1984 и Програмата за мозъка: 40 години по-късно

Колаж на авторката Диана Иванова на фона на снимка на Тодор Живков.

На 17 октомври 1984 г. БКП решава да създаде Програма за мозъка. Следите на този мащабен проект изчезват в следващите години. Днес изследователски екип се заема да проучи какво действително е било намерението за мозъка тогава и как се е отразило на научната общност и състоянието на научното мислене.

Решението за изследване на мозъка е взето от Политбюро - централният орган на комунистическата партия. Програмата, с която новата идея става възможна, е описана като „изследване на възможностите на човека и по-специално на неговия мозък с оглед стимулирането на интелектуално-творческите способности на личността“.

Но нека първо се спрем на годината, в която тази идея възниква. Тя не е съвсем обичайна в световната и българската история.

Вижте също "Истината е дете на времето, а не на властта". Ренесансът на идеите на Бертолт Брехт

1984

През 1984 година е убита индийската министър-председателка Индира Ганди. Умира лидерът на съветската комунистическа партия Юрий Андропов. Консумацията на алкохол в Съветския съюз е силно ограничена, което има големи последици за България - износът за СССР спада от 300 милиона бутилки вино на 100 милиона, в резултат на това са унищожени много лозя.

Българската 1984 година е година на трагични събития, на слухове, на истории в сянка.

Тогава за първи път българин изкачва Еверест - Христо Проданов. Голямата радост остава в паметта, но е съчетана с тъга - Проданов умира 2 дни след постижението си - при слизането.

В края на 1984 започва насилствената асимилация на българските турци

В края на 1984 започва зловещата насилствена смяна на имената на турците в България – известна и до днес с подвеждащото определение „възродителен процес“. През същата година пънк музиката в страната се грижи за страхотни моменти. Една след друга никнат нови групи. Имената им са показателни за атмосферата на времето – „Второто национално нищо“, "Псевдохора" , "Т.К.З.С.", „Срам“, „Кокоша глава“, „Регионална психоза“, „Битов терор“…

През същата година е създаден един от най-добрите детски филми - "Горе на черешата", както и една от най-популярните български комедии за всички времена, с актьора Тодор Колев - "Опасен чар".

Това е годината, в която се ражда и политическата идея за Програмата за мозъка.

Защо е важно днес

„В последните години ми хрумна, че има нещо ключово в програмата, когато видях протоколите на Политбюро, публикувани на сайта на Държавния архив. Тогава си спомних собственото изумление, когато като студент по медицина през 1989 участвах в обучение по психотерапия у нас, проведено от специалисти от Гърция… Получих извинителна бележка за освобождаване от изпит по микробиология, на която пишеше: „програма на Политбюро на БКП“. Няма да забравя как се стреснах от това. Аз и Политбюро?“

Така Румен Петров, доцент по социална работа в Новия български университет (НБУ), започва да събира документи и екип, с който да изследва темата. Неговият интерес е продиктуван от още няколко парадокса.

Първият е изчезването на този проект от разказа за развитието на психотерапията в България.

За непознатите с материята е достатъчно да споменем, че Зигмунд Фройд е забранен автор по време на социализма - първото издание на „Въведение в психоанализата“ на Фройд излиза през 1947 година, а следващото – едва през 1990.

Развитието на психотерапията в България дължи много именно на програмата за мозъка

Според Румен Петров развитието на психотерапията дължи много именно на програмата за мозъка. Вероятно през 80-те започва осъзнаването от необходимостта за обмен с развитите в западните общества методи за лекуване на зависимости и други проблеми на психиката, които са непознати и неприложими у нас. Според Петров именно с пари на програмата са финансирани първите обучения в Гърция, които започват в края на 80-те.

Какво става с програмата

Любопитно е колко малко данни са запазени за програмата и колко трудно се намират те. Според Петров промените през 1989 година и отварянето на границите слагат естествен край на проекта. Защото една от основните задачи на програмата е внасяне на ноу-хау именно от Запада. Още идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година променя политическия пейзаж в България – елитът започва да мисли за своето оцеляване.

Вижте също Как германският архив на дневниците събира "паметта на обществото"

През 1990-1991 година програмата се трансформира в Национален център за комплексно изследване на човека към Министерството на здравеопазването. Паралелно се създава Фондация за невронауки и поведение. Ръководител и на двете е проф. Асен Жабленски, който е начело на Медицинска Академия във времето на промените. През 90-те той заминава за Австралия.

Друга интересна фигура е името на професор Никола Стефанов - човекът, автор на програмата и отговарящ за нея пред ЦК на БКП и пред Политбюро. Професор Никола Стефанов, философ, е началник на кабинета на Тодор Живков между 1986 и 1989 година. „Другият дневен ред, който свързвам с него, е очакването на режима, че научният елит ще се включи в управлението“, казва Румен Петров.

От онлайн-книга, публикувана от съпругата на Стефанов, се вижда, че след промените Стефанов е подложен на сериозни обвинения и дори прави опит за самоубийство.

"Събирането" на науките

Друг парадокс, според Румен Петров, е тази „интердисциплинарност“, която програмата предполага и която според него никога не се е случила, до днес. Тя предполага сътрудничество между биохимия, неврофизиология, философия, психология, педагогика.

Вижте също Какъв е смисълът от специален трибунал за престъпленията на Русия в Украйна

„Интердисциплинарността е впечатляваща, с всички рискове за централизацията, която съществува тогава“, казва Петров.

През 90-те, добавя той, ние живеехме много изолирано в собствените си дисциплини и общности - психолозите на една страна, психотерапевтите на друга, неврофизиолозите, психиатрите, педагозите - на трета и четвърта страна.

Западни наблюдатели, като журналистката Вера Рич, която пише за България през 70-те и 80-те години в списание Nature, намира пряка връзка между Програмата за мозъка и програмата за насилствена смяна на имената на българските турци, започнала същата година.

Все още не е ясно откъде е дошла идеята и дали е била обща за социалистическия лагер

Все още няма информация откъде идва идеята за проекта, дали това например е обща инициатива в рамките на социалистическия лагер.

Екипът събира факти, документи, както и цели чрез устна история да събере спомените на хора, които са били действащи тогава. Основното за Румен Петров е да се стимулира говоренето и да се възстановят прекъснатите връзки – какво наистина се е случило след промените с хората, въвлечени в тази програма, и къде са те днес.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Балканите през 2023: между руския и турския неопопулизъм