Блъф и подклаждане на страхове. Какво цели Путин със спирането на последната ядрена сделка със САЩ

Русия спря участието си в последното ядрено споразумение със САЩ - втората най-голяма ядрена сила в света след Русия.

Обявлението на руския президент Владимир Путин се превърна във водещата новина от годишната му реч за състоянието на нацията, произнесена три дни преди навършването на една година от началото на непредизвиканата инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Въпросът, който остана, е какво от това?

Ходът на Кремъл едва ли е изненада - Вашингтон вече каза, че Русия не спазва задълженията си по договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Москва неколкократно заплашва с ядрено оръжие от началото на войната в Украйна.

Темата дали Путин блъфира отново, или има нови основания за притеснение от Запада какъв ще е следващият му ход, излезе на дневен ред, макар и руското външно министерство да каза, че решението е "обратимо", а Путин - че Русия не се изтегля, а само спира участието си в договора.

Свободна Европа събра мнения на няколко военни експерти за това какво означава актът на Москва и какво следва от него.

Какво е "Нов СТАРТ"

Споразумението "Нов СТАРТ" е подписано през 2010 г. от тогавашните президенти на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев. То влиза в сила през 2011 г., а 10 години след това действието му беше удължено до февруари 2026 г.

Целта му е по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Договорът задължаваше двете държави:

• да обменят редовно данни относно състоянието на ядрените си арсенали;
• да допускат редовни инспекции на място;
• да спазват ограниченията за броя на разположените и неразположените бойни глави, които всяка от тях ще поддържа.

Ограниченията предвиждат всяка страна да разполага с до:

• 700 разположени междуконтинентални балистични ракети, балистични ракети, изстрелвани от подводници, и ядрени бомбардировачи;
• 1550 ядрени бойни глави на разположени ракети от двата вида и бомбардировачи;
• 800 пускови установки за ракети и бомбардировачи, както разположени, така и извън бойна готовност.

Договорът включва и друг важен механизъм на контрол - двустранна консултативна комисия, която се свиква, за да разрешава разногласия, както и всички въпроси, свързани с изпълнението на споразумението.

"Цялата система беше създадена през 1991 г. и започна да функционира през 1994 г., когато влезе в сила договорът СТАРТ-1. Всички обекти, които попадат в обхвата на договора, бяха много добре известни и нямаше никакви тайни", казва пред Радио Свободна Европа Павел Подвиг, старши изследовател, специализиран в областта на контрола на въоръженията и разоръжаването от Института за изследване на разоръжаването към ООН в Женева.

Какво значи спирането на руското участие

Русия твърди, че ще спазва тези ограничения дори след спирането на участието си в пакта. Това твърдение обаче е трудно доказуемо. Проверките на място бяха спрени по взаимно съгласие през 2020 г. заради пандемията от COVID-19. От миналата година САЩ опитват да ги възобновят, но Русия отказва.

В началото на месеца САЩ обвиниха Москва, че се отклонява от задълженията си по договора и не допуска инспекции на руска територия. От Държавния департамент казаха, че "отказът на Русия да сътрудничи на инспекционните дейности не позволява на САЩ да упражняват важни права по договора и застрашава жизнеспособността на американско-руския контрол на ядрените оръжия". По-късно в речта си на 21 февруари Путин обвини Запада, че е спрял да изпълнява задължения по споразумението.

По думите на Павел Подвиг сега няма обмен на данни, поне от страна на Русия, работата на двустранната комисия ще бъде преустановена, а инспекциите на място ще спрат.

Андрей Баклицки, старши изследовател в програмата за оръжия за масово унищожение и други стратегически оръжия в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването, казва пред "Гардиън", че "Русия вероятно ще се придържа към ограниченията на договора", но че за САЩ "ще бъде по-трудно да проверяват спазването му само с помощта на националните технически средства".

Според него решението на Кремъл има и позитивна страна и тя е, че то е "политическо и може лесно да бъде отменено, ако общите политически отношения се променят".

"Проблемът, разбира се, е, че не се вижда промяна в политическите отношения", добавя Баклицки.

Това нов етап ли е от руската ядрена политика

През изминалата година Путин неколкократно е казвал, че Русия е склонна да използва ядрения си арсенал, ако териториалната цялост на страната е застрашена. Това става въпреки че няма индикации за такава заплаха днес, а и никой не е обявявал война на Москва от 1941 г. насам, когато Хитлерова Германия напада СССР.

"За какво ни е свят, ако в него я няма Русия", каза Путин през 2018 г. През септември 2022 г., когато обяви частична мобилизация в страната си, той каза още, че когато териториалната неприкосновеност на Русия е заплашена, "ние със сигурност ще използваме всички средства, с които разполагаме, за да предпазим Русия и нашия народ. Това не е блъф“.

На фона на тази реторика спирането на участието в пакта със САЩ повдигна въпроса дали политиката на Кремъл по отношение на ядрените му сили не е преминала в нов етап.

Според Подвиг "можеше да бъде и по-зле" и "в това решение няма нищо неочаквано". Причината според експерта е, че "контролът над въоръженията и разоръжаването е политически процес, който отразява настоящото състояние на взаимните отношения".

Също така според него с това решение Москва се е лишила от инструмент, чрез който може да покаже на Съединените щати и на целия свят, че спазва обещанията си за ограничаване на стратегическите оръжия.

"Сега този инструмент е изгубен и несъмнено ще се появят обвинения срещу Русия. И когато се появят, тя няма да може да отговори по същество. В този смисъл решението за спиране на действието на договора не беше добре обмислено", добавя Подвиг.

Целта на спирането на пакта според експертите Фиона Хил и Тод Греъм, до които се допита "Гардиън", е донякъде свързана с вътрешнополитическата обстановка в САЩ.

"Това е заиграване с всички онези хора, които искат Украйна да се предаде и да капитулира, за да избегне масирана размяна на ядрени оръжия и трета световна война, един вид ядрен Армагедон", казва Хил, старши научен сътрудник в института "Брукингс" и бивш специалист по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност на Белия дом.

Решението цели да провокира "определени кръгове в САЩ да се замислят дали рисковете от подкрепата за Украйна си струват" според Греъм, директор по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност при президента Джордж Буш.

Ходът на Путин "се стреми да разтревожи съюзниците от НАТО и да разпали страхове от по-широка война, защото (Русия) губи в Украйна. Това не означава, че трябва да се хванем на въдицата, но координацията между съюзниците е по-важна от всякога", казва още пред британското издание Джон Уолфстал, специален помощник по въпросите на националната сигурност при бившия президент Барак Обама.

С какво разполага Русия

Русия разполага с най-големия запас от ядрени бойни глави в света, след като наследи ядрените оръжия на Съветския съюз. По данни на Федерацията на американските учени към 2022 г. Путин контролира около 5977 ядрени бойни глави. Президентът на САЩ Джо Байдън контролира 5428 такива.

Около 1500 от руските бойни глави са бракувани, но вероятно все още непокътнати, отбелязва Ройтерс, 2889 са в резерв и около 1588 са в бойна готовност. От тези, които са в бойна готовност, около 812 са разположени на балистични ракети с наземно базиране, около 576 - на балистични ракети, изстрелвани от подводници, и около 200 - в бази на тежки бомбардировачи, според Бюлетина на атомните учени.

САЩ разполагат с около 1644 стратегически ядрени глави в бойна готовност. По данни на Федерацията на американските учени Китай разполага с общо 350 бойни глави, Франция - с 290, а Великобритания - с 225. С такъв арсенал както Москва, така и Вашингтон могат да унищожат света неколкократно, отбелязва Ройтерс. По време на Студената война ядрените бойни глави на Съветския съюз са достигали 40 000, а на САЩ - около 30 000.

От оръжията, с които могат да се изстрелват ядрените глави, Русия разполага с около 400 ядрени междуконтинентални балистични ракети, които по оценка на организацията Бюлетин на атомните учени могат да носят до 1185 бойни глави. Кремъл има и 10 ядрени подводници, които могат да носят до 800 бойни глави, както и с 60-70 ядрени бомбардировача.

Според руската ядрена доктрина руският президент е крайният ръководител при вземането на решения за използване на ядрени оръжия. Той притежава т.нар. ядрено куфарче, с което може да се свърже с висшето военно ръководство, а оттам и с ракетните войски. Смята се, че руският министър на отбраната, понастоящем Сергей Шойгу, и началникът на Генералния щаб, Валерий Герасимов, също имат такива куфарчета.