"Тези железа за нищо не стават". Може ли София да даде съветското си оръжие на Киев в замяна на западно

България е една от страните в Европейския съюз (ЕС) и НАТО, които имат съветско оръжие и могат да помогнат с него на украинската съпротива срещу руската агресия в продължаващата вече втора година война. И в същото време да модернизират въоръжението си.

Държави като Словакия и Гърция се възползваха от механизми, обявени от западните съюзници, при които в замяна на дареното оръжие получават по-съвременно въоръжение или финансова помощ.

България не прави нищо от това. Най-общо три са публично заявените аргументи от президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство с министър на отбраната Димитър Стоянов за отказа да се предостави въоръжение на Киев.

Първият е, че това ще отслаби способностите на българската армия за защита на националната сигурност на страната.

Вторият е, че възможностите за реализация на т.нар. триъгълни сделки за заместващо въоръжение са приключили в средата на 2022 г. Тогава - по времето на кабинета на Кирил Петков, коалиционните му партньори от БСП блокираха решение на Народното събрание за предоставяне на военна помощ на Украйна. Такова вече все пак има, но то беше взето в края на 2022 г.

Третият аргумент на Радев е, че по закон няма как да се извадят от военния запас оръжия и да бъдат предоставени, преди да са осигурени заместващи. А по думите на държавния глава за тях се чака дълго и "ще трябва да си ги платим".

Истина ли е това или България просто пропуска шансове да модернизира въоръжението си като помогне на Украйна и изпрати нещо повече от боеприпаси?

Според военни експерти и политически източници, с които Свободна Европа разговаря, все още има възможности за модернизация на българската армия срещу доставка на оръжие за Украйна - както с грантове за купуване на нови оръжия, така и със замяна на съветските оръжейни системи.

Варианти всъщност съществуват чрез формата "Рамщайн". В него страните от НАТО обсъждат военната помощ за Киев, чрез двустранни преговори със съюзници за замяна на дареното и чрез обявени от САЩ фондове, които стимулират подпомагането на Украйна.

Програмата FMF

На 6 януари 2023 г., САЩ обявиха официално нова военна помощ в рамките на Програмата за чуждестранно военно финансиране (Foreign Military Financing - FMF) за над 682 млн. долара. Сумата се отпуска под формата на грантове за регионални партньори и съюзници от Източния фланг на НАТО, за да се стимулират и компенсират дарения на военно оборудване за Украйна. България е сред страните, които могат да се възползват от програмата.

Преди това, на 8 септември 2022 г., беше обявено допълнително военно финансиране за България и 16 държави в региона на стойност около 1 млрд. долара. Украйна пък вече получи 1,2 млрд. долара военна помощ от САЩ.

На 7 октомври 2022 г. посолството в София съобщи, че Конгресът на САЩ е одобрил близо 40 млн. долара допълнително чуждестранно военно финансиране за България. То е част от пакета, обявен на 8 септември.

В съобщението се отбелязва, че България е предоставила ценна хуманитарна помощ за Украйна и "допринесе значително за колективната отбрана, като стана домакин на многонационалната бойна група на НАТО, която е важен елемент от възпиращата и отбранителна позиция на Алианса на източния фланг".

На този фон делегация от САЩ пристигна през декември 2022 г. в София. Целта на разговорите беше да убеди България да участва в програмата FMF, като изпрати съветско военно оборудване на Украйна. По тази програма България може да има достъп до над 240 млн. долара, с които да поръча модерно въоръжение от САЩ, казват източници на Свободна Европа.

В разговорите e предлагано атрактивно въоръжение от САЩ срещу изпращане на съветски системи С-300 на Киев, според източници от политическите и военните среди*.

Няма данни към момента България да е поискала да се възползва от грантовете от САЩ срещу въоръжение за Украйна. От Министерството на отбраната (МО) не отговориха на въпроси на Свободна Европа дали България е проявила интерес към програмата FMF.

От Министерството на външните работи, което по протокол също участва в тази комуникация, препратиха всички питания по оръжейните въпроси към МО.

От Държавния департамент на САЩ също не отговориха директно дали България е проявила интерес към FMF. В отговор от Вашингтон до Свободна Европа се казва, че "прилагането на програмите за чуждестранно военно финансиране представлява тясно и взаимно партньорство в сферата на сигурността, в рамките на което САЩ и получаващите държави се споразумяват за конкретни проекти". Това може да включва както отбранително оборудване, произведено в САЩ, така и обучение.

Чуждестранното военно финансиране е ключов инструмент във военното сътрудничество и "демонстрира непоклатимия и устойчив ангажимент на САЩ към сигурността на съюзниците и партньорите в региона, както и нашата споделена визия за Европа - цяла, свободна и мирна", се казва още в отговора на американското посолство до Свободна Европа.

Вашингтон декларира също, че приветства "продължаващите дарения от всички съюзници и партньори" за Украйна, "за да продължи да се защитава срещу брутална война на Русия".

"Прозорецът е затворен"

На 22 февруари 2023 г. президентът Румен Радев каза, че немалка част от политическите партии гледат на Въоръжените ни сили не като гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като на донор за Украйна.

По повод възможностите за замяна на съветско със западно оръжие държавният глава каза, че "прозорецът е затворен". По думите му, ако България дари свое въоръжение - като системи С-200 и С-300, самолети МиГ-29, СУ-25, танкове Т-72 - ще трябва да купи нови.

"Трябва да си ги платим", каза президентът. И добави, че "като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили съм длъжен да настоявам отбранителният потенциал на Българската армия не да се отслабва в тази сложна обстановка, а напротив - да се съхранява и развива".

Радев и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов обаче изобщо не споменават възможността за участие в американската програма FMF.

Генералът от резерва Атанас Запрянов, който беше зам.-министър на отбраната след 2015 г. и отговаряше за преговорите за покупката на F-16 от САЩ, не е съгласен с тези аргументи. Той коментира пред Свободна Европа, че президентът "не казва другото" и припомни, че Словакия дари своите съветски ПВО установки C-300, a съюзниците ѝ изпратиха ПВО системи "Пейтриът".

САЩ обявиха, че от първите траншове по FMF Словакия ще получи 200 млн. долара. Страната дари на Украйна и хеликоптери Ми-17. Очаква се скоро да изпрати за Киев и изтребителите си МиГ-29.

"От този милиард (обявеният през септември по FMF) на тях им се дават пари да си купят каквото искат", каза Запрянов.

По думите му, ако България даде своите системи C-300 на Украйна, ще бъде охранявана от "Пейтриът" и ще получи пари, с които да си купи нови системи. Докато новото въоръжение се чака, страната ще е защитена, смята ген. Запрянов.

Друг аргумент на военния министър Димитър Стоянов е, че служебното правителство вече е предоставило военната помощ, предвидена в решението на 48-ото Народно събрание, и законът не позволява да даде повече.

"Да, когато става въпрос за лишаване на българската армия от способности, аз енергично се противопоставям", каза Стоянов пред "Капитал" преди седмица.

Член на последната парламентарна комисия по отбрана обаче коментира пред Свободна Европа, че решението на парламента е рамково и правителството има мандат да дава каквото реши на Украйна. Именно тази възможност бе оспорена пред Конституционния съд от БСП и "Възраждане", но той отклони искането им.

Пречи ли законът?

Атанас Запрянов каза още, че всичко може да бъде деблокирано от неприкосновения оръжеен запас - като се предвиди неговото възстановяване, а срокът за това възстановяване бъде посочен в самото решение за деблокиране.

"Вадиш танкове Т-72, нарушил си окомплектоването и до 1 година идват танкове, но Leopard", каза Запрянов.

Според него "това са едни разрешени от закона стъпки на министъра на отбраната, които пак трябва да станат със санкция на парламента".

Запрянов даде пример с Гърция, която е получила германски бойни машини за пехотата Marder, след като е дарила на Украйна машини БМП - 1.

"И какво им се наруши? Нищо!"

Сделката за размяна за немски Schützenpanzer Marder 1 срещу БМП-1 от Гърция за Украйна беше договорена още през пролетта на миналата година. Словакия получи 15 танка Leopard 2A4 от Германия срещу 30 бронирани машини BVP-1. Тогава България все още не беше взела решение да предостави военна помощ заради липса на мнозинство в парламента.

Според източници от кабинета "Петков" обаче разговори за бронетанкова техника срещу български машини БМП за Украйна са започнали още тогава на политическо ниво и е трябвало да бъдат продължени от военните.

На 9 март 2023 г. Димитър Стоянов каза пред "Капитал", че веднага след решението за военна помощ за Украйна в края на 2022 г. "изпратихме до наши съюзници искане за такива триъгълни сделки - само една страна откликна". По думите му в крайна сметка въпросната съюзна държава е започнала да изпраща оборудване към Украйна директно.

"Закъснели сме във времето", каза министърът, позовавайки се именно на липсващо решение на Народното събрание за военна помощ за Украйна по-рано.

На 9 ноември 2022 г. обаче, преди парламентът да одобри военната помощ за Украйна, Стоянов каза пред журналисти в парламента, че вече има разговори с партньорски държави, с които може да се извърши "тройна сделка". Така излиза, че разговори е имало и без налично парламентарно решение.

Освен разговорите за Marder срещу български БМП, които са започнали през миналата пролет, е имало и други разговори за тройна сделка с Германия. Такива са водени с България и Кипър за германски колесни бронетранспортьори "Фукс" (Fuchs) в замяна на БМП. Изказването на Димитър Стоянов отпреди няколко дни за пренасочването на приоритетите, визира именно германската оферта, според източници на ClubZ.

Ген. Запрянов обаче се съмнява, че въобще е имало разговори със съюзници, които да са водени по инициатива на България:

"Разговорите трябва да се водят на политическо ниво. Ако няма сондажи на политическо ниво, няма как да се случи."

Изтичащ ресурс

Нападението на Русия над Украйна направи практически невъзможна поддръжката на остарелите съветски системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО), на които България все още разчита. Ресурсът на системите С-300 изтича до 2-3 години, а на изтребителите МиГ-29, които се използват за охрана на българското въздушно пространство, още в края на тази година.

Въпреки това и Радев, и Стоянов говорят за запазване на МиГ-29 и ракетните ПВО комплекси.

Лошото състояние на ПВО системите и невъзможността те да бъдат поддържани, са отразени в последните доклади за състоянието на отбраната, а за изтичащия летателен ресурс на МиГ-29 алармира отдавна и самият президент, който е бивш пилот на МиГ.

"Аз ви гарантирам, че след 5 години, помнете ми думата, ще се предложи, че тези железа за нищо не стават и трябва да ги изхвърлим и да купим нови", каза пред Свободна Европа генерал Запрянов за С-300.

По думите му тогава никой няма да попита защо през 2022 г. това оръжие не е било дадено в замяна за "Пейтриът", например - по примера на Словакия.

Ген. Запрянов каза още че, активните електронни системи на ПВО комплексите изгарят от стоенето в складовете:

"Има документи за това, че някои от тях не могат да се поддържат. Упорството да не се усетиш да ги смениш просто е … ще го плати държавата."

* 3 дни след публикуването на този материал източници уточниха, че не е обсъждано конкретно придобиването на ракетни ПВО системи NASAMS от България, както беше написано в първата версия на материала.