„Не сме всички - убитите ги няма“. Жените, които имат нужда от глас

Тя се казва Цветелина и държи в ръцете си плакат, който настоява за незабавни промени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Срещаме я пред храма "Света Неделя" в София, откъдето минава маршрутът на шествието за правата на жените по случай 8 март.

Цветелина се присъединява, защото вярва, че все още е важно да се говори за равенство между половете. „Счита се, че е нещо нормално мъжете да бият жените си. Затова съм тук“, каза тя пред Свободна Европа. И добави, че колкото и завоювани победи да има в областта на феминизма, "през последните години има силен консервативен отлив“.

Срещаме и Виолета. Нейният плакат е със слогана на демонстрацията - „Нито една повече“. „Домашното насилие срещу жени в България е ужасяващо“, казва тя. И цитира статистиката, че от началото на 2023 г. всяка седмица по една жена губи живота си, убита от партньора си. Държавата не прави нищо.

"Време е да спрем да губим човешки животи.“

Шествието в Международния ден на жената в София се провежда под надслов „Нито една повече"

Цветелина и Виолета са сред стотиците хора, които се събраха на 8 март в центъра на София, за да кажат "Нито една повече" и да настояват за достоен живот за всички жени и малцинствени групи в България и по света.

Седмото шествие по случай Международния ден на жената е организирано от колектива „Феминистки мобилизации“. С викове „Жени, живот, свобода“ и „Фашизмът убива, властта прикрива“ демонстрацията премина от Националния дворец на културата (НДК) до Народното събрание.

Кой подкрепя шествието

Сред участниците в шествието има жени, мъже, деца, представители на ЛГБТИ общността, хора на всякакви възрасти, има и чужденци. Обединява ги желанието да обърнат внимание на проблемите пред жените в България, които още чакат своето разрешаване.

„Аз подкрепям всички жени и смятам, че много от тях нямат или възможност, или желание да изразят гласа си свободно“, каза пред Свободна Европа Ренета, която е дошла сама пред НДК.

„Затова всички ние, които сме се събрали тук, го правим вместо тях и сме техният глас.“

Когато шествието се отправя към бул. „Витоша“, за да стигне до Съдебната палата, срещаме 9-годишната Хана. Тя държи плакат с надпис „Хомо, хетеро, транс, би - всички сме сестри“.

„Мама ми обясни за какво е това шествие и реших да дойда, вместо да ходя на английски“, каза Хана пред Свободна Европа. И добавя, че насилието не трябва да го има, защото "жена или мъж - това е едно и също. Пак си човек.“

На демонстрацията е дошъл и Лъчезар, който също е съпричастен с борбата срещу домашното насилие. „Искам да помогна да се повдигне внимание към този въпрос и колкото се може повече жени да разберат, че има какво да се направи, не е просто да седиш и да търпиш“, казва той. На същото мнение е Петко, който смята, че освен законите, трябва да се променят и обществените нагласи.

„Долу сексизма, долу патриархата“ и „Писна ми от вашия патриотизъм“, скандират хората, когато шествието продължава по бул. „Дондуков“. По пътя към Народното събрание чуваме: „Няма да търпим и няма да мълчим“ и „Където и да сме - „не“ значи „не“.

На плакатите, които много от участниците в шествието носят със себе си, се виждат надписите: „Не сме всички - убитите ги няма“, „Не искаме цветя, искаме справедливост“ и „Крещим за тези, които нямат глас“.

Какви са исканията

Повечето участници в шествието са убедени, че насилието над жени е най-належащият проблем за разрешаване. Затова и най-важното искане на протеста е незабавното приемане на измененията в Закона за защита от домашно насилие.

Пред Свободна Европа Доротея Стефанова от колектива „Феминистки мобилизации“ припомни, че в края на 48-ото Народно събрание депутатите отхвърлиха промените в Закона за защита от домашното насилие с аргументи, че новият законопроект ще въведе „социалния пол“ и Истанбулската конвенция - документът на Съвета на Европа за защита от домашно насилие, който България отказа да ратифицира.

Шествието настоява най-вече за адекватни мерки за справяне с проблема с насилието срещу жени

Всъщност промените в ЗЗДН предвиждат разкриване на кризисни центрове и събиране на официална статистика за жертвите на насилие, основано на пола. Проектът включва информационни кампании и безплатна правна помощ за претърпелите насилие, казват от „Феминистки мобилизации“.

Подобни мерки са важни за организаторите и участниците в шествието, защото в България продължава да липсва документ, който да предлага адекватна защита от домашно и полово базирано насилие. А по данни на Националния статистически институт (НСИ) от ноември миналата година, над една трета от младите жени в България са били насилвани от свой настоящ или бивш партньор.

Сред исканията на шествието е и ратифицирането на Конвенцията на Международната организация на труда за премахване на насилието на работното място.

„Искаме и мерки за социално-икономическа равнопоставеност между половете, край на експлоатацията и по-голямо политическо представителство на жените и маргинализираните групи“, казва Стефанова.

Защо е важна солидарността

Шествието на 8 март не е посветено само на проблемите, които срещат жените в България. Участниците бързо го обвързват с предизвикателствата пред ЛГБТИ хората, жените от ромски произход или с бежански статут.

Част от демонстрантите припомнят тълкувателното решение на Върховния касационен съд, според което транс хората нямат право да променят юридически пола си, и съдебния акт, с който беше отказано на тригодишно дете с две майки да получи гражданство и лични документи.

Пред сградата на бившия Партиен дом шествието спира, за да чуе изказванията на активистка от ирански произход и на жена от Украйна. Те обръщат внимание на антиправителствените протести в Иран и на руската инвазия в Украйна, както и на последствията от тях върху жените в тези страни.

„Политическите движения срещу всички тези групи са едни и същи, затова трябва да бъдем солидарни“, казва един от участниците в шествието.

Същото послание за солидарност влагат и организаторите от „Феминистки мобилизации“, за които е водещ интерсекционалният подход. „Това е идеята, че всички системи на потисничество - расизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия и т.н. - се пресичат и засягат едни и същи групи едновременно“, казва Стефанова. По думите ѝ не може да се говори за освобождаване на жените, "ако оставаме слепи за останалите неравенства.“