Как парламентът отдалечи България от Шенген, еврозоната и парите по Плана за възстановяване

България не се приближи до членство в еврозоната и Шенген и се отдалечи от получаване на парите по Плана за възстановяване. Това е равносметката след края на 48-ото Народно събрание.

Това е резултат от няколко законови поправки, които парламентът можеше, но не прие за близо пет месеца съществуване – за разследване на главния прокурор, за противодействие на корупцията и за промени в правилата за застраховане. Както и от едно решение, което Народното събрание прие – да задължи правителството да предоговори Плана за възстановяване в частта му за енергетиката.

„Тези важни за България решения, които ще завършат интеграционния ѝ процес, ще превърнат страната в истинска пълноправна членка [на Европейския съюз], се забавят по политически и икономически причини“, каза пред Свободна Европа преподавателят по политически науки в Софийския университет доц. Милен Любенов.

Парламентът отказа да приеме тези ключови закони, въпреки че мнозинството депутати бяха от партии, които изтъкват своята евроатлантическа ориентация и подкрепата си за членството на България в еврозоната и Шенген. Две от тези партии – ГЕРБ и ДПС – участват във всички случаи, когато гласуването на трите ключови законопроекта е отложено, редом с партии като „Възраждане“, която е призовавала България да напусне Европейския съюз (ЕС).

Това според Милен Любенов показва, че „евроатлантизмът за ГЕРБ и за ДПС е просто един етикет“.

Какво (не) реши парламентът

Последният парламент започна работа на 19 октомври – две седмици след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври. Президентът го разпусна близо пет месеца по-късно – на 2 януари.

За това време 48-ото Народно събрание прие няколко ключови решения – за предоставяне на военна помощ на Украйна, за купуване на още осем изтребителя F-16 и за признаване на Гладомора за геноцид. Парламентът започна работата си с промени в изборните правила, които върнаха хартиените бюлетини във всички секции и на практика обезсмислиха машинното гласуване. Около тази промяна се обединиха ГЕРБ, ДПС и БСП.

Парламентът обаче не прие няколко ключови законопроекта, с което блокира пътя на България към еврозоната и Шенген и достъпа на страната до парите по Плана за възстановяване.

• Съдебната реформа

Народното събрание не прие механизъм за разследване на главния прокурор. Липсата на такъв механизъм е критикувана от редица международни организации, а въвеждането му е условие България да получи достъп до останалите пари по Плана за възстановяване.

Служебното правителство внесе законопроект, който предвижда при данни за престъпление, извършено от главния прокурор, да го разследва избран на случаен принцип върховен съдия. Идеята е човекът, който разследва главния прокурор, да не е негов подчинен. „Демократична България“ също внесе свое предложение.

Депутатите имаха един месец да приемат промените, но не го направиха. Първо обсъждането на проекта в правната комисия беше отложено по предложение на ГЕРБ. След това той беше приет на първо четене с гласовете на „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и част от ГЕРБ.

ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ се въздържаха. Второто гласуване в правната комисия обаче така и не се състоя – председателят Радомир Чолаков от ГЕРБ не допусна те да влязат в дневния ред. Така законопроектът в крайна сметка не беше приет.

В същото време депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП подкрепиха на първо четене идеята на „Възраждане“ Националната следствена служба (НСлС) да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор. Сега шефът на следствието е заместник на главния прокурор, т.е. негов подчинен. Проектът е предложен от депутат, срещу когото има висяща проверка, съобщи „Капитал“.

Депутатите в 48-ото Народно събрание така и не приеха и един от основните антикорупционни закони. Става дума за закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Приемането му също е сред ангажиментите на България по Плана за възстановяване.

Парламентът прие на първо четене два проекта за такъв закон – на Министерския съвет и на „Продължаваме Промяната“. До второ гласуване така и не се стигна. По предложение на „Възраждане“ и с подкрепата на депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ второто гласуване беше отложено за края на януари и в крайна сметка изобщо не се състоя.

• Застраховането

Парламентът не прие и ключови промени в Кодекса за застраховането, които са условие за членството на България в еврозоната.

Промените са предложени от Министерския съвет и целят да гарантират спазването на правилата в европейската застрахователна система „Зелена карта“. Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина, а едва след това да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, защото български застрахователни фирми не са плащали при инциденти на техни клиенти в чужбина.

Промените трябваше да се обсъждат на второ четене в Комисията по икономическа политика и иновации в парламента. Две заседания на тази комисия обаче се провалиха заради липса на кворум. На заседанието не присъстваха депутатите от ДПС, БСП, „Възраждане“, „Български възход“ и част от ГЕРБ.

Участваха народни представители от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които подкрепят приемането на промените, и двама от ГЕРБ, които се изказаха против тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките. Така до гласуване на законопроекта не се стигна и той не се прие в 48-ото Народно събрание.

В същото време депутати от ГЕРБ, „Възраждане“ и „Български възход“ предложиха промени на законопроекта между първо и второ четене, които на практика биха обезсмислили поправката.

• Въглищата

Мнозинството депутати от 48-ото Народно събрание задължиха правителството да предоговори Плана за възстановяване в частта му за енергетиката. Решението беше подкрепено от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“, „Български възход“ и част от депутатите от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Двама от ПП бяха против, въздържаха се четирима от ПП и петима от ДБ.

Депутатите искат отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г. и гарантиране, че те ще работят без ограничения поне до 2038 г. Според решението на парламента това трябва да се случи до края на март. В същото време Европейската комисия каза, че промени в плана могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства.

Как това отдалечи България от Европа

Резултатът от всичко това е, че България се отдалечи от членство в Шенген и в еврозоната, две ключови обединения в рамките на Европейския съюз - за свободно движение и за обща валута. София се отдалечи и от получаване на втория транш от парите по Плана за възстановяване - над 1,4 млрд. лева.

Членството на България в Шенген беше блокирано от Нидерландия и Австрия през декември. Австрия посочи като аргумент проблемите с нелегалната миграция, но един от основните мотиви на Нидерландия беше липсата на напредък в борбата с корупцията и установяването на върховенството на правото. Президентът Румен Радев каза, че България може да не преодолее ветото, ако парламентът не приеме два ключови закона – за борба с корупцията по високите етажи и за разследване на главния прокурор. Парламентът обаче не прие законите, а президентът го разпусна.

Забавените промени в правилата за застраховане може да забавят членството на България в еврозоната, каза финансовият министър Росица Велкова. Тя добави, че ако промените в правилата за т.нар. Зелена карта се приемат, единствената пречка пред членството на България в еврозоната ще остане високата инфлация – показател, по който по думите ѝ страната може да преговаря. До гласуване на тези промени обаче така и не се стигна.

Решението на парламента да задължи правителството да преговаря за отпадане на ангажимента на България да намали емисиите от въглищните централи блокира изплащането на парите за проектите в сектор енергетика от Плана за възстановяване, каза служебният вицепремиер Атанас Пеканов. По думите му не е реалистично преговорите с Европейската комисия да приключат до края на март, както искат депутатите – тоест парите ще се забавят и след това.

Освен това България не е приела и половината от мерките, които трябва да изпълни преди да получи втори транш от парите по плана. Сред тях основни са приемането на закони за борба с корупцията по високите етажи и за разследване на главния прокурор, но има и други. Според Пеканов докато не се приемат тези мерки и докато не приключат преговорите с Европейската комисия, България няма как да поиска втория транш от парите – тоест те остават блокирани за неопределено време.

Евроатлантизмът като „куха черупка“

Повечето партии в 48-ото Народно събрание казват, че подкрепят членството на България в еврозоната и Шенгенското пространство. Изключение е „Възраждане“, която се противопоставя на присъединяването на България и към двата съюза.

БСП и „Български възход“ подкрепят членството на България в Шенген, но имат възражения за приемането на еврото.

ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“ определят членството в Шенген и еврозоната като свой приоритет, а те имаха мнозинство.

Защо тогава не се събра мнозинство за промените, нужни за отваряне на пътя на страната към тях?

Според политолога Милен Любенов ясно се вижда нежеланието на две от тези партии – ГЕРБ и ДПС – да бъде приет механизъм за разследване на главния прокурор и антикорупционен закон.

„Тази съпротива се изразява най-вече в нежеланието на две основни партии – ГЕРБ и ДПС да направят каквото и да е в тази посока. Защото политици от двете партии добре осъзнават, че един такъв механизъм би засегнал техните интереси“, каза Любенов.

Политологът добави, че това ясно показва, че декларираната от тези партии евроатлантическа ориентация е „куха черупка, която политиците използват с цел да се легитимират“.

„Защото ако говорим за европейски ценности и евроатлантизъм – какво свързва всички тези държави? Всички тези държави ги свързват три неща – демокрация, права и свободи на гражданите и върховенство на правото“, каза Любенов. „Виждаме къде се намира България във всички тези области в последните години.“

По отношение на промените в Кодекса за застраховането, които целят да въведат гаранции за разплащанията по застраховка „Гражданска отговорност“ в чужбина, няколко политици заговориха за лобизъм. Христо Иванов от „Демократична България“ назова конкретни имена – това на застрахователната компания „Лев Инс“ и на бизнесмена Алексей Петров, който е свързван с нея.

„Заради интереса на Алексей Петров и заради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, в момента перспективата на България за еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е поставена под съмнение“, каза Иванов пред бТВ.

Решението за предоговаряне на Плана за възстановяване беше определено от някои политици, които не го подкрепят, като популистко.

Според Милен Любенов отговорността за взетите решения в случая се размива, защото няма управляващо мнозинство.

„Чия е отговорността за едно или друго решение при такива ад хок мнозинства?“, каза той. „Когато става дума за реформи, е необходимо ясно и стабилно мнозинство, което да гледа в една посока“, добави политологът.

На 2 април ще се проведат петите поредни парламентарни избори от април 2021 г. досега. През по-голяма част от този период управляваха служебни правителства, назначени от Румен Радев. 47-ото Народно събрание излъчи коалиционно правителство на четири партии с премиер Кирил Петков, но то беше свалено от вот на недоверие след като една от тези партии – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов се оттегли от коалицията.