Програма с добри намерения. Кои са препъникамъните в общите приоритети на ГЕРБ и ПП-ДБ

Тази политическа седмица в България започна с позитивен сигнал. Двете най-големи формации в новото 49-то Народно събрание - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) казаха, че са се споразумели да подкрепят прокарването няколко ключови реформи, очаквани от Европа.

Т.нар. "джентълменско споразумение" между двете коалиции направи възможен избора на Росен Желязков (ГЕРБ) за председател на парламента. Уговорката е той да координира с шефа на правната комисия, излъчен от ПП-ДБ, разглеждането на всички приоритетни законопроекти и след три месеца да бъде сменен на ротационен принцип.

Подобна диалогичност между представителите на тези политически сили не е демонстрирана досега, но ще успее ли тя да доведе до истински реформи?

Това изглежда основният въпрос предвид факта, че само допреди няколко месеца депутатите на ГЕРБ в 48-ото Народно събрание, а и в парламентите преди него, не бяха склонни да подкрепят доста от същите тези приоритетни закони.

Формално първите две коалиции разполагат с достатъчно гласове - ГЕРБ-СДС има 69 депутати, а ПП-ДБ - 64. Това прави с 12 повече от необходимите за мнозинство в пленарната зала 121 гласа. Това мнозинство формално прави възможно приемането на законодателния пакет.

Опитът показва, че в близкото минало тези формации често са защитавали диаметрално различни позиции именно по темите, около които сега твърдят, че са постигнали споразумение.

"Не е моментът и за тържество". Росен Желязков е председател, но само за три месеца

Механизъм за контрол на главния прокурор

Изработената от представителите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ законодателна програма, с която Свободна Европа разполага, е разделена на три основни части.

Първата включва 18 законопроекта, от чието приемане зависи отпускането на общо 6,27 млрд. евро за България по Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Европейската комисия.

Сред тях са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да създадат механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор, включително и за ефективно разследване на евентуални престъпления, извършени от него.

Тези законопроекти вече бяха одобрени от Комитета на министрите към Съвета на Европа, но така и не успяха да минат на второ четене в правната комисия в миналия парламент.

Основната причина беше, че тогавашният ѝ председател Радомир Чолаков (ГЕРБ) отказа да ги включи приоритетно в дневния ред на комисията, а оттам да се стигне и до гласуване в пленарната зала преди президентът Румен Радев да разпусне 48-ото Народно събрание.

Освен това в последните часове на предишния парламент от ГЕРБ вкараха темата в Конституционния съд. Те отправиха питане дали следствието може да бъде подчинено на съда или прокуратурата, или трябва да е изцяло независим орган.

Този въпрос следва логиката на предложението на партия "Възраждане", според което шефът на националното следствие да може да провежда разследване на главния прокурор. Този вариант обаче беше отхвърлен от Комитета на министрите - именно заради пряката зависимост на първия от втория. Началникът на националното следствие е и заместник на главния прокурор.

Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.

През годините Съветът на Европа и Европейската комисия нееднократно са настоявали този проблем да бъде решен и са отправяли конкретни препоръки.

Макар че периодът от 2009 г. насам на практика включва и трите управленски мандата на ГЕРБ, при които партията на Бойко Борисов имаше необходимото мнозинство в парламента, за да изпълни тези препоръки, това така и не се случи.

Реформата на антикорупционната комисия

Друга ключова тема от раздела с приоритети, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, е реформата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Комисията в момента е без титулярен председател, след като бившия главен прокурор Сотир Цацаров, избран на поста с гласовете на ГЕРБ и ДПС, подаде оставка. Това се случи след конфликт с управлявалия за кратко кабинет на Кирил Петков, който постави като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на разследващи функции в арсенала му.

Тази реформа обаче така и не успя да се осъществи, след като ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ" свалиха правителството на Петков, подкрепяно от ПП, ДБ и БСП. Това се случи след внасяне на вот на недоверие.

По време на последвалото 48-о Народно събрание реформата на КПКОНПИ отново беше поставена на дневен ред и законопроектът дори мина на първо четене през пленарната зала. За повече обаче нямаше време.

Освен това още при гласуването на поправките на първо четене от ГЕРБ и ДПС ги засипаха с критики и заявиха намерение да направят множество редакции преди второто гласуване.

По време на тези дебати направи впечатление и единомислието между депутати от тези две партии и главния прокурор Иван Гешев, които изразиха мнението, че европейските критики за корупцията в България се базират повече на "доноси", отколкото на реални факти.

"Много добре знаем защо е усещането в Европа, че в Румъния корупцията е свършила, а у нас - не. Това е така, защото България е страна, която вътре си пише докладите и се топи сама пред европейските органи", каза Йордан Цонев (ДПС).

Тезата му беше доразвита от Бранимир Балачев (ГЕРБ), според когото "ако ние българите не престанем да говорим за тая корупция, че сме корумпирани, няма да имаме добро начало в Европа".

"В България правим нещо, останало от времената на Съветския блок - говорим едни срещу други, топим се в Европа, а после очакваме да ни уважават. Преекспонираме проблемите с цел вътрешнополитическа употреба, с цел личностни ползи за определени политици", обобщи и главният прокурор няколко дни след дебатите в парламента.

Кодексът за застраховането

Вторият раздел от законодателната програма на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съдържа 4 законопроекта, които са свързани с очакваното приемане на България в Шенген и Еврозоната.

Наред със законите за приемане на еврото, за Българската народна банка и за мерките срещу изпирането на пари, депутатите трябва да приемат поправки и в Кодекса за застраховането, които само преди няколко месеца предизвикаха скандал.

През януари предишният парламент трябваше да разгледа законови промени, гарантиращи спазването на правилата в европейската застрахователна система "Зелена карта". Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина, а едва след това да оспорват претенциите.

Липсата на кворум в икономическата комисия обаче отложи дебата по тези текстове, което може да се окаже пречка пред приемането на България в еврозоната, както обясни служебният министър на финансите Росица Велкова.

Сред провалилите кворума на две поредни заседания бяха депутати от ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и "Български възход". Затова се стигна до обвинения от страна на ПП и ДБ, че те са "продали мача" в полза на интересите на определени застрахователи. Сред компаниите, посочвани от финансовото министерство като имащи проблеми по темата с изплащането на обезщетения за пътни инциденти в чужбина, е "Лев Инс".

Заради отлагането на обсъждането на тези законови промени в икономическата комисия не остана време за тяхното приемане преди разпускането на миналия парламент.

Защитата от домашното насилие

Не по-малко проблемна тема пред изпълнението на "джентълменското споразумение" между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ изглежда и законопроектът за защита от домашното насилие. Той е посочен като приоритет в последния, трети раздел, от общата им законодателна програма, включващ общо 8 законопроекта.

Отново в края на януари 48-ото Народно събрание обсъди два законопроекта по тази тема. Единият беше внесен от ДБ, а другият - от БСП. И двата бяха приети на първо четене, но отхвърлени на второ. Сред депутатите, които не подкрепиха текстовете, бяха представители на ГЕРБ, "Възраждане", БСП, и "Български възход".

Проектът на ДБ предвиждаше разширяване на кръга на защитените лица, увеличаване на мерките за защита от домашно насилие и регламентиране на процедура за прилагането им. Той прокарваше и създаване на национална база данни за случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики.

Внесените от Корнелия Нинова промени предвиждаха Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, която се приема от правителството, задължително да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на поне един кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие, във всяка област в страната.

Съпартийците на Нинова обаче не подкрепиха първия проект заради опасения, че той споменава "социален пол", каквото определение той не съдържаше.

През ноември Националният статистически институт публикува данни от проучване, според което 36,3% от младите жени в България на възраст между 18 и 29 години са били насилвани от свой настоящ или бивш партньор. 12% от жените на възраст между 18-74 години са преживели поне един случай на физическо или сексуално насилие през живота си като възрастни, без значение кой е извършителят и каква е била връзката им с него.