Марк Тулий Цицерон, името на самото красноречие

„Думата има Марк Тулий Цицерон” – така преди над 2000 години в Сената на Рим за първи път е представен човекът, чието име и думи ще надживеят всички републики и империи на света.

Представен е на латински, но и днес можем да чуем как звучат прочутите му „Речи срещу Катилина”, считани за образец на риториката, изучавани на свещ от студенти, цитирани с апломб от адвокати, които се фукат с познания по латински. Само трябва да поровим в интернет и можем да чуем например как професор Феликс Санчес Вайехо чете първата „Реч срещу Катилина”:

„Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?.....Не виждаш ли, че намеренията ти са разкрити? - така започва ораторът Марк Тулий Цицерон изобличението си на заговорника срещу Римската република Луций Сергий Катилина – и добавя най-прочутия пасаж от речта: „О, времена, о нрави! Всички тия злодейски кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив“.

Годината на зловещия заговор на Катилина е 63 пр.н.е. или, тъй като за „нова ера” римляните не са чували, 690 по римското летоброене. Цицерон е на 43, вече е консул, а съперникът му, Катилина, крои да го убие и да вземе властта. За нас, като хора, обръгнали на политическите думи, може би е странно - как някой ще тръгне срещу истински заговор просто с една реч под ръка, пък била тя и вечен образец на ораторското изкуство. Но е факт.

Още след първата реч на Цицерон, Катилина си плюе на петите и бяга в Етрурия. След още три речи сенаторите, въпреки съпротивата на Цезар, решават заговорниците да бъдат наказани със смърт. За каузата на Цицерон помага известният като честен и неподкупен политик Катон Млади, който, заради смелата гражданска позиция, нарича Цицерон Pater Patriae, „Баща на Отечеството”.

Нещо повече, Катон така се увлича, че хвърля съмнения за съпричастност към заговора на самия Цезар и си навлича неговата омраза. А отношенията на Цицерон с могъщия Цезар цял живот са двусмислени – също като в историята за Дамоклевия меч, която великият оратор много обича да разказва. В нея придворният Дамокъл е поставен на мястото на тирана, за чието щастие завижда. Всичко около него е богато и красиво, но над главата му виси лъскав меч, крепящ се на тънък конски косъм. Дамокъл вижда само меча и моли тирана да го освободи с думите: „Никога повече не искам да бъда щастлив”.

Е, човекът Цицерон, въпреки че обича тази история, иска да е щастлив. И велик. И всички да го харесват.

Цицерон е роден в Арпинум, територия на староиталийското племе волски, което след дълги войни с Рим се смирява. Името Цицерон, от латинското сicero (грах) за римляните звучи смешно. То идва от човек в рода с израстък като грахово зърно на носа. Когато става политик, Цицерон нарочно не го сменя, казва, че иска да направи името си по-известно от другите. И дори малко прекалява с ПР-а, поне според Плутарх, който пише:

„Мнозина изпитват към него неприязън и даже ненавист - и не за някоя глупава постъпка, а защото той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито Сенатът, нито народът и съдът не успяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още един път старата песен срещу Катилина. Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите.“

Какво да се прави, на някои не им стига да бъдат велики – искат и да бъдат обичани. Но човекът, политикът, ораторът, блестящият стилист и писател Цицерон поставя истината по-горе от суетата. А дори от живота си.

След 49 г. пр.н.е., когато Цезар се връща триумфално в Рим, Цицерон гледа да е далеч от него и пътува. Междувременно се развежда с дългогодишната си съпруга Теренция, която, както пише в едно писмо, го е предала.

Вече към 60, се жени за 15-годишната си повереница Пубилия, за да вземе парите ú, но се развежда и с нея, когато дъщеря му умира. Тогава Цицерон пише някои от най-известните философски трактати и диалози – „За приятелството”, „За страстта” и други. В политически план продължава да е страстен републиканец, но не е в заговора срещу Цезар и е искрено изненадан от убийството му. След тази смърт Цицерон и Марк Антоний, консул, лидер на цезаровата фракция, остават най-влиятелните мъже в Рим. Но са противници - Антоний иска цялата власт, а Цицерон пише прочутите „Филипики” срещу него. „Диктаторът умря, а диктатурата е жива!” – казва Цицерон и заявява готовност да се жертва за Републиката.

Е, жертвата му е в кърпа вързана. Този път речите на великия оратор нямат ефект. Той попада в черния списък и отива в провинциалната си вила, но убийците го намират.

На 7 декември 43 г. пр.н.е. човекът на словото Марк Тулий Цицерон е заклан с меч в градината, главата и ръцете му са отрязани и изложени на римския форум по нареждане на Марк Антоний.

В наследство от него остават много истински думи, казани по начин правилен и красив. „Цицерон – твърди по-късно Квинтилиан – е име не на човек, а на самото красноречие”.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.