Експлозии, отравяне, руски агенти. Защо серия инциденти в България остават неразкрити

Малко след залез слънце на 21 март 2015 г. небето над най-големия и последен останал държавен оръжеен завод в България се изпълва с огнени кълба, които напомнят за бойно поле.

Мащабният пожар и последвалите експлозии в завода на ВМЗ унищожават голям склад с оръжия и боеприпаси и хвърлят в ужас жителите на Сопот. Кметът на близкия град Карлово, Емил Кабаиванов, описва гледка с огнени стълбове, издигащи се на височина до 200 метра.

По-малко от месец по-късно, на 14 април същата година, ВМЗ - Сопот отново е разтресен от експлозии.

Две седмици по-късно пък оръжейният магнат Емилиян Гебрев изпада в кома. По-късно бившият главен прокурор Сотир Цацаров публично ще обясни рязкото влошаване на здравословното му състояние със замърсена с пестициди салата от рукола.

Всъщност става въпрос за серия необясними взривове и едно отравяне, засегнали българската оръжейна индустрия през последното повече от десетилетие и все още останали неразкрити от българските власти. Голяма част от тях се случват, след като Русия окупира Крим през 2014 г.

Неразкритите взривове в сянката на войната на Русия в Украйна

"Дали е руска намеса или пък на някой друг, аз не мога да кажа. Но близко е до ума, че е напълно възможно да е така", казва пред Свободна Европа бившият кмет на Сопот Веселин Личев.

От 2014 г. насам зачестилите взривове в оръжейни складове и заводи в страната съвпаднаха с предоставянето на боеприпаси и друго военно оборудване от България и нейни съюзници в НАТО на Украйна, което драстично се увеличи след началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г.

Все още неразкритите инциденти започват с взривове в Ловнидол и Стралджа през 2011 и 2012 г., продължават със серия експлозии в Казанлък, Костенец, Горни Лом и Мъглиж през 2014 г., в Иганово край Сопот през 2015 г., отново в Мъглиж през 2020 г. и накрая в Карнобат през 2022 г. За нито един от тях все още няма влязло в сила окончателно съдебно решение, което да изяснява причините за инцидента.

Последният инцидент

Точно 5 месеца след началото на пълномащабната война, започната от руския президент Владимир Путин, склад за боеприпаси, принадлежащ на една от компаниите на Гебрев, ЕМКО, изгаря в пламъци край Карнобат.

Оръжейният търговец каза пред британския в. "Гардиън", че е "100 процента сигурен", че зад този инцидент стоят руски агенти, но по-късно каза пред Свободна Европа, че това може да бъде доказано само от прокуратурата.

Междувременно бившият премиер Кирил Петков разкри пред немското издание "Ди Велт", че в първите дни на инвазията България е осигурила около една трета от боеприпасите за украинската съпротива.

Изгорелият склад на ЕМКО край Карнобат.

Макар да отрича в склада му в Карнобат да е имало продукция, предназначена за износ в Украйна, Гебрев признава значимостта на българската оръжейна индустрия, която е основен производител на съветски боеприпаси, използвани широко от украинската армия.

"Българската [оръжейна] индустрия в годините, а и сега, когато се води тази безумна война, доказва своето значение."

Именно Гебрев е един от най-острите критици на българската прокуратура, който многократно твърди, че тя се опитва да прикрива истинските причини за зачестилите инциденти в български оръжейни обекти.

"Тези разследвания не могат да продължават с години"

На този фон бавните и непрозрачни разследвания на тези инциденти засилиха съмненията, че българската прокуратура не е склонна да разследва напълно ефективно предполагаемото руско участие в тях.

Разследващите органи в страната станаха обект на допълнителни критики и заради факта, че почти всяко тяхно действие се оказваше провокирано от външни разкрития за предполагаеми саботажи, извършени от руски тайни агенти.

"Аз смятам, че е важно да има отчетност. В един момент прокуратурата да застане и да каже докъде са стигнали, защото тези разследвания не могат да продължават с години", коментира пред Свободна Европа бившият депутат от "Демократична България" Мартин Димитров.

Мартин Димитров

По неговите думи "ако допускаме да влизат лица в България, да участват в подобни саботажи и след това да няма наказателни мерки от страна на българската държава, тези саботажи ще продължат толкова дълго, докато няма мерки, докато не се защитим".

Димитров и бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов неотдавна настояваха специална парламентарна комисия да провери действията на прокуратурата и службите по повод поредицата необясними взривове.

"Ако ние сме уязвими, в смисъл, че има хора, които не са с проверен интегритет, които имат определена слабост, която ги подрежда по-скоро в подкрепа на чужди интереси, отколкото интересите на България, то можем да очакваме провокации и в бъдеще", каза Шаламанов пред Свободна Европа.

Отравянето на Гебрев

Случаят с отравянето на Емилиян Гебрев е един от примерите за това колко мудни могат да изглеждат действията на българските разследващи. Трябваше да минат няколко години, след като той изпадна в кома на 28 април 2015 г., за да признае прокуратурата, че състоянието му е причинено от неидентифицирано фосфорно-органично вещество, поставено върху дръжката на колата му от руски агент.

Това обаче се случи едва след като британските власти свързаха този случай със заподозрян за атаката с Новичок срещу бившия руски агент Сергей Скрипал през 2018 г. в Солсбъри.

През 2020 г. българските власти повдигнаха задочни обвинения срещу трима руски граждани във връзка с опита за убийство на Гебрев - на Денис Сергеев (известен още като Сергей Федотов), Егор Гордиенко (известен и като Георги Горшков) и Сергей Лютенко (известен и с прозвището Сергей Павлов).

Британската полиция твърди, че има доказателства за участието на Сергеев в отравянето на дезертиралия руски шпионин Скрипал, за което Лондон смята, че е извършено от агентите на руското военно разузнаване ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин.

Анатолий Чепига и Александър Мишкин

"И в момента има хора, които са на служба в ДАНС, които и до ден днешен твърдят, че въобще не е имало отравяне, не е имало терористичен акт, нищо не се е случило. Дори самият главен прокурор беше започнал да говори за някакви руколи и други смешни твърдения, които просто не може да повярва човек, че такова нещо може да излезе от устата на главен прокурор на дадена страна", коментира Гебрев пред Свободна Европа.

По думите му разследващите в България са били "принудени от външен натиск" да насочат делото в посока на руските следи "с изключително голямо нежелание".

"Държавен тероризъм"

След като британските власти и разследващият сайт Bellingcat идентифицираха руския екип на ГРУ, свързан с атаката в Солсбъри, през 2021 г. чешкото правителство обвини Русия в "държавен тероризъм" заради смъртоносна експлозия в депо за боеприпаси във Врбетице през 2014 г.

Двамата предполагаеми агенти на ГРУ, заподозрени от чешките власти, че стоят зад този инцидент, са Александър Мишкин и Анатолий Чепига. Те са същите, обвинени от Великобритания в отравянето на Скрипал заедно със Сергеев, когото България пък разследва за отравянето на Гебрев.

Емилиян Гебрев

Някои от боеприпасите, унищожени във Врбетице, са принадлежали на Гебрев и според сведения на украинските служби са били с калибър, който предполага, че са предназначени за използване именно от украинската армия. Самият Гебрев обаче отрича тази продукция да е била предназначена за реекспорт.

Десетина дни след разкритията на чешките власти последва пресконференция на българската прокуратура, на 28 април 2021 г., на която тя за първи път допусна, че четири взрива в България може да са дело на шестима руски агенти и ги свърза с отравянето на Гебрев.

Става въпрос за експлозия в база на компанията му ЕМКО в Ловнидол през 2011 г., двата инцидента във ВМЗ - Сопот през 2015 г. и взрив в завод "Арсенал" край Мъглиж през 2020 г.

Тогава говорителката на главния прокурор Сийка Милева каза, че "значително количество боеприпаси и експлозиви", унищожени при инцидента в Ловнидол, са били "предназначени за износ към Министерството на отбраната на Грузия".

Милева допълни, че "целта на действията на руските граждани е била да се попречи на доставките на специална продукция" за Украйна и Грузия, където Русия има голямо военно присъствие в две отцепнически области - Абхазия и Южна Осетия. Москва ги призна за независими след петдневната си война с Тбилиси през 2008 г.

На пресконференцията през април 2021 г. българската прокуратура съобщи още, че веществени доказателства за взривовете във ВМЗ са били унищожени при пожар в сграда на МВР в края на май 2015 г. Нещо, което до този момент никога не беше съобщавано.

ВМЗ - Сопот

Според първоначалната информация за този пожар, той беше възникнал след късо съединение в сградата на бившия Институт за специална техника. Шест години по-късно обаче прокуратурата го определи по-скоро като палеж, защото според експертиза по случая пожарът "не е възникнал в резултат на спонтанно запалване".

На този фон публикувани от Bellincat данни показаха, че в дните преди този инцидент двама предполагаеми агенти на ГРУ, по-късно обвинени в отравянето на Гебрев, са напуснали България.

Става въпрос за Гордиенко (Горшков) и Сергеев (Федотов), които се оказаха преминали в Сърбия от България на 29 май 2015 г., за да отлетят за Москва от Белград още на същия ден.

Още съмнителни взривове

Един от все още неразкритите взривове в български оръжейни складове, за които прокуратурата официално не подозира саботаж, се случи преди повече от 10 години край Стралджа.

Митко Караколев все още е преследван от случилото се на 5 юни 2012 г. в обекта на оръжейната фирма "Берета Трейдинг", близо до пътен възел Петолъчката.

Тогава трима души загинаха, сред които и бивш колега на Караколев, когото той познава от дете, след пожар и експлозии, разтърсили оръжейния склад.

"Колкото и да обикалям района на базата, приятеля си няма да мога да го вдигна. Да го изправя и да го изкарам от камъните, където го намерихме на парчета", разказа той пред Свободна Европа.

Унищожените складове край Стралджа.

Силата на експлозиите е била толкова голяма, че много местни жители ги помислят за земетресение. Повече от 600 души от близките села са евакуирани.

"Аз, откровено казано, си помислих, че това е атомна война. И изскочих тук пред хижата, и се обръщам в тази посока, и виждам нещо подобно на атомна гъба. Ей така, спокойно се издига нагоре", разказа Атанас Балакчиев, който в онзи момент се намира на близката хижа "Люляк".

Първоначалното заключение на разследването е, че инцидентът е предизвикан от работници, които са разглобявали бойна глава на ракета "Двина". Собственикът на "Берета трейдинг" Десислав Делев е обвинен в небрежност, но след това е оправдан на първа инстанция.

Следва промяна в обвинението му и нов процес на първа инстанция. В следващите 10 години делото срещу него многократно е връщано за прецизиране на обвиненията и до днес няма присъда дори на първа инстанция.

Прокуратурата обаче игнорира факта, че част от складовете са били наети от друга фирма - "Сейдж консултантс". Наскоро компанията беше включена от Русия в забранителен списък.

Материалите от първото разглеждане на делото срещу Делев показват, че "Сейдж Консултантс" е складирала там стока на стойност 28 млн. долара.

Десислав Делев

Разследващият сайт BIRD публикува разрешително на името на компанията за износ на оръжия в Грузия, издадено само два месеца преди експлозиите.

"Тази стока беше за Грузия. Знаете, там [беше] войната с Русия. Русия няколко пъти е писала до България да не се разрешава експорт за Грузия, да не се изнасят неща за там. Фактът сега, че обявиха фирмата в този списък на забранените дружества, показва, че има сериозен мотив за това нещо. И има такива косвени доказателства доста, които водят в тази посока [- саботаж]", каза Делев пред Свободна Европа.

Експертиза от първото дело срещу Делев гласи, че има доказателства за "взривно горене" във всеки от петте склада на базата, които са били наети от "Сейдж Консултантс". Делев твърди, че не е възможно експлозиите да са били с такъв мащаб, ако всичко е започнало само от взрив в една сграда.

"По принцип тези бази се изграждат така, че да не се допуска да има детониращ ефект между складовете. За да стане това нещо, трябва да бъдат разрушени валовете, които се изграждат специално около всеки склад. При нас няма никакво нарушаване на валовете, никакво обгаряне, а всъщност всички складове са взривени. По елементарна логика това води, че има някаква намеса, защото всичко беше унищожено - в буквалния смисъл на думата", каза Делев.

Свободна Европа попита Окръжната прокуратура в Ямбол дали действително не е разследвала предполагаем саботаж в случая и оттам потвърдиха с обяснението, че не са намерили нито една следа в тази посока.

Взривът край Стралджа.

"11 години ехтят взривове"

Призивите на Мартин Димитров и Велизар Шаламанов за специална парламентарна комисия засега остават без отговор. Без отговор останаха и въпросите им в края на третия премиерски мандат на Бойко Борисов - дали той е имал информация от службите за руска намеса в някои от взривовете в последното десетилетие. Борисов управляваше почти през цялото време от 2009 до 2021 година.

"11 години ехтят взривове, отравят хора и нищо не се вижда. Нищо не се разбира. Нищо не се разследва", коментира пред Свободна Европа и друг бивш министър на отбраната - Бойко Ноев.

Той е един от най-големите критици на действията на прокуратурата по повод взривовете в оръжейни обекти и отравянето на Гебрев. Според Ноев "прокуратурата прави всичко възможно да прикрие и да замаже следите, да затрудни разследването".

Той твърди, че докато Великобритания разполага със стотици разследващи по случая с отравянето на Скрипал, в България екипът, който разследва отравянето на Гебрев, е бил само от двама души.

Бойко Ноев

"Това е едно от многото доказателства, че прокуратурата и изпълнителната власт, по времето на Бойко Борисов, а прокуратурата и сега, не желае истината да излезе наяве", добави Ноев посочвайки като едно от основните причини за това "влиянието на Русия в специалните служби и прокуратурата".

Той посочва и подписаното през 2017 г. споразумение за сътрудничество между тогавашните главен прокурор Сотир Цацаров и руския главен прокурор Юрий Чайка като доказателство, че "влиянието на Русия върху нашите органи и прокуратурата в частност е несъмнено".

Разследващият журналист от Bellingcat Христо Грозев пък директно обвинява българската прокуратура, че крие информация за руска връзка в част от взривовете от своите западни колеги. Наскоро той беше изслушан в българския парламент, след като Москва го обяви за издирване.

"Ако това е така, означава, че България не спомага на други страни, като разследва същата група, същите престъпници, по подобни действия и практически прикрива участието на ГРУ в българските взривове", каза Грозев по време на изслушване в парламентарна комисия през януари.

Свободна Европа отправи запитвания по Закона за достъп до обществена информация до Министерския съвет, ДАНС и МВР - дали службите са засичали и предавали на прокуратурата данни за руска намеса в инциденти в оръжейни обекти в последното десетилетие. Исканията за информация обаче бяха отхвърлени заради висящото прокурорско разследване по темата.

Свободна Европа изпрати и подробни въпроси за хода на делото и до държавното обвинение, но до редакционното приключване на този текст оттам не последваха отговори.

Иван Гешев

Главният прокурор Иван Гешев обаче отрече през януари подчинените му да крият информация от своите колеги във Великобритания и Чехия.

"Това, което мога да кажа, е, че по случая с взривовете имахме много добра комуникация с колегите от Чехия. Аз, включително, говорих по телефона по този случай с предишния чешки главен прокурор и, вярвайте ми, всичката информация, която може да е полезна и на чешката страна, и на българската, е разменена коректно", каза той пред медиите в кулоарите на парламента в средата на януари.

На въпрос на Свободна Европа за развитието на разследването за руски саботаж при взривове в оръжейни складове в страната, както и за отравянето на Гебрев, Гешев отговори, че шестима руснаци вече са били обвинени във връзка с взривовете.

"По това дело, вече на закритата Специализирана прокуратура, бяха привлечени шест руски граждани като обвиняеми и обявени за издирване - най-вероятно, които са свързани с руските служби за сигурност."

Това е първият път, в който българската прокуратура съобщава, че шестима руснаци са обвинени за взривовете. Кои са техните имена и за кои взривове са привлечени към наказателна отговорност обаче засега не е ясно.