"Не република, а черна дупка". Блогър направи филм за "освободените" в Мариупол и Донецк

Преди годишнината от началото на войната, която Русия води в Украйна от февруари 2022 г., блогърът Александър Штефанов пътува до Мариупол и Донецк, които са под руски контрол, и заснема 4-часовата документална лента "Обикновена денацификация".

Заглавието иронизира тезата на руския президент Владимир Путин, който изтъква като една от причините за военната инвазия „денацификацията“ на Украйна, където действа „нацисткият режим на Киев“.

Младият руснак илюстрира разказа си с корена на политическите събития в Украйна, чието начало е в края на 2013 г. Тогава започват първите големи протести срещу отказа на тогавашните управляващи, начело с проруския президент Виктор Янукович, да поемат курс към Европейския съюз. Демонстрациите са на Майдана - площада на независимостта в Киев.

Филмът не се хареса нито на украинците, които се възмущават от споменаването на събитията на Майдана като държавен преврат, нито на руските Z-патриоти. Последните сега призовават за масови доноси срещу Штефанов до правоохранителните органи, което би могло да му донесе обвинение и присъда по руските закони за "фалшификации" за войната.

Историкът пътува до Украйна с хуманитарната организация "Общество. Бъдеще", създадена от руския националист Роман Юнеман. През февруари 2022 г. той подкрепя признаването на независимостта на ДНР и Луганската народна република (ЛНР). След това нарича пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна "грешка", но и казва, че "човек не може да желае поражение за своята страна, дори и това да не е правилно".

Штефанов коментира, че не знае доколко организацията подкрепя войната, но е видял как нейните представители правят добро - помагат на цивилни в ДНР.

Преди пътуването доброволците са предупредени да не ядат и пият това, което предлагат местните жители: "Има риск да бъдете отровени". Така започва филмът, продуциран със собствени средства.

"Обикновена денацификация" е събрал повече от половин милион гледания. Много от коментарите изразяват възхищение от смелостта на 23-годишния историк и обективния му подход към темата. След появата на филма в YouTube авторът получава и смъртни заплахи, но продължава да живее в Москва.

Като Сталинград. Постапокалипсис в Мариупол

От март миналата година Александър Штефанов опитва да намери възможност да влезе законно в ДНР, за да види как живеят хората там в условията на война. Но не получава официално разрешение за посещение на региона.

В крайна сметка успява да се присъедини като доброволец към "Общество. Бъдеще" и това му позволява да пресече руската граница. Така се озовава в ДНР - самопровъзгласилата се още през 2015 г. сепаратистка република, която в края на миналата година беше обявена за анексирана от Русия след незаконен референдум.

Сега Штефанов казва, че е бил подготвен, че може да не се върне.

"Мислех си, че може да се окажа "в мазето" (местата, където хора, обявили се срещу властта, са незаконно задържани в ДНР) и започнах да харча малко повече от спестяванията си преди да замина. Направих някои разпореждания в случай на смърт, но не и завещание при нотариус", разказа той пред Радио Свобода.

Как Ирина и Иля Тесленко оцеляха при руската обсада на Мариупол

По думите му животът в Мариупол прилича на постапокалипсис - разрушени стени, счупени прозорци, няма отопление. Няма достъп до канализация, водоснабдяването е повече или по-малко засегнато, електричество се подава с прекъсвания, и то не навсякъде. Има проблеми с телефонната комуникация.

"Градът е много разрушен, прилича малко на Сталинград (след битката през 1942-1943 г. по време на ВСВ). Не видях нито един жилищен блок, който да не е пострадал. Сигурно ще намерите такива, но очевидно са малко", разказа още блогърът пред "7х7".

Мариупол

От разказа във филма става ясно, че местните хора могат да теглят пари от банкомати на ДНР - т.нар. централна републиканска банка. Магазините работят, идват много строителни работници, които получават добра заплата и трябва да има къде да я харчат. По думите на Штефанов по този начин икономиката се раздвижва.

"Но руските компании не са отишли там, въпреки че казват, че някъде има един банкомат на Сберабанк (голяма руска банка). Тези, за които украинската пенсия е била на карта, я получават. Ако хората живееха само от пенсиите на ДНР, се опасявам, че нямаше да останат пенсионери", казва още той.

И добавя, че украинските пенсии също не са много големи, но все пак са се изплащали редовно.

"Хората обменят гривни за рубли по старата схема, изработена в продължение на осем години в ДНР. Отиват при едни хора, които стоят на всеки пазар, те правят превод по сметка и им дават рубли - по адски неизгоден курс", разказва още блогърът.

И уточнява, че в групите в социалните мрежи местните дилъри на валута предлагат да обменят гривни за рубли по курс с 5-10% по-нисък от официалния.

Още нещо го изненадва. Преди да отиде в Мариупол, не мисли, че мобилизацията е такава огромна трагедия за хората от ДНР. Казва, че ДНР като цяло прилича на Руската федерация, само че е по-лошо - постепенно преминава към руската правна рамка, но това става бавно.

"Животът на един московчанин сега е по-ценен за Русия, отколкото този на жител на ДНР. Жителите на ДНР на възраст над 50 години масово се сражават, руските граждани на същата възраст по правило не са мобилизирани, поне в Москва", допълва историкът.

По данни на руските власти в Мариупол са останали да живеят около 100 000 души. Штефанов казва, че около половината от предвоенното население на града е в други части на Украйна, малко по-малко са заминалите за Русия (по данни на ООН 350 000 от 430 000 жители са напуснали града).

"Защо дойдохте да ни освобождавате?"

Впечатлението от Донецк е неочаквано: градът, с изключение на няколко квартала, не изглежда много разрушен и дори е красив. Единственото, което напомня за войната, са звуците от стрелба и огромният брой военни по улиците.

"Разрушенията са локални. Дори не бихте разбрали, че там се води или че е имало война, когато обикаляте центъра. Боевете бяха локализирани около районите в непосредствена близост до линията на съприкосновение с украинската армия - Петровка и Киевски район", казва Штефанов.

Иронията е, че в годините след Евромайдана и преди пълномащабната война на Русия в Украйна нещата не стоят така и заради това между Донецк и Мариупол има съперничество. Пристанищният Мариупол става един от най-проспериращите градове в Украйна, в който властите в Киев инвестират, за разлика от Донецк.

"Местните гледаха всичко и казваха: ние страдаме тук вече осем години, а вие се "въргаляте в масло". Освен това много жители на Донецк редовно пътуваха до Украйна, за да кандидатстват за социални помощи и пенсии. Отиваха в Мариупол и виждаха тази разлика. Това им се струваше много несправедливо", казва Штефанов.

Сега нещата са наобратно - жители на Мариупол се евакуират в Донецк и виждат, че той изглежда много по-добре след осем години гражданска война, отколкото Мариупол след два месеца активни бойни действия.

"И те питат: "Защо е така? Защо дойдохте да ни освобождавате?", казва историкът.

"Хващайте подозрителните, бийте ги и ги убивайте"

Штефанов установява, че освен обвиненията към Запада, сред управляващите се отличават антисемитските изказвания и аргументи, че евреите са виновни за всичко. Казва, че юдофобията е много разпространена сред милицията на ДНР. Най-често такива хора, които искат да се бият и да убиват, са членове на неоезически религиозни сдружения.

Не забелязва антисемитски настроения сред цивилното население на Донбас, но става свидетел на нещо още по-страшно:

"Бях шокиран от думите на един човек, който говореше по микрофона в Донецк: "Хващайте подозрителните, бийте ги и ги убивайте". Никога няма да забравя красива млада жена в Мариупол, която каза в микрофона, че сама ще вземе пушка и ще убие всички проукраински настроени. Бях в шок от тези прояви на животинска омраза".

Според него този ефект е постигнат чрез демонизиране на украинците и манипулиране на различни факти. Например смъртта на хора на 2 май 2014 г. в Одеса по време на ожесточени сблъсъци на привърженици и противници на Евромайдана - тогава проруски активисти изгоряха в подпалена сграда. Свидетелства и записи обаче показват, че самите те са били въоръжени с коктейли "Молотов", заради които започва пожарът.

"Пропагандата се възползва от тази трагедия, като повтаряше, че украинците са чудовища от плът и кръв, че те горят хора, че са способни на всичко. Войната с Украйна в ДНР се представя като Велика отечествена война", казва историкът.

И добавя, че в една от популярните песни в Донбас се пее:

"Майко, както през 1941 г., демоните дойдоха при нас от Запада. Те са на всяка врата, разстрелват съпруги и майки. Те горят хората живи. Възстани, Донбас, ти ще станеш нов Брест! (беларуски град, който удържа на нацистките атаки по време на войната - б.р.)".

"Заради такива действия омразата започна да владее хората. Повечето руски граждани бяха подведени от обяснението, че това е отбранителна, неизбежна война и че Украйна е агресор, а ударите са превантивни", казва Штефанов.

Една от героините във филма е възрастна жителка - търговка с шапка с етикет Dolce & Gabbana, която много емоционално казва, че е била щастлива, когато е разбрала за войната с Украйна. Друг от героите във филма нарича мазетата, в които са измъчвани и изтезавани хора, с умалителното "мазенце".

"Някои жители на ДНР имат злорадо отношение към украинците, казват: "Ние живяхме под бомбардировки, сега вие", разказва Штефанов, който обаче смята, че такива са все по-малко.

"Не република, а черна дупка"

"В началото на войната някои жители на ДНР се надяваха, че тя ще приключи бързо и ще промени живота им към по-добро. Но когато техните близки и познати започнаха да се завръщат по домовете си в ковчези, промениха отношението си към специалната военна операция", добавя историкът.

Казва, че не е очаквал това, като се имат предвид постоянните изявления на руската пропаганда за подкрепата от страна на жителите на ДНР за войната.

А дали е срещал поне един човек в Мариупол или Донецк, който да има по-добър живот след 24 февруари 2022 година?

"Срещнах точно един човек, на когото се е подобрило положението - строител от Москва, който получава договор за няколко милиона долара за възстановяване на къща в Мариупол. От местните жители очевидно никой не е станал по-добър", отговаря блогърът.

Получил е много писма и казва, че фактите са разбили романтичния образ на ДНР като малка демокрация, която уж се защитава от голямата и зла Украйна, формирал се в съзнанието на някои руснаци.

"В действителност ДНР е буркан от паяци, в който елитите постоянно се хапят един друг, между различните фракции има сблъсъци, а народът се възприема като ресурс. Сега ДНР не е народна република, не е република, а черна дупка, в която е принудено да се намира населението на Донбас, за което не ни пука", казва Штефанов.

По думите му Русия е искала да продаде Донецк и Луганск, да ги размени срещу влияние върху цяла Украйна. И в името на това влияние е дала кормилото на хора, които са накарали населението на ДНР да живее в анархия, разруха и безсилие.

"Много от жителите не харесват ръководството на ДНР. То има нисък рейтинг, трудно е да си представим по-лоша власт от ръководството на ДНР, което беше една от причините пристигането на Русия да се възприема положително", казва още Штефанов.

Младият историк обаче иска да вярва, че за много зрители филмът му е бил първата крачка встрани от радикалния милитаризъм и подкрепата "за целия този ужас".

Казва, че в първите дни след излизането на филма, когато е започнал да получава заплахи, включително смъртни, е било обезпокоително. Сега тревогата се е притъпила - не иска да се страхува и да мисли за рисковете.

Штефанов още живее в Москва и не иска да напусне - не знае как ще живее в емиграция. "Не заслужавам да изтърпявам несправедливо наказание заради убежденията си. Това е богоугодно действие: "Щастливи са онези, които са преследвани, защото са прави", казва той.

"Денацификация" или все по близо до нацизма

Штефанов се интересува от историята на нацистка Германия и как е действала военната пропаганда по онова време. Казва, че войната на Хитлер много прилича на тази, започната от руското ръководство - по отношение на нейните цели и декларирани задачи.

По думите му много от пропагандните похвати за оправдаване на агресията са едни и същи. Например в нацистка Германия се говори за колективен Запад в лицето на Франция, Великобритания и САЩ, който не може да приеме, че Германия се надига и затова е създал съюз за агресия срещу нея.

"Не искам да кажа, че Русия е Третият райх, но по отношение на създаването на военни разкази те са много подобни. Мисля, че това се случва, защото режимите са се оказали в сходни исторически обстоятелства", казва Штефанов.

Историкът добавя още, че Z-патриотите са били мнозинството, когато войната започна, сега са по-малко, но все още са много. Той се опитва да разговаря с тях и смята, че някои са в състояние да разберат другата гледна точка и са готови да видят грешките и лицемерието на руското ръководство.

Но вижда и голяма опасност. Припомня, че нацизмът е идеология, която поставя държавата и нацията на преден план, задължително трябва да има врагове - като правило групи от хора, обединени на определена основа: комунисти, англосаксонци или евреи.

"Най-важното, което осъзнах, е, че нацизмът е нещо, до което можем да стигнем като държава. Мислим, че сме се отдалечили от него, но не е така. Възможно е връщане към практиките на нацизма - това беше моето заключение", казва авторът на "Обикновена денацификация".

Градовете, които вече не съществуват