Служебният кабинет установи почти двойни надценки на някои хранителни продукти

Снимката е илюстративна.

Служебният кабинет установи надценки на хранителни продукти, които доближават 100%. Това съобщи Министерският съвет в четвъртък.

Данните са от анализ на развитието на цените на основни хранителни продукти, който беше представен от вицепремиера по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев. По негови думи проверки се извършват от близо месец, след като на 9 февруари служебното правителство съобщи, че ще въведе “механизъм за наблюдение и контрол на цените на храните”.

„Не обявяваме война на търговските вериги“, каза Алексиев. „Трябва да сме сигурни, че най-уязвимите групи не страдат от това и не се „изземват“ техните доходи“. Над 1000 проверки са извършени от няколко държавни институции, като установените нарушения са стотици. Цените на храните ще бъдат подложени на постоянен мониторинг, добави Алексиев.

"Необяснимо" високи маржове са измерени при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето по думите на аграрния министър Явор Гечев. 400 гр кашкавал е с доставна цена 8.04 лв. и 15.99 лв. на щанд. Това е равносилно на 94% надценка. Същото количество сирене е доставено на цена 5.64 лв. и се продава на щанд с 91% надценка за 10,79 лв.

По думтие на Гечев годишната инфлация на хранителните стоки е 24.5 % през януари, а най-висок ръст на цените е отчетен през ноември - 26.1 %. Министрите съобщиха още, че до дни ще стартира интернет сайт, на който ще може да се види всяка седмица как се формират цените на 20 продукта и как се съпоставят с тези в 7 други страни от Европейския съюз.

Съвместните проверки на институциите са били над 300. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е направила 471, от които 452 са установили нарушения. Агенцията по храните (БАБХ) е направила 333 проверки и установила 32 нарушения, а от НАП са извършили 340 проверки, от коиъо 71 са довели до актове за нарушение.

Агенцията по храните на ООН съобщи през февруари за спад в цените на храните в световен мащаб в началото на годината. През януари те са паднали за 10-и пореден месец след рекордните цени през март 2022 г. след началтоо на руската инвазия в Украйна. Войната на Кремъл и пандемията от коронавируса, която започна през 2020 г, доведоха до висока инфлация на много места по света.

Проверките идват, след като в началото на февруари анализ на Медиапул, базиран на данни на Евростат от 2021 г., установи, че някои храни, включително масло, олио, сирене, мляко и яйца, са по-скъпи в България, отколкото в други по-богати страни в Европа.

Миналия месец стана ясно, че инфлацията в страната е причината България да не може да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г. – датата, която сама беше заложила.

Вижте също Сънят на КЗК. Как институциите проспаха ръста на цените на храните