Лу Саломе и сексуалната поезия на интелектуалната муза

През 1913 г. във Виена Зигмунд Фройд и Лу Андреас-Саломе - писателка, интелектуалка, „жена-вамп“ и муза на велики творци, говорят за котка. Фройд разказва как една котка го „изнудва“ да се привърже към нея, а Лу признава, че се идентифицира с котката. След това Фройд ще каже: „Аз пишех прозата на психоанализата, Луиза пишеше поезията!“

Саломе е звезда не само в психоанализата, но и във висшите кръгове на немската литература. Тя пише три биографии - на Ницше, Ибсен и Рилке, а нейната автобиография е образец в жанра. Има блестящи есета по психология и религия - „Нарцисизмът като двойна посока“, „Борбата за Бог“, но е най-прочута и с книгите си за женската сексуалност - „Еротиката“, „Анално и сексуално“.

Личният живот на Лу Саломе е интелектуално-емоционална лудница. Смятана за фатална жена още на 17, тя всъщност губи девствеността си след 30. Има страстни, но платонични интелектуални връзки, дори е женена 43 години, без да спи с мъжа си. Но има и много интимни връзки, без интелектуална близост.

Ницше два пъти ѝ предлага брак. „Тя е толкова красива и умна. Представяш ли си колко умна щеше да е, ако беше грозна“, пише той на свой приятел.

В близки отношения с нея са Рилке, Паул Ре, Шницлер, Хофманстал, Хауптман, Тургенев, Толстой, Вагнер, Фройд, психоаналитици, художници, артисти.

А писателят Курт Волф обобщава: „През последните 150 години нито една жена не е имала толкова силно влияние в немскоезичната среда, както Лу Саломе“.

Луиза Андреас-Саломе е родена в Санкт Петербург през 1861 г. Руснаците я определят като „типична руска красавица с широки скули и тъмно руса коса“, но тя няма и капка руска кръв. Да, баща ѝ е генерал в руската армия, но е френски благородник, а майка ѝ е с датско-немски произход.

Семейството ѝ е протестантско, либерално, отворено за просвещение и изкуство, основен език вкъщи е немският, но се говорят още френски и руски. Към тях Лу добавя нидерландски и английски. Тя е перлата в семейната корона, а щастливото ѝ детство гъмжи от интересни хора - прислужници татари, готвачи французи, немски гувернантки.

Вижте също Зигмунд Фройд и пурата, която "понякога си е просто пура”

Лу има собствен детски Бог, но на 17 го губи в тежки въпроси за смъртта и отсъствието. Намира нов Бог в пастор Гило, той я учи на философия, литература и религия, но започва и сексуална игра. Тя никога не стига до край, но са документирани две събития. Веднъж Лу припада от напрежение, докато, кой знае защо, седи на коленете на учителя. После той предлага брак на красивата ученичка. Лу е смазана - Бог се оказва земен мъж, изтъкан от низки страсти.

Здравето на Саломе се влошава и заминава с майка си в Цюрих. В един от малкото университети, където приемат жени, учи философия и религия, но се мести в Рим. Там се запознава с Паул Ре и Фридрих Ницше. Тримата кроят планове да живеят в „света интелектуална троица“, но идеята се проваля. След раздялата Ницше все повече потъва в лудостта, а Паул Ре се самоубива.

Името на Луиза Саломе обаче е все по-прочуто в немските интелектуални кръгове, а когато издава първите си романи и разкази - и сред широката публика.

На 37 години тя се запознава с 21-годишния Рилке. Сменя името му от Рене на по-мъжественото Райнер, вдъхва му увереност и отваря погледа му за нови измерения в поезията и секса. Двамата са заедно 4 години, тя е едновременно страстна любовница, грижовна майка и възвишена муза, но все по-трудно понася тежките му депресии.

10 години след раздялата с Рилке, достигнала вече интелектуалните върхове и високото признание, 50-годишната Саломе отива с 15 години по-младия си любовник, шведският психоаналитик Пол Бийере, на конгрес на Международната психоаналитична асоциация. Там се запознава с Фройд и отваря нова страница в живота си. До смъртта си през 1937 г. Лу се отдава на психоанализата, има успешна практика и е важна фигура в движението.

Защо, при толкова слава и постижения, името на Лу Саломе бързо е забравено?

Първо, общественият интерес към нейните постижения още приживе е донякъде изместен от интереса към пикантните подробности. Второ, психоанализата се развива в нови посоки, а Лу остава свързана с класическия фройдизъм. Трето, англоговорящият свят я открива чак към края на 20-ти век. Четвърто, щом Саломе умира, нацистите изземват всички нейни книги и ръкописи. И пето, след Втората световна война фокусът се измества към социалната психология и феномените на масовата култура.

Не е случайно обаче, че сега, през 21-ви век, интересът към живота и творчеството на Луиза Андреас-Саломе отново расте. Нищо, че тя май си тръгна огорчена от света с думите: „Цял живот работя и работя. И за какво?“

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Андре Бретон и лудите сюрреалисти