Kое е вярното: Наистина ли България не може да се включи в поръчката на ЕС за снаряди

България е една от петте държави от Европейския съюз (ЕС), които не са се включили в проекта за общо купуване на боеприпаси. Основната, но не единствената цел на проекта, е бързата доставка на 155-милиметрови снаряди, необходими за артилерийските системи, които бяха дарени от западни страни на Украйна.

Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство се противопоставят на това произведени в България боеприпаси да стигат до Украйна. Освен това те казват, че страната няма как да се включи в общата европейска поръчка, защото не притежава и не произвежда 155-милиметрови снаряди.

Това обаче не отговаря на фактите.

Първо, европейската инициатива не е само за поръчка на 155-милиметрови снаряди. Второ, такива боеприпаси всъщност може да се произвеждат в България. Държавната фирма ВМЗ-Сопот дори рекламира такива на страницата си. Трето, има европейски държави, които се включват в инициативата само за да обновят собствените си запаси. Такава страна е Унгария. България отказва да направи и това.

Държавите от ЕС одобриха план за изпращане на 1 млн. снаряда на Украйна в следващите 12 месеца на 24 март. България също подкрепи решението за създаването на механизма, но отказа да се включи в него.

До момента в инициативата са се включили 22 членки на ЕС и Норвегия - общо 23 държави. Другите страни освен България, който са извън проекта на Европейската агенция за отбрана (EDA), са Дания, Словения, Латвия и Ирландия. Последната е по конституция военно необвързана и води по-специфична политика в отбраната. Дания се присъедини към EDA след обявяването на инициативата.

На сайта на агенцията пише, че още страни имат намерение да се включат, след като преминат определени национални процедури.

Какво казват Радев и правителството

Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство казват, че България не може да се включи в общата поръчка.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза във вторник пред Нова телевизия, че България няма как да предостави 155-милиметрови снаряди за Украйна, защото няма такива. Този аргумент за неучастие на България в процедурата за доставка на боеприпаси на Украйна изрази и Радев.

Наистина ли се търсят само един вид боеприпаси

Освен ускорената доставка на 155-милиметрови артилерийски снаряди, която е с двегодишен срок, проектът на EDA включва и "придобиване на множество видове боеприпаси" в 7-годишен период.

В текст на върховния представител за външната политика и политиката на сигурност на ЕС Жозеп Борел, публикуван от "Дневник", се посочва, че споразумението има три компонента:

• финансиране на спешното предоставяне на артилерийски боеприпаси от налични запаси или предстоящи поръчки;
• възлагане на съвместни поръчки за нови артилерийски снаряди;
• увеличаване на производствения капацитет на военните заводи в страните от ЕС с цел да се осигурят нуждите на самите държави членки и да се продължи подкрепата за Украйна.

В текста си Борел пише, че 1 млрд. евро от извънбюджетния инструмент на ЕС "Европейски механизъм за подкрепа на мира" ще бъдат използвани, за да се възстановят разходите на държавите членки, които са готови незабавно да доставят боеприпаси на Украйна.

Допълнителни 1 млрд. евро ще бъдат използвани "за да се възстановят разходите за съвместно възлагане на обществени поръчки за 155-милиметрови муниции и при поискване - за ракети, и ще направим това чрез отбранителната промишленост на ЕС и Норвегия."

"В момента руските запаси и използването на артилерийски снаряди са много по-големи от тези на Украйна - и цената за тази разлика се плаща в животи на украинци. Многократно сме казвали, че защитата на украинския суверенитет е екзистенциална - за Украйна, но и за останалата част от Европа. Не можем да искаме тази цел, без да дадем на Украйна средствата за нейното постигане", пише Борел.

Освен 155-милиметровите снаряди, които са стандарт на НАТО, украинската армия все още използва и брой боеприпаси по стандарта на СССР.

“Това решение за даване на помощ на Украйна включва и стари съветски образци, с които нашите складове са пълни, и производство на нови, каквито в България се произвеждат”, каза проф. Тодор Тагарев, дългогодишен военен експерт и бивш служебен министър на отбраната, в предаването "ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев".

Наистина ли в България не се произвеждат такива снаряди

Военният министър Димитър Стоянов каза във вторник пред Нова телевизия, че държавния оръжеен завод ВМЗ-Сопот "още няма възможност да произвежда такива [155-милиметрови] снаряди".

В раздела "продукция" на сайта на ВМЗ -Сопот има 155 мм снаряди.

ВМЗ-Сопот рекламира 155 мм снаряди

Ден по-късно, в сряда, Стоянов каза, че ВМЗ-Сопот са произвеждали такива снаряди, но бройките са "по-скоро за тестове".

"Надали има и 500 снаряда, които са произведени, тестовете са успешни, има техническа възможност да произвеждаме, но до момента няма серийно производство", каза Стоянов, цитиран от БНР.

Думите на Стоянов от последните дни се различават от това, което каза след посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон на 18 март. Тогава министърът каза, че Бретон е в България, "за да оцени възможността за увеличаване на производствения капацитет на нашата отбранителна индустрия с оглед необходимостта от производството на боеприпаси за попълване на запасите на страните членки на ЕС и НАТО".

"Българската армия все още не използва такива снаряди, но с нейната модернизация ще бъде променен и калибърът на използваните боеприпаси", каза Стоянов пред телевизия Bulgaria ON AIR, цитиран от пресцентъра на министерството на отбраната.

"Ние сме бъдещи потребители и подготовката на такова производство би помогнало армията да създаде необходимите си запаси от боеприпаси."

Още през януари, той каза че са подготвени искания за предоставяне на информация по проект за придобиване на 155-милиметрови гаубици за българската армия, които биха използвали същия калибър боеприпаси.

Във вторник по време на посещение във Велико Търново Стоянов каза, че две частни фирми са заявили, че произвеждат 155-милиметрови снаряди.

"Това са частни контракти, нямаме информация за сделките", каза министърът.

Можеше ли България да попълни националните си запаси

Унгария, която не дава военна помощ за Украйна, се включи в проекта на Европейската агенция за отбрана, за да попълни националните си запаси.

На сайта на агенцията пише, че "проектът може да се използва за попълване на националните запаси на държавите членки и/или за подпомагане на Украйна".

Според Тодор Тагарев действията на президента и назначения от него кабинет, които се отказват от европейското споразумение показват, "че за пореден път управляващите си позволяват да манипулират общественото мнение". По думите му тези изказвания на Радев "са в угода на Кремъл и нямат нищо общо с интересите на България".

"Има сериозна опасност да изпаднем в изолация и в ЕС и в НАТО", добави Тагарев.

Неразкритите взривове в сянката на войната на Русия в Украйна