и техните раждания се водят от акушерки, това подобрява цялостно качеството на родилните грижи, в това число води до намаляване на цезаровите сечения. Такава система обаче изисква добро взаимодействие на акушерки и акушер-гинеколози, поддържане на високото качество на работата на акушерките и престижа им в обществото.

Добри примери

Добри примери се срещат и в България. Изследването на родилните практики в болница „Шейново“ показва, че жените, които избират раждането им да се води от акушерка, стигат до секцио в 13% от случаите, а при избор на лекар – в 62%.

Съизмерими са и данните за 2019 г. на самостоятелната акушерска практика „Зебра“, която функционира в рамките на родилното отделение в МБАЛ „Св. София“ в столицата – там делът на оперативните раждания е 11%, като в това число са включени и по-високорисковите раждания, като вагинално раждане след цезарово сечение, предизвикани раждания или раждания на жени с придружаващи заболявания.

В момента обаче подобни практики са по-скоро изключения, и това дава закономерен резултат. Единствената институция в България, която предприе някакви мерки, беше НЗОК, която направи клиничната пътека за нормално раждане по-високоплатена от тази за оперативно. Опитът на други държави (като САЩ, Великобритания и Испания например) сочи, че мерките за намаляване на цезаровите сечения най-често са инициирани от професионалните организации, като те играят важна роля и в кампаниите за информиране на жените относно техния избор как да родят.

Тъй като мотивите за избор на секцио не са финансови обаче – очаквано – финансовият стимул не реши проблема.

А ако настоящият текст е първият по темата, който срещате в този месец за информираност относно цезаровото сечение, вероятно имаме основание да предположим, че негативната тенденция ще продължи.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.