Решението на САЩ да изнесе публично свои секретни разузнавателни данни е основна причина за единната и бърза реакция на света срещу руската агресия в Украйна. Това става ясно от публикация на германската медия Политико, която е базирана в САЩ.
Войната на Русия срещу Украйна започна през февруари 2022 г. след месеци на необичайни предупреждения от страна на САЩ, че Кремъл готви такова нападение.
В седмиците, предшествали агресията, различни медии публикуваха сателитни снимки на руските войски, струпани на границата с Украйна, както и конкретни данни за броя на войниците, вида на частите, тяхното въоръжение и капацитета им за конкретни бойни действия. Президентът Байдън и водещи американски политици твърдяха, че Русия готви военна агресия и трябва да бъде спряна.
Статията на Политико, публикувана в петък, съдържа интервюта с 31 души от разузнавателния, военния и политическия елит на САЩ, както и с трима чуждестранни дипломати.
Тя възстановява събитията от 2021 и 2022 г. през погледа на Вашингтон и за първи път описва как САЩ са научили за войната, подготвяна от Путин, а после дълго време не са могли да убедят европейските си партньори за размера на риска. Вашингтон е стигнал до извода, че единственият шанс да се противопостави на плановете на Путин и да се опита да го спре е да публикува секретните си данни.
Your browser doesn’t support HTML5
Лъжите на Путин за Украйна. Една година война
Статията идва след месеци на критики срещу САЩ и Западна Европа заради това, че те не са реагирали адекватно на най-малко две руски агресии в близкото минало – в Грузия през 2008 г. и в две украински територии – на Крим и на Донбас – през 2014 г., с което са окуражили Путин да мисли, че няма кой да го спре, ако продължи.
„Много политици, които и тогава, и сега са в администрацията, добре си спомнят как през 2014 г. са следили потоците от разузнавателни данни [за това, което Русия готви в Крим и Донбас], а след това са видели, как всичко предсказано се е сбъднало“, казва пред Политико Емили Хорн, говорителка на Белия дом.
„Някакво такова усещане [са имали]: „Знаехме, че това ще се случи, но не можехме да го разкажем, защото беше засекретено“. Хората си спомняха тази фрустрация и чувстваха, че не можем да позволим това да се случи втори път“, добавя тя.
Решението да се разсекретят разузнавателни данни за агресията, подготвяна от Путин, е взето от президента Байдън, казва директорът на ЦРУ Уилям Бърнс. За Аврил Хейнс, която ръководи Националното разузнаване, най-трудното в тази задача е било да реши как да разкаже това, което прави Путин, без да издаде източниците на информация.
Вижте също "Казаха, че ще ме вземат от мама." Може ли отвеждането на украински деца в Русия да се смята за геноцидСред останалите трудности е било притеснението, че това разсекретяване може да мобилизира Путин, вместо да го обезкуражи. Друго опасение е било свързано с това, че ако анализът на САЩ се окаже грешен, това ще злепостави разузнаването.
"Никой не искаше да повярва", казват няколко от събеседниците на Политико.
Публикацията намества хронологията на събитията по следния начин:
- През септември 2021 службите на САЩ са установили, че количеството и видът на войските, струпани от Русия, не отговарят на обичайните учения, в рамките на които са разположени. Тогава Вашингтон още не може да стигне до заключението, че Москва се готви именно за нападение, а само знае, че това е необичайно;
- Между края на септември и средата на октомври продължаващото трупане на войски не е оставило съмнение, че става дума за подготовка за война „от типа на Втората световна“;
- През октомври 2021 президентът Байдън е взел решение да разсекрети данните на разузнаването. По това време Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия са разполагали със същите данни и са споделяли тревогата;
- На 30 октомври 2021 вестник Вашингтон пост публикува първата статия за струпването на руски войски до Украйна;
- Президентът Байдън представя разузнавателните данни и извода за предстояща конвенционална война на европейските съюзници. Това е станало по време на срещата на Г-20 в Рим, на 30 и 31 октомври, но думите му са били посрещнати скептично. Следващият информиран е бил украинският президент Володимир Зеленски – на срещата за климата в Глазгоу на 2 ноември 2021, с него е говорил държавният секретар Антъни Блинкен. Третият слушател на разузнавателна информация е бил самият руски президент Владимир Путин, информиран от директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Това е станало на 3 ноември 2021 в присъствието на съветници на Путин. „Най-малко един или двама от [съветниците] бяха малко изненадани от това, което изложих пред тях“, казва Бърнс. Путин е бил предупреден за тежки последици, ако предприеме това, което е замислил;
- През декември 2021 САЩ преминават към усилено публично говорене за предстоящата опасност и призовават Москва да се откаже. Русия реагира с възмущение и отрицание. Тече координация с всички съюзници от Токио до Париж за икономическите и финансовите последици от войната и от очевидно предстоящите санкции, за киберсигурността;
- Към средата на февруари 2022 западноевропейските държави вече са убедени, че Москва готви нападение;
- На 24 февруари 2022 Русия напада Украйна.
Статията на Политико е основана на интервюта, проведени от 7 журналисти. Откъси от интервютата след това са подредени тематично от историка и писател Гарет Граф.
Журналистите са разговаряли с петима директори на разузнавателни агенции на САЩ. Това са:
- Директорът на Агенцията за военно разузнаване Скот Бериър;
- Директорката на Националното разузнаване Аврил Хейнс;
- Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс;
- Директорът на Националната агенция по сигурността и командир на Киберкомандването на САЩ Пол Накасон;
- Тогавашният директор на разузнаването в обединеното командване Франк Уитуърт (днес директор на Националното геопространствено разузнаване).
В разговорите са участвали също:
- Началникът на американските въоръжени сили Марк Мили;
- Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и трима негови заместници и съветници;
- Осем съветници в Белия дом по въпроси, свързани с националната сигурност, Русия, Европа, икономиката и кибертехнологиите;
- Трима американски посланици – в Москва, ОССЕ и ООН;
- Представители на министерствата на отбраната, правосъдието и финансите;
- По един представител от горната и долната камара на Конгреса.
Има и интервюта с тогавашния външен министър на Великобритания и с посланика на страната в САЩ, както и с говорител на френското посолство във Вашингтон.
Вижте също Една година война. Ето какво научихме