Мистерията "Северен поток": Какво знаем за взривовете в Балтийско море

През първата половина на септември 2022 г. танкер под гръцки флаг отплава на изток от холандското пристанище Ротердам. Навлиза в Балтийско море и преминава през оживен канал, през който всяка седмица се движат десетки кораби към големи германски, руски и други балтийски пристанища.

Данните от сайтове за проследяване на морския трафик показват, че танкерът е спрял източно от датски остров, където остава за близо седмица, след което продължава пътуването си на изток.

Около две седмици по-късно на почти същото място серия от подводни експлозии разрушиха части от газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" - основни канали за доставка на руски природен газ за Германия и други държави в Европа.

Разкритията за танкера и маршрута му бяха направени първоначално от финландски вестник, а след това и в разследване на датската обществена телевизия.

Заедно с разкритията, че германската полиция е претърсила яхта, наета в германско пристанище от хора, за които се съобщава, че са показали украински паспорти, подробностите дават нови парчета от загадъчния пъзел какво е причинило подводните взривове и кой може да е отговорен за тях. Но не го сглобяват докрай.

Какво точно се е случило с газопроводите

В продължение на години газопроводите, зад които стои Русия и снабдява с руски газ част от Европа, бяха предмет на спорове между европейските страни и Съединените щати.

Вашингтон предупреждаваше дълго, че те задълбочават зависимостта на Европа от руската енергия. Украйна също беше голям критик на проекта за "Северен поток 2", чрез който Русия заобикаля страната и това намалява приходите на Киев от транзитни такси за трансфер на природен газ през инфраструктурата на Украйна.

Доставките на газ по "Северен поток" бяха ограничени още в началото на мащабната инвазия на Русия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. Войната доведе до отказ на почти всички европейски държави от руски газ. По време на експлозиите, газопроводите не са били в експлоатация, но са съдържали газ.

На 27 септември шведски учени съобщиха, че са засекли сеизмични вълни от експлозиите ден по-рано. Те са били насочени към място на дъното на Балтийско море на повече от 100 метра под повърхността.

По-късно датските военни разпространиха видеозапис на вихър от газове, излизащ на морската повърхност над мястото.

В крайна сметка се стигна до заключението, че газопроводите са били частично разрушени с експлозиви.

Представители на САЩ нарекоха взривовете саботаж, а европейските власти по-късно заявиха, че сложността на инцидента - по-специално дълбочината, на която са били поставени експлозивите - сочи за държавен участник, който има достъп до сложно водолазно оборудване и детонатори.

Има ли замесен гръцки танкер

Миналия месец финландският вестник Verkkouutiset публикува материал, базиран на данни от тракерите за проследяване на кораби. Повечето търговски плавателни съдове по света имат транспондери, които позволяват на компаниите майки, морските застрахователи или правоприлагащите органи да проследяват местонахождението им.

От данните се стига до Minerva Julie, 183-метров танкер за нефт и химикали, плаващ под гръцки флаг, който отплава от ротердамското пристанище в Северно море на 2 септември. Той навлиза в Балтийско море, северно от датския остров Борнхолм, и три дни по-късно спира движението си на изток.

Данните от проследяването показват, че през следващата седмица корабът се е движил напред-назад в непосредствена близост до мястото, където две седмици след това избухват взривовете.

Според датския телевизионен оператор TV 2 корабът няколко пъти се е намирал на по-малко от 500 метра от мястото и е преминал над газопроводите поне 29 пъти.

След това корабът продължава на изток, на 14 септември спира в естонската столица Талин, а по-късно отплава за Санкт Петербург, Русия.

Морски експерти казват, че не е необичайно кораб да спре по средата на пътуването си на дрейф - например в очакване на нови поръчки за плаване от корпоративните собственици.

В отговор на молба за коментар базираният в Атина собственик на гръцкия танкер, Minerva Marine, потвърди, че корабът е бил на дрейф на това място, докато е очаквал заповед за плаване.

"След като получи заповед за плаване, корабът се отправи към следващото си пристанище - Талин, Естония", се казва в имейл до Радио Свободна Европа след първоначалната публикация на тази статия.

TV 2 цитира статия на руския журналист Александър Невзоров, според когото един от съсобствениците на Minerva Marine се е срещал в миналото с висши руски служители, включително с президента Владимир Путин.

Украински официални лица твърдят, че компанията е превозвала руски въглища и нефт в нарушение на санкциите на Европейския съюз.

Русия отрича да стои зад взривовете.

Германските власти и яхтата

През януари тази година германските федерални власти претърсиха туристическа яхта, която е наета в германския град Рощок. По-късно плавателният съд беше идентифициран като "Андромеда" - 15-метрова туристическа яхта.

Претърсването на яхтата, както съобщават германските следователи в писмо до Радио Свободна Европа от 8 март, е било извършено въз основа на подозрения, че "въпросният плавателен съд може да е бил използван за транспортиране на взривни устройства", замесени в експлозиите на газовите трасета.

"Оценката на иззетите следи и предмети продължава", казват те и не дават повече подробности.

Германските медии, включително Der Spiegel и Die Zeit, съобщиха, че "Андромеда" е била наета от група от шестима души, някои от които са показали украински паспорти за идентификация, и е отплавала от германското пристанище Рощок на 6 септември. Юридическото лице наемател е полско дружество, собственост на двама украинци, твърди Die Zeit.

Разследващите са открили и следи от експлозиви върху маса в каюта на яхтата.

Сателитна снимка на теча

Die Zeit, който си сътрудничи с германския телевизионен оператор ARD и други медии, не посочи източника на информацията си, но съобщи, че те се намират в няколко държави.

Вестник Sueddeutsche Zeitung съобщи на 12 март, че някои от групата може да са показали български паспорти.

Смята се, че "Андромеда", която е достатъчно малка, за да няма транспондери, е отплавала от Рощок на 6 септември и е направила две спирки през следващите дни: в друго германско пристанище, Вик, и на датския остров Кристиансо, съобщават Die Zeit и The Wall Street Journal. Кристиансо се намира на около 30 км североизточно от остров Борнхолм.

И така, кой е извършителят?

Отговор на този въпрос все така няма.

Германските медии пишат, че малко след експлозиите неназована западна разузнавателна агенция е съобщила на европейските служби за сигурност, че отговорна е украинска група от командоси.

Но според Sueddeutsche Zeitung информацията, която според него е дошла от ЦРУ, се е основавала на "прихванати руски комуникации".

На 6 март вестник "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на неназовани американски служители, съобщи, че разузнавателните данни сочат, че отговорна е "проукраинска група" и че експлозивите вероятно са поставени с помощта на "опитни водолази, които не изглежда да работят за военни или разузнавателни служби".

"Прегледът на новосъбраната разузнавателна информация показва, че [възможните извършители] са били противници на президента на Русия Владимир Путин, но не се уточняват членовете на групата, нито кой е ръководил или платил за операцията", се казва в материала.

Преди това украинското правителство отрече да е замесено в експлозиите. Новият репортаж на "Таймс" предизвика реплика от страна на главния съветник на украинския президент Володимир Зеленски, Михайло Подоляк, който повтори, че Украйна няма нищо общо с инцидента.

Междувременно лондонският вестник "Таймс" в същия ден, в който германските следователи потвърдиха претърсването на "Андромеда", обяви за "влиятелна фигура", която е финансирала саботажната операция, "включваща яхта, елитни водолази, фалшиви паспорти и снабдяване с взривни заряди, достъпни за газовата и петролната индустрия само със специален лиценз и на висока цена".

"Ако се вгледате в тези детайли, като например това, че са отишли там, с малка яхта, при септемврийски условия, в този район, всичко това звучи малко, ами, авантюристично", казва Юлиан Павлак, научен сътрудник в Германския институт за отбрана и стратегически изследвания в Хамбург.

Павлак цитира и по-ранни доклади на европейски служби, според които са необходими няколкостотин килограма експлозиви, за да се причинят щетите, наблюдавани по тръбопроводите.

"Как е било направено това е наистина интересно", каза той пред Радио Свободна Европа.

"Звучи така, сякаш са били професионална група с професионални документи и всичко останало, и все пак изглежда, че не са били толкова професионални", каза той.

"Да оставят такива слепи доказателства на масата?"

А какво да кажем за Сиймор Хърш?

В началото на февруари Сиймор Хърш, награждаван американски разследващ журналист, публикува в блога си в Substack материал, в който твърди, че газопроводите "Северен поток" са били взривени от САЩ.

Статията от 8 февруари привлече широко внимание и беше добре приета от руските официални лица, но също така предизвика широка критика, най-вече защото разчита на един-единствен анонимен източник.

От Bellingcat и други разследващи организации посочиха данни за морския трафик и други подробности, за да докажат, че в статията на Хърш има големи пропуски.

В интервю, публикувано на 13 март, Николай Патрушев, който е ръководител на Съвета за сигурност на Путин, отново отрича участието на Русия и предполага, без да предоставя доказателства, че зад взривовете стоят Съединените щати или Великобритания.

Други, които изразиха подозрения, че Съединените щати са отговорни, посочиха изявлението на президента на САЩ Джо Байдън, който само няколко дни преди нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. заяви:

"Ако Русия нахлуе, това означава танкове и войски да пресекат отново границата на Украйна, тогава вече няма да има "Северен поток 2". Ние ще го прекратим."

На 8 февруари говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Адриън Уотсън отхвърли твърдението в статията на Хърш като "напълно невярно и пълна измислица".

Междувременно бившият полски външен министър Радослав Сикорски публикува снимка на мястото на взрива в Twitter в същия ден, в който се появиха първите съобщения, като заяви

"Благодаря ти, САЩ." По-късно той изтри туита си.