Завръщането на Япония. Как Токио отново става ключов играч

TICAD е малко позната абревиатура дори сред специалистите по международни отношения. Tokyo International Conference on African Development датира от вече отдалечената 1993 г. и е един от първите формати, посветени на развитието на Африка.

Той стартира под лидерството на Япония, но от самото начало интегрира и основни структури на ООН, които се занимават с тези въпроси (различни части от самото ООН, Програмата за развитие на ООН, Световната банка и Комисията на африканския съюз). Всъщност, тази инициатива е само елемент от по-цялостна и амбициозна стратегия за засилване на политическото и икономическо влияние на страната в най-различни части на света, най-вече Азия.

Много преди появата на Китай на този геополитически терен, Токио се позиционира като един от най-влиятелните играчи в икономическата и инфраструктурната дипломация, но постепенно губи динамика. С идването на власт на Си Дзинпин през 2012 г., Пекин вдига залозите в това състезание и принуждава Япония да отговори на инициативи като „Един пояс, един път“.

През август миналата година в Тунис беше проведена осмата среща на TICAD, на която премиерът Фумио Кишида обяви, че страната му предоставя над 30 милиарда долара на африканските страни само за идните три години. Там бе обявено и създаването на инициатива за зелен растеж на стойност от над 4 милиарда долара, както и японски фонд за стартъпи на стойност над 100 милиона долара. Отделно от това, Токио предоставя пет милиарда долара на африканската банка за развитие, както и над милиард долара за глобалния фонд за заразни болести, от които Африка страда най-много. Подобна активност не е случайна, Япония се опитва да възстанови позициите си и да намери нова формула за своето цялостно геополитическо позициониране.

От островите на Япония до брега на Африка

Препозиционирането на страната може да бъде най-добре разбрано и илюстрирано чрез създадената от нея концепция за свободен и открит индо-тихоокеански регион, който се простира от островите ѝ до източна Африка.

Наченки на стратегията могат да бъдат открити още през 2006-2007 година, но цялостното ѝ оформяне се случва през 2016 годна по време на управлението на убития премиер, Шиндзо Абе.

Тя има три стълба – политически, икономически и сигурност, и бе използвана за активизиране и промяна на някои дейности на японските военни сили. Постепенно Токио успя да наложи тази концепция и вече десетки държави имат стратегии, които копират нейните понятия и рамка. От особено значение е ускорената трансформация на мисленето и поведението на страната в областта на сигурността и отбраната.

През декември 2022 година бяха приети три ключови документа: стратегия за национална сигурност, стратегия за национална отбрана и програма за инвестиции. Техният фокус е върху укрепване на защитните способности на страната, но в рамките на нова парадигма. Собственият ударен капацитет ще бъде усилен и прилаган в по-широк географски обхват, за да може Токио да се противопостави по-добре на нарастващата агресивност на Русия и Китай в околните морета.

Преминаване в "активна защита"

„Активната защита“ е базирана на стратегия за блокиране на достъп спрямо островите Сенкаку и Тайван, САЩ обмислят разполагане ракети със среден обсег, а самите японци разработват и планират да разположат над 3000 ракети с дълъг обсег. Новите документи предвиждат и „активна кибер защита“, което според някои поставя и конституционни въпроси. Може би най-значимият ангажимент е за удвояване на разходите за сигурност и отбрана, от 1% от БВП на 2% към 2027 г.

Очевидната причина за тази промяна е трансформацията на глобалната среда за сигурност и агресивните стратегии на ревизионистки страни като Китай и Русия, както и все по-малко предвидимата Северна Корея. Но особено притеснителна за Токио е задълбочаващата се асиметрия във военни способности между него и Китай, който излива милиарди от над десетилетие, докато Япония продължава да е ограничена от следвоенния си статут и позиция. Затова и не е случайно активизирането именно на този терен.

Страната вече стартира проект за създаване на следващо поколение изтребител заедно с Великобритания и Италия, чийто първи модел трябва да е във въздуха през 2035 година. Междувременно Токио и Рим вдигнаха нивото на отношенията си до „стратегическо партньорство“.

В самото начало на 2023 година, Токио и Лондон подписаха обхватно споразумение за военно сътрудничество, което включва взаимен достъп до територията на другата страна и различни общи проекти. Подобен тип споразумение Япония наскоро сключи и с Австралия, а обхватът на договора за сигурност със САЩ бе наскоро разширен.

От пътища до чипове

Чисто външнополитическото присъствие на страната през последните няколко години също изживява своеобразен ренесанс. Например, голяма част от политическата динамика зад регионалните търговски споразумения и формати за сътрудничество като QUAD идва от японците.

Превръщането на Япония в ключов фактор е видимо и в една от най-актуалните платформи за геополитическо влияние, инфраструктурната дипломация. По данни на Fitch Solutions, тя е водеща по отношение на финансирането на инфраструктура в АСЕАН (Асоциация на страните в югоизточна Азия)с над 330 милиарда долара, почти три пъти повече от Китай, който е ангажиран с около 100 милиарда.

В рамката на стратегията за свободния индо-тихоокеански регион има и много нови проекти за развитие в десетки държави. В някои страни, например Индия, се изграждат „индустриални пояси“ с инвестиции в конкретни сектори.

Нещо повече, в много от тези страни Токио има почти половин вековна традиция на инвестиции, при това в по-висока категория индустрии – електроника, автомобилостроене. Например, в Тайланд японски компании осъществяват инвестиции в годините, когато Световната банка отказва да го прави и на практика стават ключова опора в индустриализацията ѝ.

Развитието на националната икономика през последните години дава допълнителна увереност на страната. Стартираните от бившия премиер Абе реформи вече носят резултати и Япония ще бъде държавата с най-висок растеж през 2023 според МВФ.

Укрепва се базовият индустриален капацитет, като в момента се обсъжда държавен пакет от почти 80 милиарда долара, с който да бъдат подпомогнати дизайна и производството на микрочипове в страната.

Наскоро компанията Rapidus Corp. се захвана точно с тази задача с подкрепата на Toyota, Sony и IBM. Отделно стартира изпълнението на три инвестиционни проекта от американски и тайвански корпорации в този сектор.

Cool Japan

Успоредно с икономиката, японските власти активизират и своята „мека дипломация“. В момента се преработва вече десетилетната стратегия за Cool Japan, която е центрирана около културна промоция, манга, anime и различни глобални субкултури като геймърство.

Например, манга културата продължава да разширява своята популярност, а само преди седмици излязоха данни, че всяка седма продадена книга във Франция през изминалата година е манга комикс. Очевидно всичко това дава резултат както показа наскорошно изследване на ASEAN Studies Centre, според което 54% от хората в юго-източна Азия изразяват доверие в Япония, докато едва 26% в Китай. Страната остава и най-популярната туристическа дестинация за тях.

Описаната мащабна трансформация е резултат от няколко значими събития. Създадената ос между ревизионистични и агресивни държави като Китай и Русия е дългосрочен и задълбочаващ се процес с глобални и регионални последствия. Заплахите за Япония в повечето линии на контакт нарастват непрестанно.

В същото време, страната е в асиметрична ситуация, поради множеството ограничения, свързани с нейната конституция, конструиране на системата за сигурност и отбрана и обществено мнение. Този дисбаланс е вече в степен, която на практика застрашава непосредствено нейни фундаментални интереси.

Геополитическото разместване и нарастващ ангажимент на САЩ в Азия предоставят не просто отлична възможност за подобно усилие, но и придават легитимност на поне частичното предоговаряне на много от параметрите на функциониране на страната след Втората световна война.

Нещо повече, Токио все повече се намира в ключова позиция, която може да капитализира. Япония е решаващ мултипликатор в целия регион с много по-висок политически и институционален капацитет от страни като Австралия и Южна Корея и е в състояние да допълва и развива по-включващи формати на широкия Запад в Азия, например по отношение на търговията, инвестициите и сигурността. В регион с политическа култура на непрестанно балансиране на интереси, Токио е търсен от все повече места, за да ограничи настъплението на Китай.

„Страната на изгряващото слънце“ обаче тепърва има да се справя със сериозни предизвикателства, ако наистина желае да се препозиционира успешно и дългосрочно. Тя продължава да има трайни икономически и демографски проблеми, а нейните най-знакови корпорации трудно възстановяват репутацията си от предходни десетилетия.

Културното отваряне на самата Япония е прекалено бавно и неравномерно, а нейната имперска история продължава да бъде реално ограничение в двустранните ѝ отношения в Азия и честа пречка пред увеличаване на влиянието. Тепърва разширяването на полето за маневриране на Токио ще предизвиква реакции в региона. Много подобни стратегии зациклят след първите няколко години по различни причини, това вече се случи с китайската. Японските власти ще трябва да намерят и добра точка на равновесие между ролята на ключов играч в сдържането на Пекин и значителната стопанска взаимозависимост с Китай (търговският обмен между двете страни за 2021 година е 371 милиарда долара). Независимо от всичко това, завръщането на Япония е видимо и с реални политически последствия. Нейната структурираща роля в динамичното геополитическо пренареждане в цяла Азия ще се засилва през идните години. Остава да видим колко успешна ще е тя.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.