Министърът на финансите предлага минимална заплата от 940 лв. догодина

От догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева месечно, каза пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.

Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година.

Планира се през 2025 година минималната заплата да се увеличи до 1038 лева, а година по-късно - до 1128 лева.

За да бъде приет този бюджет, той трябва да бъде одобрен от парламента. Велкова ще преложи бюджета на следващото Народно събрание, което ще бъде съставено след изборите на 2 април.

Минималната работна заплата беше повишена до 780 лв. от 1 януари 2023 г., с решение на служебното правителство в последните дни на декември. Повишението беше с 9,9% спрямо последното, а увеличението на годишна база е с 20%., според Министерски съвет.

В края на 48-ото Народно събрание беше въведен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Той гласи, че минималната работна заплата за следващата година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Вижте също "Държавата не фалира". Служебното правителство предлага увеличаване на данъци, за да намали дефицита

За първи път приходите не са планирани консервативно, каза Велкова. За да се подсигури финансовото министерство, тя ще предложи два буфера в бюджета за 2023. Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи. Другият буфер е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото, каза Велкова.

Заедно с новия проектобюджет Министерството на финансите предложи пакет от промени във фискалните закони. С тях трябва се въведе данък свръхпечалба и да се премахнат част от антикризисните мерки.

Вижте също Бедност и инфлация. Всички се борят с вятърни мелници преди изборите

С пакета промени се предлага връщане на 20% данък добавена стойност (ДДС) за заведенията и фитнесите. Той беше намален на 9% по време на пандемията от COVID-19. С намален ДДС трябва да останат само хлябът, брашното, детските храни и книгите. 20% ще е ДДС и за природния газ и отоплението с парно след 1 юли 2023 г. Ще се повиши и акцизът на електронните цигари тип вейп.