Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов смята, че най-стабилният вариант за редовно правителство е между неговата партия и “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ). Лидерите на коалицията обаче потвърдиха, че тя няма да подкрепи кабинет с мандата на ГЕРБ.
Това се случи по време на консултациите на двете формации с президента Румен Радев в четвъртък. Държавният глава се срещна първо с ръководството на партията с най-много депутати в новия парламент ГЕРБ, а след това с втората сила ПП-ДБ.
Двете формации водят разговори помежду си за общи законодателни приоритети. Те се разминаха в позициите си дали тези закони може да се гласуват, без да има редовно правителство. Бойко Борисов каза, че няма как това да стане. ПП-ДБ смятат, че това е възможно, ако парламентът работи поне три месеца.
Вижте също Програма с добри намерения. Кои са препъникамъните в общите приоритети на ГЕРБ и ПП-ДБПо време на срещата с ГЕРБ Румен Радев попита представителите на партията колко дълго ще водят преговори с ПП-ДБ и дали имат резервен вариант, ако не се споразумеят за правителство с тях.
Лидерът на партията Бойко Борисов каза, че най-стабилното и сигурно правителство, способно да свърши неотложните задачи, и то в кратки срокове, е правителство с ПП-ДБ. Той каза, че това правителство е възможно, въпреки че ПП-ДБ след изборите прие решение да не подкрепи правителство с мандат или участие на ГЕРБ.
“Винаги може да се намери и друг план, но нито ще е стабилен, нито дългосрочен, нито ще даде перспективи на България. Ние сме отговорни и няма да оставим юни месец държавата във фалит или финансов колапс”, каза Борисов. “Затова опитваме да сме отговорни - полагаме усилия, търпеливи сме.”
Той каза още, че ще бъде “грехота” да бъде проиграно “изключителното единомислие, което имат депутатите от двете коалиции”.
Асен Василев от ПП-ДБ каза на срещата с президента, че участието на коалицията заедно с ГЕРБ-СДС в изпълнителната власт е “граница, която не може да бъде прекрачена”. Същата позиция изразиха и другите лидери на формацията.
Те обаче посочиха, че съвместната работа по конкретни законодателни приоритети е възможна.
Кирил Петков изброи приоритетите на коалицията - приемане на механизъм за разследване на главния прокурор, провеждане на реформа в антикорупционната комисия, приемане на България в Шенген и еврозоната. Според обединението парламентът има нужда от поне три месеца, така че тези закони да бъдат приети.
Бойко Борисов посочи като приоритети на своята партия членството на страната в Шенген, еврозоната и получаването на европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Те са обвързани именно със съдебната реформа.
Лидерът на ГЕРБ обаче каза, че “няма вариант” парламентът да приеме законите, без да има редовно правителство.
“Чисто времевият срок надвишава няколко месеца. Отново сме изправени [пред въпроса] кой закон да е първи - бюджетът ли да е първи, законодателните рамки ли да са първи”, каза Борисов пред журналисти след срещата с президента и повтори позицията си, че е възможно съставяне на правителство с ПП-ДБ.
Лидерите на ПП-ДБ отхвърлиха възможността да подкрепят правителство с първия мандат, който по конституция трябва да отиде при най-голямата парламентарна група - тази на ГЕРБ-СДС. Те обаче казаха, че са готови да предложат правителство с втория мандат.
“Нашата коалиция е единна - можем да поемем отговорност за управлението на страната с втория мандат”, каза Христо Иванов от ДБ.
По време на срещите си с партиите Румен Радев посочи като приоритети “неотложни задачи, отлагани от няколко парламента” – законите по Плана за възстановяване и устойчивост, влизането на България в Шенген и еврозоната, както и приемането на бюджета за 2023 г.
Президентът започна предвидените в конституцията политически консултации с парламентарните групи 18 дни след последните парламентарни избори на 2 април. След вота шест политически сили влязоха в парламента - ГЕРБ-СДС с 69 депутати, ПП-ДБ с 64, “Възраждане” - с 37, ДПС - с 36, БСП - с 23 и “Има такъв народ” - с 11 народни представители.
Консултациите с останалите партии са насрочени за петък.
Вижте също Какво ще правим или с кого няма да го правим? Парадокси на популистката ситуация