"Абсолютно безхаберно". Как България рискува да загуби милиарди за въглищните райони

Той гради вече 10 години кариера в енергетиката. Учил е за енергиен инженер и работи по специалността си. 33-годишният Димитър Тодоров обаче не знае още колко дълго ще продължи това. Той е технолог в котелен цех в държавната въглищна централа „Марица Изток 2“ – една от централите, чието бъдеще е неясно.

„Хипотетично мога да стана сервитьор или барман“, казва Димитър.

„Но на никого не му е приятно нещото, което е учил и в което се е профилирал вече 10 години професионален път, да сменя със съвсем друга професия, да си сменя местожителството, заедно със семейството и децата. Става вече много сложно за всички нас.“

Тодоров и много други хора, които работят във въглищните централи, живеят в несигурност. Те не искат да се затварят централи, въпреки изискванията на Европейския съюз (ЕС).

Някои политици използват страховете на хората и искат централите да продължат да работят максимално дълго. Това може да струва на България поне 1,6 млрд. лева загубени европейски средства за въглищните райони - Стара Загора, Перник и Кюстендил - само през 2023 г., и над 10 млрд. лева през следващите години. Тези пари няма да дойдат, ако България не поеме ангажимент за намаляване на емисиите.

Производството на енергия от въглища обаче ще става все по-скъпо, казват експерти, с които Свободна Европа разговаря. Нерентабилните централи ще затварят - не заради изискванията на ЕС, а по икономически причини.

Накрая може централи да затворят и много хора да останат без работа, но България да не е взела и стотинка от парите, които ЕС предоставя, за да помогне именно на тези хора.

Ще дойдат ли парите за въглищните региони

Европейският Фонд за справедлив преход е насочен директно към тези региони, в които въглищната енергетика е водещ отрасъл. В България те са три – Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Причината е, че постигането на целите на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. минава през ограничаване на употребата на въглища. Парите от европейския фонд са предвидени за инвестиции в създаване на нови работни места и преквалифициране на хората, които сега работят във въглищната енергетика и които ще останат без работа.

"Марица Изток 2"

„Тези средства са именно за тези важни инвестиции – социални инвестиции, инвестиции за обучения, както и инвестиции за нови производства, които ще са по-устойчиви, така че да гарантират работни места, които гледат към бъдещето и са в професии на бъдещето“, каза пред Свободна Европа вицепремиерът Атанас Пеканов, който отговаря за управлението на европейските средства.

Средствата, предвидени за тези региони, са общо 1,2 млрд. евро (2,4 млрд. лева). За да дойдат те обаче, правителството трябва да изпрати на Европейската комисия т.нар. териториални планове за справедлив преход, които след това трябва да получат одобрение.

До момента правителството не е изпратило тези плановете в Брюксел.

България вече загуби 96 млн. евро (188 млн. лева) от тези пари, защото не изпрати плановете през 2022 г. Ако не ги изпрати през 2023 г., страната ще загуби още 826 млн. евро (над 1,6 млрд. лева).

Вицепремиерът Атанас Пеканов обяснява забавянето това, че с плановете трябва „да се поемат ангажименти за затваряне на въглищни мощности“. По думите на Пеканов миналата година служебното правителство не е искало да взема решение за затваряне на които и да е централи. А сега кабинетът не поема задължения в тази насока заради решението на парламента, което го задължи да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост на България.

„След решението на парламента от януари месец, това стана още по-трудно“, каза вицепремиерът пред Свободна Европа на 22 март. „То в общи линии ни спира по всякакъв начин да поемаме такива задължения. Това е ситуацията.“

По думите на Пеканов плановете за справедлив преход трябва да се съобразяват с ангажиментите, поети от страната с Плана за възстановяване, и да ги надграждат.

Решението на парламента обаче изисква предоговаряне на ангажиментите в Плана.

„По тази линия в момента е много трудно да се намери решение как да действаме напред“, добави вицепремиерът.

Планът за възстановяване не съдържа ангажимент за затваряне на въглищни централи, а за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. Вместо конкретна дата за затваряне на мощности, в него има проекти, които целят да намалят нуждата от въглища.

Плановете за справедлив преход е възможно да бъдат одобрени и без конкретна дата за затваряне на централи, ако съдържат проекти, които намаляват използването на въглищни мощности, каза пред Свободна Европа д-р Мария Трифонова, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

Предоговарянето на Плана предстои. Министърът на енергетиката Росен Христов каза, че при първите разговори с Европейската комисия кабинетът е срещнал „твърдо становище, че няма да е лесно“. Не е ясно колко дълго ще продължат преговорите, нито дали Брюксел изобщо ще се съгласи с българските искания.

Така излиза, че парите от Фонда за справедлив преход може да не стигнат до въглищните райони тази година.

Имат ли бъдеще въглищните централи

Депутатите от 48-ото Народно събрание задължиха кабинета да поиска от Брюксел отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищната енергетика с 40% до 2026 г., поет от България с Плана за възстановяване, и гаранции, че въглищните централи ще могат да работят без ограничения поне до 2038 г.

В подкрепа на това решение гласуваха депутати от всички партии в предишния парламент. Само 11 от народни представители от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не го подкрепиха. Служебният министър на енергетиката Росен Христов тогава защити идеята за предоговаряне на Плана.

По време на дебатите тогавашният депутат от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев каза, цитиран от „Медиапул“, че „дори да се налага България да връща пари по плана за възстановяване, по-добре е да запазим нашите ТЕЦ“.

Производството на енергия от въглищните централи обаче вероятно ще намалее в следващите години, казаха пред Свободна Европа експерти. Това ще се дължи не на решенията на българските политици, нито на европейските изисквания, а на пазара.

„Политическите решения не могат да влияят на пазарните условия и на икономическата съобразност на тези централи“, каза д-р Мария Трифонова, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията.

Тя посочва два фактора, които ще влияят на рентабилността на въглищните централи. Първият е стабилизирането на цените на пазарите на природен газ и електроенергия, които вече са на нивата от преди войната в Украйна. Вторият е повишаването на цените на квотите за въглеродните емисии на европейско ниво.

„Няма как да разчитаме само на политически решения, които да задължат едва ли не тези централи да работят на загуба или против европейското екологично законодателство“, каза Трифонова пред Свободна Европа.

Тя припомни и решението на Съда на ЕС, според което решението на българските власти да позволят на ТЕЦ „Марица Изток 2“ да нарушава европейските правила за вредни емисии, противоречи на европейското право.

Румяна Грозева, директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, също смята, че въглищни централи ще затварят по икономически причини - защото ще станат нерентабилни.

“Няма икономическа логика на този свят, наистина няма, която да поддържа дълго време едно нерентабилно производство. Няма значение то в какъв сектор е и колко работни места дава”, каза тя пред Свободна Европа. “Просто това значи да бъдат повлечени други важни сектори, каквито са образование и здравеопазване.”

Може ли да се изпълнят ангажиментите

Евродепутатът Радан Кънев също смята, че производството на енергия във въглищните централи ще намалява в следващите години по икономически причини.

„Въглищната енергетика има краен хоризонт, със сигурност, освен може би като някаква форма на кризисен военновременен резерв“, каза пред Свободна Европа Кънев, който сред евродепутатите, запознати отблизо с Механизма за справедлив преход. „Намаляването [на обемите на производство] през годините, които предстоят, ще бъде много естествен процес.“

Той посочи две ключови дати за българските въглищни централи. Първата е 2025 г., когато влиза в сила забраната за субсидиране на енергията, произведена от въглища. Това значи, че всички въглищни централи ще трябва да реализират продукцията си само на свободния пазар. Следващата дата е 2026 г., когато ще се увеличат значително цените на въглеродните квоти заради влизането в сила на нова европейска директива. В момента цената е около 100 евро за тон и тя се отразява на цената на крайната продукция.

Освен това по думите на евродепутата централите в Маришкия басейн трябва да направят големи инвестиции, ако искат да изпълнят европейските норми за вредни емисии, от които сега българските власти им предоставят дерогария.

Всичко това ще оскъпи производството на енергия от въглища.

Евродепутатът посочва също, че в момента в България има въглищни централи, които „работят в нарушение на действащото законодателство“.

Става дума за две централи - „Марица 3“ край Димитровград и „Брикел“ край Гълъбово, които екоминистерството затвори, защото нарушават екологичните норми. В момента срещу заповедите за затваряне се водят дела, а докато те завършат, централите работят.

Преди месец европейската прокуратура съвместно с българските власти претърси няколко централи, свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Разследването е за подозирани измами с въглеродни емисии.

„Виждаме една картина, която показва, че както намаляването с 40% сега изглежда възможно поради централите, които работят в нарушение на закона, така и значително по-голямо намаляване до 2030 г. ще се случи“, каза още Кънев.

„Отказът да се получат пари, които да компенсират това намаляване, да бъдат инвестирани в друг тип енергийни решения и изобщо друг тип икономически активности, за мен граничи с политическото безумие.“

Парите от Фонда за справедлив преход не са единствените, които България може да загуби. Европейските средства от Плана за възстановяване също са заплашени. Страната вече получи 2,7 млрд. лева, но остават още около 10 млрд. Те обаче няма как да дойдат, преди да завърши процесът на предоговаряне. Пречка пред получаването на следващия транш е и фактът, че парламентът не прие ключови закони, включително за борба с корупцията и за разследване на главния прокурор.

Забавянето може да попречи на страната да се възползва от парите, защото срокът за завършване на финансираните проекти е 2026 г.

Какво ще стане, ако парите не дойдат

Пропускането на възможността регионите да се възползват от средствата от Фонда за справедлив преход ще повлияе „пагубно“, смята Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.

„Цялата тази полемика вече няколко години - умишлено тупане на топката, имам усещането, че е сценарий, който да обезвери хората и да приемат каквото и да било решение“, каза Грозева пред Свободна Европа.

„Разликата е, че ако преди хората, включително и от комплекса [„Марица Изток“], все пак имаха някаква вяра, че държавата може да направи каквото е необходимо с политически механизми, за да запази комплекса в този му вид, сега вече на всички им става ясно, че това са по-скоро популистки изказвания“, добави Грозева.

Работниците от държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ например искат да се инвестира в развитието на региона и в създаването на нови работни места за хората, които сега работят във въглищните централи.

„Трябва да се осигурят нови работни места. В противен случай регионът загива“, каза пред Свободна Европа Деян Дяков, председател на КНСБ в „Марица Изток 2“. „Нашите хора са в голямата си част инженери - грамотни, опитни - монтьори, електротехници, механици. Това са хора, подготвени да работят в сферата на индустрията.“

„Регионът ще се обезлюди. Това е бъдещето, ако териториалните планове не заработят в спешен порядък“, добави Дяков. Той смята, че е работа именно на служебното правителство да намери начин да съгласува и внесе плановете, и го критикува, че не го е направило. „Безхаберието му е просто престъпно.“

Синдикалната организация на работещите в централата обаче смята, че страната в момента няма друг избор, освен да продължи да използва въглища, и критикува управляващите за това, че не са предприели мерки много по-рано.

„Трябваше много по-рано да се вземат мерки за ограничаване на въглеродните емисии, така че да не засегнат работните места и производството на електроенергия”, каза Дяков. „Това не се направи. На нас ни беше наложено от ЕС да затворим въглищните централи, а не да ги трансформираме в същите, но по-чисти производства.“

Димитър Тодоров от „Марица Изток 2“ смята, че България не трябва да затваря въглищни централи, без да има план с какво ще замести тези мощности. Той определя подхода на управляващите през последните години като „несериозен“.

„Не може през шест месеца да си сменяме визията за енергетиката“, каза той. „Когато става въпрос за енергетика, не може да подхождаме с такова безхаберие. В отговор на въпроса как се отнасят политиците - абсолютно безхаберно се отнасят.“

Докато въпросът не е решен и няма план, Тодоров и другите работещи във въглищните централи ще продължават да живеят в несигурност.

"Когато е спряна, Гълъбово става рай". Защо никой не може да спре ТЕЦ "Брикел" да замърсява