Български експерти в областта на изкуството са натоварени с нелека задача. Те трябва да установят автентичността на предполагаема картина на големия американски художник Джаксън Полък, открита наскоро в България.
Произведението е конфискувано от властите в рамките на полицейска операция в България, Гърция и остров Крит при разследване на престъпна група за трафик на културни ценности. Творбата се съхранява в Националната художествена галерия, а ако се докаже, че неин автор наистина е Полък, цената ѝ може да надхвърли 50 млн. долара.
Процедури за установяване на автентичността на картина се случват често по света. В България обаче е рядкост да се изследва потенциално произведение на автор от такава величина.
Красимира Кунева, която е работила в едни от най-престижните аукционни къщи във Великобритания, включително Кристис (Christie's), описа пред Свободна Европа начините да се провери произходът на подобна картина. Кунева е работила по верификацията на творби на различни художници от 20 век, сред които Анди Уорхол, Марк Шагал и Пабло Пикасо.
Тя казва, че процесът по установяване на авторство може да отнеме дълго време и да включва много специалисти, ровене в архиви и цял набор от техники.
Каталози и архиви
Една от първите стъпки при верифицирането дали дадена творба е на конкретен автор, е да се провери "всяка написана литература за твореца".
"По-известните и често познати още приживе творци имат публикувани почти изчерпателни каталози, в които творбите, за които се знае, че са техни, са по възможност снимани и подредени по хронологичен ред", казва Кунева. Според нея присъствието на една картина в каталога обаче не е категорично доказателство за нейната автентичност, както и обратното - липсата ѝ в литературата за автора не означава непременно, че тя не е оригинал.
Служител в Музея на изкуствата в Сиатъл посочва платното, докато разказва за текущата реставрация на картината на Джаксън Полък "Морска промяна", 2012 г.
"Абсолютно е възможно да се появи след много време картина, която не е била каталогизирана. Затова трябва да се предприеме възможно най-дълбокото изследване за всяка такава творба, особено ако е събудила любопитството на вече тренирани очи", казва още Кунева.
Освен каталозите има и допълнителни архиви, които се събират от фондации или изкуствоведи, които познават академично определен творец или период от време. Те събират снимки, писма и каталози на изложби, в които може да е попаднала дадена картина от популярен автор.
Съществува четиритомен каталог с творчеството на Джаксън Полък от 1978 г., както и още един от 1995 г. В сряда прокуратура съобщи, че не ѝ е известно намерената в България картина да е каталогизирана досега. Не е обявявана и за издирване като изчезнала.
Свободна Европа изпрати в петък запитване до фондация "Полък-Краснър" - създадена по завещание от съпругата на художника - Лий Краснър, в което помоли организацията да потвърди дали извършва подобни анализи и дали планира да го направи във връзка с откритата картина. Все още очакваме отговор. По думите на Кунева дори да не се занимава с подобен тип верификция, фондацията със сигурност притежава полезни архиви, до които властите и експертите в София нямат достъп.
Поглед на живо
Освен литературата, при анализ за автентичност на произведение експертите изследват и някои конкретни елементи от него. Това може да се случи на място или като се изпрати дигитализирана снимка.
При верификацията на произведения на някои творци, по думите на Кунева, се съставят комитети от няколко специалисти, които се събират например 2-3 пъти в годината, за да видят определена много оспорвана картина и да кажат заедно дали смятат, че е възможно тя да е автентична.
Подписът на автора и различни надписи и печати на гърба на картината са първите елементи, които могат да дадат допълнително информация за нея. "Това са фактори, които също могат да бъдат изследвани, като се сравнят с други подобни", казва Кунева. По нейни думи има и много картини с печати, които изглеждат, че са автентични, но всъщност маркерите не значат нищо.
Софийската градска прокуратура съобщи, че откритата в България картина има подпис, който изглежда като този на Полък. На гърба на произведението има надпис на английски език: "На моята много талантлива и скъпа приятелка Лорън Бекол. Честит рожден ден! 16 септември 1949" (Бекол е популярна холивудска звезда от средата на миналия век - б.р.) По-късно БНТ и бТВ съобщиха, че на гърба има и печат на колекцията на румънския авторитарен лидер Николае Чаушеску. До момента не е доказана друга румънска следа в историята на картината, а автентичността на изброените белези все още не е установена.
Флуоресценция
Друг начин за физическо изследване на картина e с помощта на ултравиолетова флуоресценция (ultraviolet fluorescence). Този процес е описан накратко в сайта на Националната галерия на Великобритания. Според описанието някои материали, използвани в картините, стават флуоресцентни и излъчват видима светлина, когато са изложени на ултравиолетово осветление.
Въпреки че повечето бои фосфоресцират по-слабо, някои пигменти и багрила, използвани в боите, се отличават с характерен цвят, когато са осветени с ултравиолетова светлина. Това може да бъде полезно за определяне на наличието на даден пигмент.
Тази екранна снимка е от уебсайта на френската лаборатория "Жил Перо" (Gilles Perrault). На нея се вижда оригинална картина вляво и осветена от ултравиолетова светлина вдясно.
По думите на Кунева ултравиолетовата светлина показва за по-тренираното око потенциалния период, в който е създадена творбата, дали има несъответствие в различни пигменти, доста често показва и наличието на реставрации по творбата.
Може да се види дали пигментите са поставени върху платното приблизително по едно и също време, или част от картината е дорисувана на по-късен етап. Може да се проследи и евентуална последователност в пигментите, които използва един творец. За тази цел е нужно експертът да е виждал достатъчно много творби на художника, на когото се смята, че може да бъде дадена творба, за да направи някакво заключение.
С ултравиолетова светлина се вижда също дали подписът е подправен или допълнително добавен, като във втория случай той изглежда по-различен спрямо останалата част на картината. "Това е много важен анализ, особено на маслените и акрилните бои", казва Кунева.
Това, което потенциално може да се направи след този вид изследване, е химичен анализ на пигментите, в случай че се стигне до спор и вече са изчерпани всички възможни архиви и мнения.
СГП съобщи, че на откритата в България картина е направен флуоресцентен анализ, който позволява да се открие точният химичен състав на боите. Това изследване е показало, че пигментите са подобни на тези, ползвани от Джаксън Полък в други произведения, като следствието не даде повече детайли. Експертите, съставили експертизата, препоръчват допълнителен анализ на свързвателя на боите. Той изисква вземане на проба, което според разследващите не е възможно на този етап.
Ако не докаже автентичността
Процесът по установяване на авторство може да отнеме ден, месец или повече от година в зависимост от достъпа до информация, с която назначените експерти разполагат, казва Кунева.
"Няма как да има същата историческа стойност".
По нейни думи, ако откритата в България творба не може да бъде доказана като произведение на Полък, държавата може да я запорира. Тогава произведението "няма как да има същата историческа стойност".
Също така пазарната ѝ цена ще бъде много по-ниска от предварителните оценки, тъй като те биха били валидни при наличие на съгласие за автентичност.
В този случай картината би могла да бъде показвана като "от периода на" Полък и "недоказано негова". "Ако е сигурно, че е от този период, тя е историческа творба от конкретната година и ако е категоризирана като последователна или от кръга на Полък, може да бъде разглеждана като исторически обект", казва още Кунева.
На този принцип се разглеждат някои много стари творби, чийто произход е много трудно да бъде установен.
Вижте също Джаксън Полък, актриса, диктатор. Какво знаем за мистериозната картина, открита в България