Една година след началото на войната на Русия срещу Украйна 51% от българите смятат, че Европа трябва да действа единно срещу всяка военна агресия. Това е най-често срещаният отговор на въпроса кои са уроците от войната в Украйна една година след началото й.
Само 9,3% са преценили, че европейските страни трябва "да изпълнят исканията на Русия".
Данните са от национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 18–22 февруари сред 900 пълнолетни граждани от цялата страна.
Резултатите показват, че за българите най-важните уроци, които трябва да бъдат научени, са за необходимостта от общи единни действия, както на Европа, така и вътре в България, твърдят социолозите.
На второ място (48%) анкетираните са посочили като урок нуждата Европейският съюз да изгради стратегия за превенция на подобни военни конфликти.
За 42,7% е належащо българските партии и институции да изработят единна позиция към войната и санкциите срещу Русия.
Новината идва след година на несъгласие сред парламентарните партии по оценката им за войната и санкциите. На 24 февруари 2022 г., когато Украйна беше нападната, Народното събрание обсъждаше в продължение на близо 6 часа позицията си по този въпрос. Тогава БСП и "Възраждане" не подкрепиха текста, който призовава към санкции.
В проучването на Алфа Рисърч, публикувано в петък, е посочено, че за над 40% България трябва да "диверсифицира енергийните си доставки, за да не бъде зависима от Русия".
Русия едностранно прекрати доставките на газ за България през пролетта на 2022 г. и правителството на Кирил Петков осигури алтернативни доставки. През август служебното правителство на Гълъб Донев се опита да обърне тази политика с твърдението, че "Газпром" е неизбежен партньор за България.
Твърдението, че нападната държава трябва да получава оръжие, е приоритетен урок за 30,6% от анкетираните. Толкова смятат, че Европа трябва "да оказва военна помощ на Украйна, за да не се разпростре войната и в други държави".
Отговорът идва след година на двусмислие и нерешителност по въпроса с предоставянето на оръжие на Украйна. Правителството на Кирил Петков твърдеше, че не извършва такива доставки, но през януари 2023 г. стана ясно, че България е предоставяла на Украйна оръжие през трети страни. Служебният кабинет на Гълъб Донев извърши открито такива доставки, но не съобщи какво съдържат те. Президентът Румен Радев каза, че се надява доставките да не се повтарят.
Изследването, публикувано от Алфа Рисърч, показва, че активната хуманитарна помощ, която правителства и обикновени граждани вече оказаха на бягащите от войната, оставя този въпрос малко по-назад сред вече научените уроци. Изрично го посочват 34% от запитаните.
Вижте също Три очевидни последици, които войната на Путин донесе в България